21.02.2020За проблемите в образованието и образователната интеграция: дискусия с Министър Вълчев
Училищата трябва да работят в мрежи, да партнират помежду си и с всички важни фактори в образованието, както и да бъдат иновативни, за да отговорят на реалните потребности на учениците. Увеличаването на учителските заплати ще продължи да бъде ключов приоритет, така че българският учител да взема поне 120 процента от средната заплата. Успоредно с това ще инвестираме в подобряване на материалната база, както и в изравняване на възможностите на училищата с малко ученици. Това бяха част от основните послания на министъра на образованието Красимир Вълчев пред директори от мрежата “Всеки ученик ще бъде Отличник”. Повече от 2 часа министърът разговаря с над 200 директори от цялата страна на годишната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование, организирана от Център Амалипе на 6-ти и 7-ми февруари в град София. По-долу прилагаме резюме на отговорите на най-често задаваните въпроси по време на срещата.
В началото на сесията министър Вълчев с внимание изслуша презентацията на професионалната директорска общност относно развитието на политиките за образователна интеграция, представена от Деян Колев.“Благодаря на Амалипе за доброто партньорство, което имаме, за помощта по отношение на разработването на политики и изпълнение на проектите и програмите, които имаме, както и за инициирането на важни разговори в системата. Благодаря и поздравления за това, че сте организирали толкова училища в мрежа. Тази мрежа прави така, че всяко едно от тях да работи по-добре. Това е и наблюдението ми: има много ясна зависимост между успеха на училището и колко е по-свързано в мрежи. Колкото е по-партниращо от една страна и от друга страна колкото е по-иновативно, толкова е по-успешно. Тогава има стремеж за работа, за иновации. Много ми се иска да има повече такива мрежи. Да успеем повече програми и проекти да направим на този принцип, защото виждам, че вашите училища взаимно се вдъхновяват! “, отговори министър Вълчев.
След това той коментира част от направените предложения, както и отговори на всички зададени въпроси през системата slido.
Относно отговорността на директорите и всички в системата
По време на срещата проучване сред директорите дали чувстват несправедлив имиджов натиск от страна на регионалните управления и на МОН, близо 80% отговориха, че такъв съществува.
Имиджът е колективно Благо, отговори Министърът на образованието. Това е лошото на общите блага, че заради некоректното отношение на няколко човека, лесно изпадаме в криза на доверието. Факт е, че има директори, които предпочитат вместо да отговарят за задълженията си, да пътуват в чужбина, да се отдават на конференции и Еразъм проекти. Това удря по имиджа на стотиците други съвестно работещи директори, както и на цялата система. Това е причината да издам заповед директорът да отсъства не повече от 10 дни годишно. Това не се отнася до участие в квалификация или в такива срещи на професионални обединения - те са извън посочените 10 дни.
Идеята на заповедта и на другите дейности в тази насока е друга: от всички трябва да се стегнем и да изпълняваме съвестно задълженията си! Все още нямаме мандатност на директорите, но ако не променим нещата в позитивна посока може и да въведем мандатност.
Относно спирането на детските надбавки за една година при 5 неизвинени отсъствия
Проучване сред директорите показа, че едва 9% от тях смятат, че спирането на детските надбавки за една година има положителен ефект, въпреки че цели 87% от тях прилагат тази мярка. В отговор министър Вълчев подчерта, че идеята на МОН е системата да бъде стимулираща, а не наказваща. Но рестрикции трябва да се прилагат спрямо родителите, които не правят най-доброто за своите деца и на практика погазват правото им на образование. Детските надбавки не се спират, а се трансформират като се превеждат на училищата. Министърът обърна внимание на това, че така трансформираната помощ трябва да се използва от училищата за индивидуална подкрепа за съответния ученик. Щом родителят не проявява достатъчен ангажимент, нека училището купи тетрадки, пособия и други неща, от които има нужда ученикът. Няма и няма да има допълнителни указания за какво точно училищата да използват детските надбавки, които са пренасочени от родителите към самото училище. Директорът има свободата да прецени как с тези средства да подпомогне ученика. Единственото ограничение е, че средствата трябва да се използват за индивидуална подкрепа за съответния ученик.
Учителските заплати
Увеличаването на учителските заплати остава ключов приоритет за Правителството и МОН. Амбицията ни е следващата година учителските заплати да бъдат 125% от средната заплата за България. Това ниво трябва да се поддържа и през следващите години, тъй като мотивираният учител е ключов за промяната в системата. Съзнаваме, че ангажиментът за увеличаването на заплатите “гълта” много голям ресурс. Това е и причината постоянно да увеличаваме единните разходни стандарти, но те да покриват единствено увеличаването на заплатите. През следващите години постепенно ще има възможност за повече инвестиции и в други посоки щом веднъж достигнем желаното увеличаване на заплатите.
