Новини

Фактите: Благодарение на активната позиция на организации – членове на Национална мрежа за децата, на МОН беше обърнато внимание за съмнения около три одобрени проекта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M20P001-3.001 „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“ на обща стойност 1.5 млн лева, подадени от едни и същи лица през три различни организации с различни названия. Същата „група”, като четвърта организация („Детски радости”), има одобрен проект и по операция „Образователна интеграция...”, при това – за близо 620 000 лв.  Под още няколко имена, т.е. като още няколко организации, същите лица са кандидатствали и с други проекти по двете операции. Поне единият от тях, подаден от Сдружение „Деца на слънчева земя”, вероятно ще бъде финансиран с други 619 000 лв., тъй като е втора резерва.

Тези „сдружения” (кавичките са умишлени, тъй като те нямат нищо общо с реалните граждански организации) – на брой шест, а може би и повече - си приличат като шест капки вода, тъй като:

- в Управителните им съвети са едни и същи лица: известна оригиналност има в това, че всеки от  „основателите” е председател на някое от „сдруженията” и член на останалите. „Оригиналността” има логично обяснение:  по проектите към дадена операция човек може да е ръководител само на един проект;

- регистрирани са по едно и също време – през август и септември 2015, т.е. след като бяха обявени за публично обсъждане насоките за „Подкрепа за предучилищното възпитание...” и  „Образователна интеграция...”;

- имената им са неоригинално подобни: „Детски свят – щастливо бъдеще”, „Детско царство”, „Детски усмивки”, „Детски радости”, „Деца на слънчева земя”

- част от тях са регистрирани на един и същ адрес...

Така се оказва, че седем лица, регистирайки шест, а може би и повече, „сдружения” – специално за обявените две операции – „от раз” печелят 2 120 000 лв. с реалната възможност да достигнат 2 739 000 лв.! Без самите организации да имат каквато и да е история и опит – регистрирани са дни преди обявяването на конкурсите...

Отвъд фактите: Сам по себе си този факт е скандален! Той не става по-малко скандален от това, че все пак „групата” има и неуспешни проектни предложения – напр.  „Детски свят – щастливо бъдеще” и „Детско царство” са класирани с точки под минималните по „Образователна интеграция...”, неуспехи  има и по другата операция. Неуспешните проекти индикират амбицията и наглостта на „групата”, ноне намаляват скандалността на „успешно одобрените”.

Скандалността има минимум три аспекта:

1. Случилото се „май” не е нарушение на нормативната уредба: Насоките за кандидатстване забраняват една организация да кандидатства с повече от един проект като водещ бенефициент, но няма забрана различни организации, формирани от едни и същи физически лица, да печелят колкото им съвестта позволява проекти. (А както се вижда, „съвестта” е доста условно понятие и позволява много.) Допълнете към това и липсата на забрана организации без опит и оборот да печелят проекти като водещ бенефициент и ще се получи скандалния факт, че „седморката” не е нарушила нормативната уредба!

2. По всички тези проекти партньор е дадена община. Всъщност, по трите одобрени проекти за предучилищното образование, партньор е един и същ район на столицата, възпят във филма „Столичани в повече”. Скандално е, че кмет / кметове се съгласяват да партнират на организации, които не познават, не са имали дейност и дори са регистрирана в другия край на България. Но това е факт по много операции в различни оперативни програми;

3. Това, че Управляващият орган МОН е одобрил три / четири твърде подобни проекта (при положение, че дори елементарен преглед в интернет показва тяхната свързаност) също е доста тревожно. Вярно е, че договори все още не са подписани, но ако не бе реакцията на неправителствените организации, вероятността това да се случи бе твърде висока. Впрочем тя и сега е съвсем реална: ако не бъде открита нередност, договорите няма да бъдат подписани само ако Столичният общински съвет откаже да гласува партньорството.

И още един скандален аспект. Години наред  обществото системно се „облъчва” с две твърдения за интеграцията на ромите: „ромските организации крадат парите на държавата” и „въпреки милиардите, които отиват при ромите, те не могат да се интегрират”.  Всъщност, нито една от посочените по-горе организации с името „Детски...” не е ромска. Лицата, участващи в тях нямат нищо общо с ромската общност! Освен това, „спечелените” от тях милиони едва ли ще достигнат до ромските деца: най-малкото, защото в столичния район, в който трябва да се реализират трите одобрени проекта на „Групата” почти няма ромски деца. „Групата за проекти” е пример какво реално може да се случи, докато гражданите вярват в посочените по-горе митове за интеграцията.      

А сега накъде?

На пресконференция в МОН министър Кунева обяви, че след подадения от НМД сигнал, проектите по „Подкрепа за предучилищното възпитание...”  ще бъдат детайлно прегледани за свързани лица и други нарушения. Похвално е това, че министерството не се плъзна по гребена на популизма и не реши да отмени цялата операция: голямата част от одобрените проекти са на общини, детски градини и организации, които съвестно ще изпълнят предвидените дейности и ще достигнат до хиляди деца и родители. Принципът „Заради мръсната вода да изхвърлим детето” не работи за благосъстоянието на децата.

Но ако нередности не бъдат открити, „топката” е в ръцете на Столичния общински съвет: той трябва да подкрепи или отхвърли партньорството с посочените по-горе организации. Вярвам, че общинските съветници няма да се поколебаят да вземат правилното решение.

Навярно е още по-важен въпросът как подобни скандални случаи да не се повторят. Няколко важни стъпки могат да намалят риска:

1. Експлицитна забрана неправителствени организации, в чийто екип влизат едни и същи хора, да могат да бъдат одобрявани за бенефициенти по една и съща схема: по същество това трябва да се интерпретира като една и съща организация;

2. В критериите за оценка трябва да се предвиди отделна оценка за опита на водещия кандидат и на партньорите по проекта - в момента се гледа само опитът на целия консорциум, което позволява проформа създадени организации да печелят финансиране, тъй като партньори са им общини с богат опит;

3. Изискване за опит и оборот на водещия кандидат: няма логика опиративната програма да доверява управлението на стотици хиляди, дори милиони, на организации без никакъв опит и бюджет. Това е сериозна предпоставка за лобизъм и корупция: едва ли някой може да бъде убеден, че случайна организация ще получи толкова сериозно финансиране.  Изискването за опит и оборот може би ограничава новорегистрираните граждански сдружения, но те ще могат да натрупат опит първо като партньори.  Или да кандидатстват към Оперативна програма „Добро управление”, в която има заложен – макар и доста ограничен – ресурс за новосформирани организации,  към Финансовия механизъм на ЕИП, който също подкрепя новосформирани организации. В същото време,  изискването за опит и оборот ще бъде бариера пред фантомни организации, зад които не стоят никакви граждански интереси, а са създадени от професионални консултанти единствено заради отворените схеми за кандидатстване.  Всички имаме интерес  тази практика да бъде прекратена: за да има реално детски радости, усмивки, мечти и детско царство, а не консултантски радости, усмивки, мечти в консултантско царство