Новини

На 16 април младежът Ангел от с. Овчеполци преби момчето Митко от същото село само защото последният му каза, че роми и българи са равни. Ангел е безработен, най-вече защото не търси работа и прекарва времето си основно в селската кръчма. Митко работи каквото намери – пасе овце и всякаква друга черна работа, но не краде и никой нищо лошо не казва за него.  И понеже чистосърдечно вярва – при това без високопарност – че роми и българи са равни, отнася сериозен пердах. При това – в Деня на Конституцията 16 април. За да е унижението пълно, биячът Ангел снима и качва в интернет...

Ако Ангел бе ром, а Митко – българин, случката щеше да предизвика изблици в социалните мрежи, футболни фенове щяха да правят митинги в цялата страна срещу „наглите цигани” и терорът, на който са подложени българите в селата, а (псевдо)патриотични депутати щяха да четат декларации в Народното събрание за „справяне с циганската престъпност” и „ромските деца, които си играят с прасета по улиците”... Само че:  трудолюбивият и хрисим Митко е ромче, а биячът Ангел е българин, който вижда основното си достойнство не в образование и способности, а в етническата си принадлежност. Както и в това да бие циганите, които са посмели да се мислят за равноправни. И  се възцари странно мълчание: социалните мрежи стихнаха, футболните фенове протестират само срещу корупцията във футбола, а политиците мълчат като в „Балада”-та на Веселин Ханчев: „Колко дена го били – ни дума, ни вопъл, ни стон...”.   

Да набиеш Конституцията и не само нея

Пиша тези редове, защото случката в Овчеполци и последвалото я мълчание са страшни. Те не са дребно хулиганство, а удар: по Конституцията, по основните принципи, върху които са основани модерното българско общество и държава, по фундамента на съвременната демокрация. И ако „патриотът” Ангел едва ли може да разбере това в селската кръчма, политиците трябва: да осъзнаят и да реагират.

Член 6, ал. 1 на Конституцията на Република България гласи „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. При това – всички хора, т.е. фундаментален принцип.  А приетата на същия този 16 април, но през 1879 г. Търновска Конституция казва „57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона. Разделение на съсловия въ България не се допуща.”

Още преди да я има Търновската Конституция, формулирайки идеята за съвременна България, Апостолът Васил Левски я вижда като страна на „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било.”  А още преди това Френската революция от 1879 г. определя трите основни принципа на модерната демокрация като „Свобода, Равенство, Братство”...

„Патриотът” Ангел реши да пребие Конституцията (на нейния ден), Левски и дори Френската революция и модерната демокрация. За което ще отнесе глоба като дребен хулиган. Но поблемът  на нашето общество не е толкова „дребният”  хулиган, а мълчанието, с което политиците „наградиха” неговото поведение (последното, разбира се, е много повече от хулиганство).  Слава Богу, този път много общественици и дори медии, реагираха адекватно:  не замълчаха, а казаха „В България всички сме равни”.  Но политиците мълчат! И това мълчание е много по-страшно от ударите на Ангел...

А сега на къде?

Днес всички ние, включително политиците, особено управляващите, трябва да осъзнаем своята отговорност и да реагираме! Да осъзнаем, че случилото се в Овчеполци не е дребно хулиганство, а нагло предизвикателство пред фундаменталните принципи на цялото ни общество и конституционния ред – при това, отправено в деня на Конституцията. И тук всякакви приказки за „ром – убил, пребил и изнасилил...” са признак на много лош вкус: престъпността няма етнос, но побоят върху Митко е именно заради неговия етнос. При това, самият Митко никого не е „убил, пребил и изнасилил...”. Отговорността да осъзнаем това и да реагираме е обща отговорност на всички ни – граждани, общественици, политици...

Политиците имат да осъзнават още нещо: със своите действия и бездействия, думи и мълчание, те създават благоприятната среда за младежи като Ангел. Когато от парламентарната трибуна звучат  анти-ромски декларации, министри пишат „До тук с приказките за права!”,  а първите държавни мъже и жени мълчат, селските ергени от кръчмата в Долно Нанагорнище ще имат „легитимността” да се правят на по-големи расисти от Фюрера.

Разбира се, осъзнаването не е достатъчно, нужно е да реагираме: всички ние, включително политиците, особено управляващите. Първата стъпка е като кажем „Ние сме равни!”. Т.е. като препотвърдим ясно, експлицитно и безапелационо този базисен принцип на нашето общество и Конституция, на модерната демокрация и Европейския съюз.

Изключително важно е да го кажат политиците, особено управляващите. Както и т.нар. „националисти”. По този въпрос общественият и политическият консенсус трябва да бъде пълен! Дори да е мантра, дори да не вярват в него, принципът „Ние сме равни!” трябва да бъде експлицитно заявен от всички: мълчанието е равносилно на неговото отхвърляне.

Ясно е, че това е само първа стъпка. След нея са нужни много други. Но без първата стъпка няма път...

Отговорът на младежите

„#НиеСмеРавни!” е името на кампанията, която инициираха стотици председатели на ученически парламенти и младежки доброволци на Център „Амалипе”.  С присъщите за младите хора ентусиазъм и неподправеност (без да се делят на българи, роми и турци), те решиха да напишат на лист „#НиеСмеРавни!” и да се снимат – дори някой да реши да ги бие. И да отправят предизвикателство пред политиците: също да се снимат зад този надпис. Интуитивно младежите доловиха това, от което цялото ни общество се нуждае. Сега е нужно политици, общественици и граждани да продължим предизвикателството.[1]

Дилемата пред политическия националист

Случилото се в Овчеполци и надигащата се младежка кампания „#НиеСмеРавни!” поставя в патова ситуация тези, които трупат политически дивиденти от това да не бъдем равни. Какво да направят? Вариантите са два:

1. Да замълчат (т.е. да кажат „Не сме равни!”). Добре ще е за тях - така ще запазят „име” пред електората си. Ще бъде добре и за множество неправителствени организации – те ще алармират донорите за растящия в обществото расизъм, ще получат и реализират проекти за преодоляването му... Както се казва „win – win situation”: печелят и двете страни, губят хиляди като Митко, ромската общност и цялото общество;

2. Да кажат „#НиеСмеРавни!”: вероятно ще загубят – поне от части – легитимност пред „своите”. Но ще спечели обществото.