Програми / Фолклор на етносите - Ромски фолклор

“ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ – РОМСКИ ФОЛКЛОР”

Програмата се реализира от началото на 2002/2003 г. от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Институт “Отворено общество” и други фондации и институции.

Проблеми, които искаме да разрешим:

Появата на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” бе обусловена от три причини. Първо, тревожен факт през последните няколко години е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло. Второ, под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора)  у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите - предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с ромските им съученици, а това допълнително затвърждава стереотипите. Трето, един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание е слабото застъпване на мултикултурни елементи.

Цел:

Целта на въвеждането на предмета “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.

В съответствие с посочените проблеми  конкретните цели на дейността по въвеждането на предмета “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” са също три:

Първо, привличане и задържане на ромските деца в училище. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система сред ромските деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма има шанса да промени това като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете ще започне да чувства училището като малко по-малко “чуждо”.

Второ, формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща - правда, любов и щастие. Така те ще могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор ще помогне на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и ще укрепи у тях чувството за принадлежност към българската нация.

Трето, реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища в България. Предметът “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” има претенцията да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата - поне по отношение на ромите.

Началото:

Програмата "Ромският фолклор в българското училище" на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" - В.Търново започна през учебната 2002/2003 г. с финансиране от Министерство на образованието и науката и Фондация “Отворено общество”. Бяха сформирани 30 групи по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" в 13 училища от Великотърновска област и 1 училище от гр. София. Още тогава изкристализираха основните принципи за въвеждането на ромския фолклор като самостоятелен предмет:

1. Сформирането на хетерогенни групи - т.е. групи, включващи ученици от различен етнически произход: не само роми, но също така българи, турци и др. Този принцип бе стриктно спазван почти навсякъде. Разбира се, в някои "селски" училища това се оказа невъзможно, тъй като поради миграцията в градовете българското население там е съставено основно от стари хора и в училищата се обучават само ромчета.

2. Използването на местни учители - Навсякъде учителите преподаващи "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" бяха "местни", т.е. учители работещи в съответното училище. Това се оказа важно за успешното сформиране и функциониране на групите, защото така бе използван авторитетът, който учителите вече имаха сред учениците.

3. Включването на учители от различен етнически произход - От самото начало повечето учители бяха етнически българи. Бяха привлечени и двама учители-роми (единствените учители от ромски произход във Великотърновска област), както и двама турци. Не-ромската етническа принадлежност на повечето учители не е проблем за успешното протичане на часовете.

4. Спазване на пълна доброволност при изучаването на предмета "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" - Това бе определено не само от формата СИП, по която се провеждаха часовете. То бе заложено в самата идея на програмата. Всички включени ученици посещаваха часовете доброволно, на базата на свое желание и желание от страна на родител, изразено в молба по образец.

С цел подсигуряване на условия за качествен учебен процес непосредствено преди началото на учебната година ЦМЕДТ “Амалипе” организира обучение с учителите, преподаващи ромски фолклор. Те биват запознати с най-общи моменти от историята на ромите, с вътрешногруповото деление в рамките на ромската общност, както и с най-важните особености на ромския фолклор. Акцент е поставен върху практически въпроси като: как да бъде сформирана хетерогенна група, как да бъдат привлечени български деца и деца на роми с преферирано турско самосъзнание, как за бъдат включени интерактивни методи в учебния процес и т.н.

Бяха издадени специални учебни помагала: “Истории край огнището” (за ученици 2-4 клас) и “Разказани пътища” (за ученици 5-7 клас) с автори Д.Колев, Д-р Йосив Нунев и Т.Крумова, както и дискове със заложените в помагалото песни, изпълнени от ансамбъл Балканска китка – Златарица. Учебните помагала покриват и трите модула от СИП “Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор” – приказки, песни и празнични обичаи, представят фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България като търсят допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др. На учениците и учителите се предоставят безплатни бройки от учебните помагала и материали. Те включват и учебни тетрадки съответно за 2 - 4 клас и за 5 - 8 клас.

