Новини

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, заместник-министъра на труда Деяна Костадинова, Валтер Волф и Кирил Киряков  - експерти в ГД „Заетост, социални въпроси и социално включване” на Европейската комисия, представители на неправителствени организации и експерти в сферата на заетостта от България, Македония и Гърция дискутираха как да бъдат повишени нивата на заетост и социално включване на младите хора от ромската общност в селските райони. Това стана на Встъпителна среща (kick-offmeeting) по проект „Насърчаване на социалното включване на младите хора в маргинализирани групи на ромската общност в селските райони”. Проектът е подкрепен от програма ПРОГРЕС на Европейската комисия и ще бъде изпълняван от Център „Амалипе” в България, Националния ромски център – Куманово в Македония и Лига про Еуропа в Румъния. Срещата се проведе на 1 и 2 декември в гр. София.

Ромите в селските райони са най-уязвимата от бедност и изключване група и ние разчитаме, че Амалипе и неговите партньори ще намерят подходящите дейности за повишаване на нивата на социално включване и заетост именно сред тази група. Затова Програма ПРОГРЕС и ГД „Заетост” на Европейската комисия възлагат големи надежди на този пилотен проект и ще го подкрепят с всички средства, подчерта в приветствието си Валтер Волф. Той посочи, че развитието на селските райони не бива да се възприема само като развитие на земеделието. То включва също така развитие на подходящи социални услуги, по-добро образование и квалификация, така че младите хора от тези региони да могат да се реализират по най-добрия начин, където и да изберат да живеят – на националния и дори на европейския пазар. Валтер Волф наблегна на проблема със силните анти-ромски нагласи сред администрацията и препоръча да се насочат усилия за преодоляването им.

Министърът на еврофондовете Томислав Дончев посочи, че е необходимо Националната стратегия за интеграция на ромите, която се изработва понастоящем, не само да съдържа добри цели и мерки, но също така и да предвижда ресурси за изпълнението им. От особена важност за самото изпълнение ще бъдат нивата на обществена подкрепа и в това отношение имаме сериозен проблем. Голямат част от българското общество е индиферентно, а често – и враждебно към интеграционните мерки, докато на нас ни трябва активна подкрепа. Затова съвместна задача на всички нас е да убеждаваме не само, че интеграцията няма алтернатива, но и че тя е необходима за прогреса на България. Прогресът и развитието са свързани не само с инвестициите в малки и средни предприятия, но и с ромската интеграция, подчерта Дончев. Той посочи също така, че ромите не са обект на интеграция, а активен участник в процеса. Успешните неправителствени организации са един от елементите на това участие, необходими са мерки за да се развият и другите му елементи.

Младежката безработица е един от най-острите проблеми в целия Европейски съюз, а младите роми са още по уязвими, посочи в приветствието си заместник-министърът на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Тя изброи мерките, които Агенцията по заетостта предприема за повишаването на нивата на заетост в ромска общност (напр. ромските трудови медиатори, предстоящото назначаване на 100 трудови посредници, работещи основно с роми и др.), като подчерта, че все още са необходими нови мерки, които да доведат до системен модел. В тази връзка МТСП ще разчита на експертизата на неправителствените организации и ще съдейства за изпълнението на пилотния проект на Амалипе.

Кирил Киряков, координатор на екипа за България на ГД „Заетост” на Европейската комисия поздрави Център Амалипе за това че успява проактивно да открива най-наболелите проблеми и да предлага иновативни решения. Той наблегна на възможностите, които европейските фондове предоставят: и през този период съществуват множество таргетиращи ромите операции (обявени най-нвече поради активността на ромските организации), а през новия период тези възможности ще се увеличат многократно. Европейската комисия поставя наличието на Национална ромска стратегия като предварително условия (ex-anteconditionality) пред всяко правителство, което иска да използва каквито и да е средства от Европейския социален фонд. Освен това се предлага минимум 20 % от средствата по фонда да бъдат използвани за социялно включване. Подходът ЛИДЕР, свързан с активизирането на местни общности ще бъде пренесен и в програмите, финансирани от Европейския социален фонд, поясни Киряков. Всичко това дава реални шансове за сериозно финансиране на политиката за интеграция на ромите. В частност – ако настоящия пилотен проект намери модел за повишаване на нивата на заетост и социално включване на ромите в селските райони, този модел ще може да бъде финансиран през новия програмен период.

Председателят на Център „Амалипе” Деян Колев посочи, че избирайки като целева група ромските младежи от селските региони партньорите по проекта са наясно, че им предстои тежка работа, изпълнена с предизвикателства. До този момент по отношение на ромската интеграция имаме успешни модели за подобряване на достъпа до образование и здравеопазване, но заетостта остава сериозно предизвикателство и успешните практики там са твърде оскъдни. Моделът, който ще изградим и проверим е свързан с активизирането на ресурсите на ромската общност и изграждане на партньорство с местните институции и бизнес, за да бъде разработен цялостен план за развитието на съответната община. Моделът ще включва създаването на центрове за развитие на общността като форма за повишаване на самоорганизацията на младите хора, както и изработването на общински планове за социално включване с конкретни икономически решения, поясни Колев.

В последвалите дискусии Юлия Григорова (член на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони) представи процеса на създаване на Местни инициативни групи по подхода ЛИДЕР съществуващите в момента пречки, които възпрепятстват включването на роми в Местните инициативни групи. Тя набеляза конкретни стъпки за преодоляване на тези пречки и изрази убеденост, че в пилотните общини, избрани по настоящия проект ромската общност ще бъде активизирана така че да се възползва от Програмата за развитие на селските райони.

Модератори от Центровете за развитие на общността в Камено, Етрополе, Бяла Слатина, Пещера и Търгу Муреш представиха опита на центровете по активизиране на общността. Техните презентации и разкази предизвикаха силен интерес сред всички присъстващи. Въпреки че са сформирани едва преди 5 месеца, те вече имат множество разрешени случаи на ранни бракове, върнати в училище деца, деца записани в детска градина и т.н. Напр. за три месеца работа модераторите от Центъра в Камено са направили картографиране на всички ромски семейства, върнали са в училище 5 отпаднали деца, мотивирали са родителите на 20 деца да ги запишат в детска градина, договорили са с местната власт асфалтирането на улица в ромския квартал. Макар че тези центрове са създадени с цел развитие на социалните услуги в ромска общност, подходът който те използват ще даде резултати и относно повишаването на нивата на заетост, съгласиха се участницитев срещата. 

Ташка Габровска представи опита на програма JOBSпо създаването на заетост в ромска общност в Бургас и Пазарджик. Опитът на програма „Земята – източник на доходи” бе представен от Иван Пенев. Наталия Митева запозна участниците с програмите на Фондация „Америка за България” за заетост на млади роми. Всички те изразиха готовност да подпомогнат изпълнението на проект „Насърчаване на социалното включване на младите хора в маргинализирани групи на ромската общност в селските райони”.

Представители на общините Лясковиц, Стражица и Каспичан изразиха желание да бъдат включени като пилотни врамките на проекта. Те заявиха готовност да предоставят безвъзмездно помещения за дейността на Център за развитие на общността, както и желание за съвместна работа по повишаване на нивата на заетост в ромска общност.

Участниците дискутираха също така основните дейности, които трябва да бъдат реализирани по проекта. Те набелязаха критерии за избор на пилотни общини и за избор на общностни модератори.