12.01.2020Защо Василица и кампанията 'Да възстановим мостовете между нас'?
През последните години Василица (наричана още в медиите Банго Васили) придоби популярност като Ромската Нова Година. Всъщност това е Васильовден, отбелязван по т.нар. „стар стил“ (т.е. Юлианския календар) и само до преди 3-4 поколения това е бил денят, в който етническите българи и други групи също са посрещали Новата година. Понастоящем Василица се празнува не от всички роми в България: за някои ромски групи това е основен календарен празник, а други са загубили дори спомена за него. Защо тогава от Център „Амалипе“ за поредна година организираме национални чествания на Василица в рамките на кампанията „Да възстановим мостовете между нас“? Какво искаме да постигнем? И защо точно Амалипе?
С кампанията „Да възстановим мостовете между нас“ целим четири неща.
Първо, да покажем богатството на ромската култура, това че ромите не сме сбор от бедни хора (образ, наложен от политици и медии и за съжаление вече превърнал се в устойчив стереотип сред средностатистическия българин), а етническа общност със своя култура и достойнство. При това - култура, която е тясно свързана с културата на българите и останалите етноси, живеещи в общата ни Родина. Василица е особено подходяща, тъй като разкрива връзката и взаимното преплитане на символи и ритуали между роми и българи: голяма част от елементите в ромския празничен васильовденски церемониал днес, са описвани от Димитър Маринов като български васильовденски традиции в края на 19 век. На ниво фолклор взаимното обогатяване, което днес наричаме „интеграция“, отдавна е факт.
Второ, да напомним на основните национални институции, че една десета от българските граждани и още по-голяма част от българските деца и младежи са роми и институциите следва да познават и техните култура и традиции, както и да реализират политики за доброто на всички. През последните години примерите в това отношение са все по-малко, но Василица и кампанията “Да възстановим мостовете между нас” продължават да постигат успех. През 2010 година, когато стартирахме тази дейност, бяхме посрещнати от министрите на образованието и на труда и социалната политика. През годините постепенно броят на ангажираните институции се увеличаваше и през настоящата година уважение към ромската култура ще покажат всички основни национални институции и политическите лица, които ги представляват- Президентът и Вицепрезидентът, Председателят на Народното събрание, министрите на образованието, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на регионалното развитие, на външните работи, националният омбудсман и много други. От две години целенасочено не посещаваме министрите от коалицията Обединени патриоти след изказване на единия от тях в началото на 2017 година, заклеймяваща цялата ромска общност.
Ромските деца ще бъдат посрещнати и от основните дипломатически мисии и техните ръководители - посланиците на САЩ, Ирландия, Великобритания, Франция, Белгия, Кралство Нидерландия, Германия, Словакия, Испания, Финландия, Полша, Швейцария, Южна Африка, прародината на ромите Индия и множество други дипломати. Едва ли има друга инициатива в която да участват толкова много посланици и дипломати, представляващи своите нации и държави.
Трето, искахме да покажем безспорния, но непризнат и непризнаван факт, че ромската общност крачи уверено по пътя на своята модернизация. При това - без да скъсва с корените си. Василица днес не е това, което е била за традиционния, патриархален ром, а ние не опитваме да запазим или върнем патриархално-консервативното. Някога Василица е била строго семеен празник (вечерта на 13-ти не се е пускал външен човек в къщата!), свързан с интуитивната вяра, че чрез ритуала може да се въздейства върху универсума и дори да се промени хода на събитията към по-добро (което е смисълът на сурвакането и всички други васильовденски ритуали). Младите роми днес, сърфирайки във фейсбук, едва ли могат да повярват в тази сила на празника и това не им е нужно. Но те продължават да вярват във важността на семейството (универсална ценност за всички роми) и силата на ромския (и на човешкия) дух да променя събитията. Ако тази вяра е наранена, определено трябва да бъде лекувана! Затова организирахме публични чествания на Василица – за да покажем модернизацията, която не скъсва с традициите и обичаите, а ги преосмисля като културни кодове, чрез които днешният човек изгражда своята личностна автономия и съпричастност към своята общност.
Четвърто, решихме отново да демонстрираме символиката на моста, върху която се надграждат ромските легенди за Василица и основните празнични ритуали. Празнуването на Василица е свързано със стара легенда, разказваща, че Дяволът разрушил моста, по който вървели ромите, но свети Васил го построил отново, за да могат те да преминат над пречистващата с чистотата си вода и да започнат своя нов живот. Затова Василица е денят, в който – чрез силата на традицията и ритуала – строим мостове към идните дни с вярата, че те ще бъдат по-добри! Днес всички в България имаме нужда да изградим мостовете между различните етноси, между властта и гражданите, между сърцата ни.
Това е краткия отговор на въпроса „Защо Василица?“. Поради тези причини си заслужава Василица да бъде обявен за Ден на ромската култура и да се отбелязва по подобен начин всяка година!
А защо точно Амалипе се ангажира с това? От една страна, не сме само ние. Други организации също правят различни събития, включително сурвакат част от политиците, които ние прескачаме. От друга страна, Амалипе имаме силите да го направим. Не са много неправителствените организации, които могат да организират кампания със 190 събития в цялата страна за един ден. При това – без специален финансов ресурс! Училищата, които идват в София, заплащат от своя делегиран бюджет транспорта и дори нощувката на своите ученици. Те откликнаха на нашата покана, защото споделяме общи ценности и защото сме убедени, че заедно сме сила, която може да променя политиките за това всяко едно дете да получи по-добро бъдеще. Същото направиха и стотиците доброволци, които се включват в събитията в страната. На всички вас, скъпи съмишленици и приятели, благодарим! Нека заедно продължим да строим моста!
Бахтало амаро Васили! Бахтало Нево бреш!
