Новини

Ще бъде ли спряна Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”? Какво ще стане с плащанията към бенефициентите, чиито проекти са одобрени? Ще си получат ли училищата средствата по „Твоят час”? Ще продължат ли големите операции, насочени към университетите по ос 1?

Тези и много други въпроси си задават хиляди учители, университетски преподаватели и образователи, след като в четвъртък интернет-портала „Бивол” публикува статия ”Брюксел реже парите за наука и образование заради безобразия при Кунева”, в която е цитирано писмо от Европейската комисия до Министерство на образованието. Самата статия не поставя тези въпроси, но свикналата от десетилетия с хроничен недостиг на средства за наука и образование българска публика си ги зададе веднага и очаква отговор от образователното министерство.

Без да изземвам по какъвто и да е начин задължението на МОН да отговори по разбираем начин на посочените въпроси, както и да представи мерките, които ще предприеме, прилагам по-долу кратки разяснения:

1. Означава ли писмото на Европейската комисия, че ОПНОИР е спряна? Не, поне не все още. Програмата е поставена в състояние близко до спирането, но не е спряна, а трябва да продължи работата си, като спешно отстрани нередностите.

Всъщност писмото на Комисията е т.нар. „warning letter”, т.е. „предупреждаващо / сигнализиращо писмо”, а не „суспендиращо / спиращо” писмо. Комисията предупреждава Управляващия орган МОН, че чрез одитна проверка N° REGC214BG0033 (EPSA), проведена в края на октомври е открила сериозни нередности в начина на управление на програмата и изисква тяхното отстраняване чрез действия в 5 насоки. Ако те не бъдат осъществени, ще започне процедура по спиране на ОПНОИР. Междувременно, Европейската комисия няма да одобрява искания на МОН за междинни плащания – до отстраняване на нередностите.

2. Ще спрат ли плащанията от МОН към бенефициентите – училища, детски градиини, общини, организации и др.?  Не. Според Регламентите националните правителства трябва да продължат плащанията към бенефициентите. Впрочем, МОН така или иначе не е искало до този момент от Комисията междинно плащане.

Както одобрените проекти, така и течащите в момента конкурсни процедури трябва да продължат, а плащания по тях – да се правят според  предварително съгласувания план-график. Както бенефициентите, така и учителите, работещи по всички одобрени проекти (включително по „Твоят час”) няма да бъдат засегнати.

Разбира се, правителството би могло да спре процедури и плащания, но това също ще бъде отчетено от Комисията като грешка и липса на управленски капацитет. Екипът, който управлява ОПНОИР в момента  - проф.  Денков – Иван Модев – Ваня Стойнева, както и вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова са доказани професионалисти и вероятността да допуснат подобра грешка е клоняща към нула.

3. Кои са основните проблеми в ОПНОИР?  Комисията ги сочи в 7 точки. Основният проблем е липсата на ясно разделение между даващият средствата, който контролира и тяхното целесъобразно използване от една страна и верифициращият разходите. Министерството дава средствата, в четири пети от случаите ги използват дирекции от самото министертво и то самото сертиифицира разходите. Този „затворен цикъл” определено нарушава регламентите и създава предпоставка за злоупотреби и корупция.

Тенденцията МОН да разпределя средствата от ОПНОИР основно чрез т.нар. „процедура за директно предоставяне на средства” на своите дирекции, а не чрез конкурентен подбор на проекти не е от вчера, а още от времето, когато МОН бе Междинно звено по ОП „Развитие на човешкте ресурси”. Формално бе спазвано някакво разделение, тъй като Главна дирекция „Структурни фондове” (Управляващ орган на ОПНОИР) и дирекциите – бенефициенти бяха на различно подчинение. Но от юни 2016 г., когато министър Кунева реши да поеме лично програмата, бе заличено всякакво разделение. Това доведе не само до сериозно забавяне по всички операции, но и до още по-сериозните констатации на европейските одитори.

Останалите бележки в писмото се отнасят до неизползването на „опростени разходи”, липса на прозрачност и одитна следа в процесите на селекция и оценка на проектите, липса на конкуренция при избора на външни експерти и неадекватна оценка на индикаторите за възможни измами. Експертите са проверили общо 16 операции, в 8 от които са намерили проблеми - това са били схеми на стойност над 96% от общата стойност за проверените: т.е. проблем има при почти всички раздадени средства.

4. Какво трябва да се направи? Очаква се одитният доклад на Европейската комисия да излезе всеки момент. Министерство  на образованието има два месеца срок да отговори на констатациите. Въпрос на чест е да оспори някои от тях, но по основните едва ли ще може да възрази аргументирано. След това има половин година, за да осъществи препоръките от доклада. Не-справянето с това би довело до спиране на Програмата. Справянето ще бъде последвано от „отпушване” на междинните плащания от страна на Европейската комисия към МОН.

Трудностите около управлението на ОПНОИР не баха тайна за никой, запознат с програмата. И през предходния програмен период, когато МОН бе Междинно звено на оси 3 и 4 на ОП „Развитие на човешките ресурси”, управлението им вървеше трудно и бе съпътствано от скандални грешки. Решението на правителството Борисов 1 за създаването на специална оперативна програма за наука и образование означаваше и превръщане на ГД „Структурни фондове” в Управляващ орган. Постепенното натрупване на управленски капацитет не успя да „спести” на дирекцията забавяния по почти всички операции. Нещата се влошиха допълнително след като новоизбраният министър Кунева отстрани проф. Н. Денков като заместник-министър, отговарящ за оперативната програма, а по-късно – пое лично управлението на програмата. Изводите от проведения между 24 и 28 октомври одит на Европейската комисия бяха очаквани.

Решението на новоизбрания президент Радев да назначи проф. Денков за министър на образованието и Малина Крумова (директор на Централното координационно звено и част от екипа на бившия вицепремиер Дончев) за виицепремиер по европейските фондове може да бъде определено като „удар в десятката”, тъй като и двамата познават отлично ОПНОИР и капацитетът им трудно може да бъде оспорен. Те са изправени пред предизвикателството да спасят оперативната програма, като видимо ще разполагат с оперативната свобода да го направят. Разбира се, това няма как да стане само за краткия мандат на служебното правителство, но първите стъпки ще бъдат ключови.

Автор: Деян Колев, член на Комитета за наблюдение на ОПНОИР, избран от НПО, работещи за образователна интеграция на уязвими етнически групи