Материалната база
Въпреки инвестициите през последните години, има още много какво да се желае по отношение на материалната база. Има училища, които все още не са санирани, техниката в много от тях не е на ниво въпреки усилията, които полагаме и по европейските проекти. Новите оперативни програми, които ще се разработват през тази година, ще заложат по-голям ресурс в образователната инфраструктура. Ще има и държавна инвестиция. През тази година и през следващите две години предвиждаме по 70 милиона лева от държавния бюджет за строителство на детски градини, за да могат общините да посрещнат повече деца при въвеждането на изискване за задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Длъжни сме да инвестираме повече и в професионалните гимназии, както и в другите училища с професионални паралелки. От следващите години ще насочим повече ресурс и в тези насоки.
Училищата в малките населени места
Нашата цел не е да се закриват училища, а напротив. С промяната в системата на делегираните бюджети от 2018 година и по-точно с въвеждането на стандартите за паралелка и институция се стремим да изравним кривата във финансирането между училищата с малко ученици и големите училища. Това, което може да се направи и ще направим, е да увеличим тежестта на стандарта за паралелка.
Оценяването на училищата
Забранил съм на началниците на РУО да оценяват училищата като сравняват образователните резултати, постигнати от различните училища в техния регион. Ясно е, че там където родителите са с висше или средно образование и имат ангажимент към образованието на своите деца, резултати се постигат сравнително лесно. По-трудно могат да бъдат постигнати същите резултати, ако родителите са без образование и нямат ангажимент към образованието. Затова категорично не искам да се сравняват резултатите на различните училища. Регионалните управления трябва да познават много добре средата във всяко училище и усилията, които влага колектива му и това да оценяват. Ако в едно училище имаме 70% посещаемост, но без дейността на учителите и медиаторите тази посещаемост би била много по-ниска, това е Успех и той трябва да бъде оценен.
Критериите за допълнително възнаграждение и оценката на директорите и учителите
Тези критерии също трябва да са строго индивидуализирани. Аз спуснах примерни критерии към регионалните управления, които отразяват най-общите политики на Министерството. Но началниците на регионалните управления трябва да направят индивидуалните критерии и да ги съобразят с местната специфика. Няма как да има национални обективни критерии или ако има такива, те могат да са само примерни.
Същото се отнася и за оценката на учителите. Директорите трябва да проявят максимална креативност и познаване на труда на всеки учител.
Националното външно оценяване
НВО не бива да предизвиква под никаква форма стрес или притеснения в родителите и учителите. Особено, когато става дума за оценяването в четвърти клас. То може да бъде единствено основа за оценяване на напредъка, който ще постигнат учениците след това. От него в никакъв случай не зависят съдби и родителите, както и учителите, в никакъв случай не бива да пренатягате нещата. Външното оценяване служи единствено за това да се измери моментната картина в съответното училище и след това да се проследи напредъка. Училищата няма да бъдат санкционирани за ниски резултати, а напротив - ще получат допълнителна подкрепа.
Безплатният транспорт и училищните автобуси
Необходимостта от подмяна на училищните автобуси за средищните училища и детски градини е безспорна. Имаме заявки за над 900 нови автобуси. През изминалата година закупихме и предоставихме 100 автобуса. Ще продължим да го правим като от сега не може да се каже колко бързо ще успеем да подновим всички автобуси.
Всяка година увеличаваме средствата за безплатен транспорт като започнахме от 14 милиона лева. А през 2019 година ще предоставим 44 милиона. Увеличението идва от това, че увеличаваме обхвата на учениците, за които предоставяме безплатен транспорт. След влизането в сила на новия закон започнахме да предоставяме безплатен транспорт и за гимназистите в рамките на общината. През 2018 година разширихме като започнахме да подсигуряваме транспорт до най-близката професионална паралелка, дори тя да е в друга община. От тази година разширихме безплатния транспорт и не до най-близката паралелка, ако тя е от защитените специалности и специалности с недостиг на пазара на труда, дори тази специалност да е в съседна област.
Понастоящем има проблеми с някои общини като Пазарджик, както и с това, че за част от превозвачите предоставената сума на километър изглежда ниска. Ще трябва да се търсят индивидуализирани решения.
За десегрегацията и обучението в етнически смесена среда
Десегрегацията е изключително важен процес, без който не е възможно да се случи качественото образование на ромските деца. През 2019 година за първи път МОН въведе Национална програма за десегрегация, финансирана от Държавния бюджет. През 2020 година ще продължим тази програма. Тя финансира малка част от нещата, които са необходими за десегрегация като вътрешноградския транспорт, учебни пособия и други. За съжаление интересът на общините към Националната програма беше много нисък. А десегрегацията може да се случи единствено като общинска политика и няма как да бъде без участие на общините.
В хода на разговора бе описан случаят с протичащия процес на вторична сегрегация в община Самоков и министър Вълчев пое ангажимент да организира специална среща по този въпрос.
Повече информация от срещата можете да видите и на
