02.03.2017Национален и международен ангажимент към включването на ромите в програмите от Финансовия механизъм на ЕИП / Норвежкия ФМ
Безпрецедентно високо политическо и дипломатическо участие и отворени врати за включване на проверени модели за интеграция на ромите във Финансовия механизъм на ЕИП / Норвежкия ФМ характеризираха форума "Успешни практики и модели за интеграция на ромите", който се проведе на 27 февруари в София. Вицепремиерите Крумова и Семерджиев, представители на Европейската комисия, страните-донори, Световна банка, посланици от Посланическата група за интеграция на ромите и представители на 8 посолства, Управляващите органи на ключовите програми, имащи отношение към ромската интеграция и множество неправителствени организации участваха във форума. Той бе организиран от Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и Институт "Отворено общество" в партньорство с вицепремиера по европейските фондове Малина Крумова.
„Работещите практики в областта на ромското включване трябва да бъдат използвани в бъдеще, защото интеграцията е една от стъпките за превръщане на Европейския съюз в успешно обединение с общи цели“, каза в приветствените си думи вицепремиерът Крумова. „Важността на темата за страната ни личи и от подписаните на 9 декември 2016г. Меморандуми за разбирателство за изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и изпълнението на Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г.“, допълни г-жа Крумова. Съгласно предвиденото в тях, България ще получи финансова подкрепа за проекти в социално и териториално развитие и сближаване в размер на 210,1 млн. евро, предоставени безвъзмездно от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Меморандумите и по двата механизма поставят като ключов приоритет в три програми подкрепа на политиките за интеграция на ромите.”, посочи вицепремиерът. Тя поздрави организаторите и подчерта, че разчита на конкретни предложения към двата механизма, като лично ще модерира последния панел, за да ги чуе.
„Интеграцията на ромите е тест за успешността на нациите“, заяви вицепремиерът и председател на НССЕИВ Илко Семерджиев. В приветствието си към участниците Семерджиев каза още, че в подкрепа на приетата от Народното събрание Национална стратегия за интеграция на ромите има много успешни практики, като например стипендиантката програма за студенти-медици, здравните медиатори или инициативата за създаване на Ромски театър, както и това, че в 194 общини има одобрени общински програми за интеграция. Задачата е успешните практики да станат политики и въпреки ограничения мандат на служебното правителство, ние ще работим за това.
Приветствие към участниците във форума отправи още Н.Пр. г-н Том ван Оорсхот – посланик на Кралство Нидерландия и съпредседател на Посланическата група за ромско включване. Той отбеляза, че социалното включване е невъзможно без да се обърне специално внимание на секторите образование и здравеопазване, като е необходима комуникация на всички нива, включително с местните общности. За това ще работи и посланическата група, в която участват 12 акредитирани в България посланици: от държави-членки на ЕС, Норвегия, Швейцария и САЩ. Групата си поставя две цели – да подпомогне осъзнаването от страна на българските нституции на важността на политиките за ромска интеграция, както и да поддържа конткти в общността. Изказването на Н. Пр. Том ван Оорсхот вижте тук.
С приветствия от името на държавите донори се включиха и г-н Ролан Питон – ръководител на Швейцарския офис за сътрудничество в България и г-жа Лора Лалова експерт по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм в посолството на Кралство Норвегия в Букурещ. От името на Европейската комисия говори г-жа Сандрин дьо Бьогном – ръководител на отдел за България, Румъния и Малта в Главна дирекция „Заетост“ на Европейската комисия.
В приветствените си думи Деян Колев, председател на Център „Амалипе” представи контекста на форума и неговите задачи. „България има добра Национална стратегия за интеграция и множество успешни практики и дори модели: особено в сферата на образованието и здравеопазването. – подчерта Колев и допълни: България няма подходяща административна и политико-консултативна рамка: НССЕИВ не фунциониира от години и се нуждае от дълбока промяна.Не се заделя финансов ресурс от държавния бюджет. Липсва достатъчна политическа решимост и обществена подкрепа за изпълнение на интеграционните политики. При тези условия Европейските фондове, които по своя дизайн са средство за изпълнение на политики, започват да зпълняват и функции по дизайн на политиките.”