Функциониране на групите:

Сформираните групи провеждат занятия през цялата учебна година, по два часа седмично. Основният принцип, който ЦМЕДТ "Амалипе" държи да се спазва в учебния процес по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" е часовете да не се превръщат в традиционни часове по четене или музика, а да се държат будни ученическите интерес и активност. Използването на интерактивни методи, множество забавни игри, извънкласни дейности (като организиране на радиопредавания, тържества пред родителите, вечери на етносите, посещение на автентично празнуване и др.) са основните начини за постигането на тази цел. Почти навсякъде учителите успяха и превърнаха часовете по ромски фолклор не само в най-обичаните от учениците часове, но също така във фактор, определящ културния живот на училището (а понякога дори на съответното населено място).

Постигнати резултати:

По сведения, получени от учителите, преподавали "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", от директорите на съответните училища, както и от самите ученици учебният процес почти навсякъде се характеризира със следните особености:

1. Завишени интерес и активност от страна на учениците: Довчерашните пасивни и изглеждащи индиферентни ромски деца показват, че в интелектуално отношение, както и от гледна точка на усърдие и старание в учебния процес не отстъпват на останалите си съученици. В тази връзка е показателен фактът, че нито един от обхванатите ученици не отпадна от училище през учебната година. На някои места дори се случи нещо, което не очаквахме - в тържествата, организирани от групите по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се включиха ученици отпаднали през предходните години.

Завишеният интерес и активност характеризират както ромските, така и не-ромските ученици. Българските и турските деца проявяват жив интерес към часовете по ромски фолклор и са активни участници в тях.

2. В повечето от обхванатите училища часовете по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се превръщат в мост между училището и родителите. За първи път ромските родители активно се ангажират с дейности, свързани с училището.

3. Навсякъде учебният процес по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се допълва с дейности "извън класната стая". Това са основно концерти и тържества - по повод Василица (Банго Васили) - Ромската Нова Година, 8 април - Международния ден на ромите, Великден, Гергьовден, 24 май и края на учебната година. Тези извънкласни дейности се превръщат в централни събития в културния живот не само на съответното училище, но често и на селото или града.

4. На много места успешното провеждане на СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" води до повишаване на активността и съзнателното отговорно отношение към целия учебен процес от страна на включените ученици. Това е резултатът, който се постига най-бавно и трудно. Но той е неминуем при по-продължителна успешна работа по преподаване на ромски фолклор. Участвайки активно в часовете по СИП, включвайки се с желание в тях и в извънкласните дейности, учениците постепенно променят цялостното си отношение към училището и учебния процес.

Разширяването:

Програмата стартира пилотно през 2002 г. в две училища в селата Водолей и Балван във Великотърновска област. Резултатите бяха положително оценени от г-н Йосиф Нунев, експерт в МОН и през 2002/2003 учебна година СИП “Ромски фолклор” беше въведен в 15 училища в цялата Великотърновска област. Успехите от учебната 2002/2003 г. дадоха основание на МОН и на Фондация "Отворено общество" - София да продължат своята подкрепа и финансиране за програмата. Препоръката на министър Игор Дамянов бе програмата да бъде разширена като обхване повече училища и региони.

От учебна 2003/2004 г. бяха сформирани 55 групи по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" в 32 училища на Великотърновска, Търговищка, Разградска и Шуменска области. Разширяването стана възможно благодарение съгласието на общините В.Търново, Павликени, Лясковец, Г.Оряховица, Попово, Разград, Самуил, Кубрат, Шумен и В.Преслав да финансират провеждането на часовете на 25 от групите от собствените си бюджети - факт, който показва реалното им ангажиране с разрешаването на наболелите образователни проблеми на ромските деца. Така от учебната 2003/2004 г. броят на учениците, изучаващи "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" надхвърли 1000.

През учебната 2004/2005 г. ЦМЕДТ “Амалипе” предприе кампания за разширяване обхвата на СИП “Фолклор на етносите – Ромски фолклор” във всички области на Северна България. Проведени бяха срещи с началниците на РИО на МОН в съответните области, с над 150 директори и представители на общините. В резултат на кампанията през 2004/2005 СИП “Фолклор на етносите – Ромски фолклор” се изучаваше в 112 училища от около 4000 ученика в 52 общини.

През учебната 2005/2006 г. в програмата по СИП “Фолклор на етносите – ромски фолклор” се включиха още 63 училища от Южна България, с което учениците, обхванати в групите по СИП станаха над 5000 в общо 170 училища.

От 2006/2007 учебна година над 40 нови училища заявиха желание да се присъединят към програмата.

Понастоящем СИП “Фолклор на етносите – ромски фолклор” се изучава в над 200 училища в цялата страна.