Колев също така посочи, че на 9 декември 2016 г. България подписа меморандуми за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и изпълнението на Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г. В следващите шест месеца ресорните министерства и заинтересовани страни от България и страните-донори трябва да изготвят идейни концепции за всяка от одобрените програми. Меморандумите и по двата механизма поставят един от акцентите върху подкрепа на политиките за интеграция на ромите. Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство съдържа програмна област „Ромско включване и овластяване” към програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобряване на включването на уязвими групи, както и изискването 10 % от средствата по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество” да бъдат използвани за подобряване на положението на ромите. Норвежкият финансов механизъм изисква 10 % от средствата по програми „Правосъдие” и „Вътрешни работи” да бъдат използвани за подобряване на положението на ромите. „Нека на настоящия форум предложим теми и подходи, които да бъдат включени по тези области”, апелира председателят на Амалипе. Презентацията вижте тук.
Успешните практики:
По време на последвалите две сесии бяха представени успешни практики, които имат тенденцията да сепревърнат в цялостни модели за интеграция в една или повече тематични области. Общо за тях би изискването да са доказали своята успешност и чрез независима оценка, както и да е налице липса на финансиране от европейските фондове или държавния бюджет за тяхното разширяване и прилагане в национален мащаб. Самите практики и модели бяха представени не от донорите, а от крайните ползватели или от участници в изпълнението, както следва:
- Ганчо Илиев, СНЦ „Свят без граници”: Програма „Деца и младежи в риск” в Стара Загора
- Спаска Петрова, Сдружение „Нов път” и Емилия Коцева, ЦДГ „Пролет“, гр. Монтана: Проект „Готови за училище” в област Враца
- Красимира Благоева, ОУ „Васил Левски”: Програма „Всеки ученик ще бъде отличник” в Караджово, Община Садово
- Борислав Божидаров, Посолство на Кралство Нидерландия, Холандски проект по заетостта и ролята на ромските модератори в него
- Мая Сайтович, Програма за ромско здравеопазване на Институт „Отворено общество” – Ню Йорк представи инициативите, които програмата финансира в България и Източна Европа
- Димитър Димитров, Институт „Отворено общество”: Програма за подкрепа на ромски студенти – медици
- Сашо Ковачев, Сдружение ЛАРГО: Програмите на Глобалния фонд в Кюстендил
- Албена Костадинова, Социална фондация „Индирома”: Проект „Заедно в служба на обществото” и превенцията на ранните бракове в Куклен
- Мария Методиева, Даниела Михайлова: програма на ТСА за регулация на ромските квартали
- Д-р Надежда Тодоровска, Български червен кръст: проект „Домашни грижи за независим и достоен живот“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество
Презентациите вижте тук
Перспективите през новия програмен период:
От управляващите органи на оперативните програми „Развитие на човешките ресурси”, „Наука и образование за интелигентен растеж” и „Региони в растеж” представиха планираните от тях интеграциионни операции. Даниела Димитрова от Посолството на Конфедерация Швейцария запозна участниците с подхода и реализиращите се понастоящем дейности на програма ЗОВ - Здраве и Образование за Всички - на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество по отношение на ромската интеграция. Заместник-кметът на Община Тунджа и представител на НСОРБ Станчо Станчев от своя страна представи някои от нуждите на общините. Той наблегна на необходимостта от „твърди мерки” (благоустройство, социални жилища и др.)и в селските общини. Станчев аргументира и необходимостта от създаването на фонд, чрез който общините да облекчават достъпа до предучилищно образование: като покриват или поевтиняват таксите за детски градини и т.н.
Заключителната сесия бе модерирана от вицепремиера Крумова. Тя изиска от операторите по четирите програми по Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия ФМ, в които ромската интеграция е приоритет, да привлекат работещите ромски организации в подготовката на програмите.
Деян Колев представи обобщение на идентифицираните нужди и добри практики. Имаме постигнат консенсус с Централното координационно звено и Посолството на Норвегия за подкрепа на Стипендиантската програма за ромски студенти-медици, която ще обхване и други специалности. Надяваме се съгласие да бъде постигнато и по други успешни модели, апелира Колев. Пълният текст на презентацията вижте тук