08.02.2017Всеки мой час започва с въпрос: ‚Да си припомним – за какво сме се събрали?‘ – ‚За да сме приятели и да сме толерантни един към друг
Интервю с Виолета Станева,
Ръководител на група "Мама и татко са страхотни учители" по Проект Твоят час в ОУ „Панайот Волов“, с. Мадара
Освен всички други предизвикателства, с които ни „зарадва“ новата учебна година - нов образователен закон, нова образователна структира, нов проект „Твоят час“ ... ние доброволно решихме да си създадем още едно, защото именно в подобни предизвикателства се раждат малките творчески иновации, които могат да направят образователната ни система по-интересна, по-близка и по-полезна – за деца, родители и учители.
И така, след като проект Твоят час отвори възможността в училище да влязат неспециалисти, ние от Център Амалипе, заедно с десетките училища партньори в цялата страна, решихме да експериментираме и да видим какво би се получило ако родители и младежи влязат в учители и започнат да водят теми, които по една или друга причина не са намерили място в учебната програма досега – теми, свързани с толерантността, с ромската история и култура, с превенцията на ранните бракове, с възможностите за реализацията на младите хора в България, с това което ни дава образованието и как можем да получим качествено образование и в България, и в Европа. Да, вярно е, че това не са хора с педагогическо образование, това са хора обаче с огромно желание да предадат знанията, които имат. Нещо повече – голямата част от тях са представители на родителската общност. Какъв по-добър начин да провокираш и да привлечеш родителите, ако не когато те самите влязат в училище. Това е и един от начините „да скъсим дистанциите“, „да застанем в обувките на другия“ и да видим как се справя един учител, когато трябва да създаде от своя клас екип и да им ги преведе заедно през знанията и уменията, които иска да им предаде. Благодарим и на всички директори, които приеха това предизвикателство :)
Искам да ви представя Вили. Тя работи като част от помощния персонал в ОУ „Панайот Волов“, с. Мадара, общ. Шумен вече 6 години и тази година се съгласи като родител да приеме да води клуб „Мама и татко са страхотни учители“ в рамките на Проект „Твоят час“.
1. Разкажи ни за себе си?
Казвам се Виолета Станева. Имам прекрасно семейство, две деца и много добър мъж до себе си, който много добре ме разбира и ми дава сили. Аз съм рударка, а мъжът ми е българин. Ние обаче сме пример за междуетническа толерантност. Той ме подкрепя във всичко и особено в това, което правя за повишаване на образованието на нашите деца, за което съм му много благодарна. Иначе съм завършила Техникум по икономика. От 6 години работя като леличка в училище и харесвам много работата си. Тя ме прави щастлива защото съм сред децата, а и колективът в училище е прекрасен. Учителите никога не са ни делили и ни подкрепят във всичко. Подкрепиха ме и сега, когато реших да се поема групата по Твоят час.
2. Как се включи в предизвикателството „Твоят час“?
Това наистина е много голямо и приятно за мен предизвикателство. Много ми бяха приятни срещите, впечатленията от обученията на Амалипе, с Теди Крумова, с Деян Колев – създадоха много приятни чувства, отвориха един нов свят за мен. Това беше началото... След това много ме насърчиха и колегите в училище. Директорката и учителите от двете групи по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“ ми дадоха сили и вдъхновение да се реша да водя тези часове. На срещите на Амалипе открих себе си. Всеки човек трябва да е уверен в себе си; не трябва да крие какъв е - каквито ни е създал Господ, такива сме; открих много приятели... Срещите дават възможност всеки да разказва за себе си. Така успях да се отпусна и най-вече, разбрах, че повече не искам да се крия - защото всеки е ценен с това, което е.
Най-големият виновник да се хвана с Твоят час обаче е Магдалена Божанова, нашият директор. Благодарни сме й, че тя направи крачката да започне да работи с Амалипе, след което включи и мен. Това тя прави за родителите. Надявам се, че не само родителите, но и всички в селото оценяват усилията й, защото без тях, училището няма да се развива, а загине ли – ще загине и селото. Вие сте едни слънца, които огряват за всички – за учителите, родителите, за децата ...
3. Какви бяха най-големите ти страхове и предизвикателства?
.jpg)
Най-големите ми страхове? Най-вече как ще се справя, когато застана пред децата, където е мястото на учителя. Имах притеснение от децата – как ще се изправя пред тях... Имах притеснение от родителите – да не си помислят, защо говорим само за роми, защото имаме и българчета в класа. Но всички родители много ме подкрепят и много се радват на тези часове. В началото се чувстваха странно, но като им обясних за какво става въпрос, им стана интересно. Разказах им, че в тези часове ще си говорим за това, което сме, за обичаите и традициите на всички етноси, за това, което ни сближава, че ромите са хора, които също имат своята култура, език, традиции. Отбелязах, че и другите родители трябва да участват ... А сега всички сме с усмивки на устата... Също и за ромски родители – казаха, че когато имаме нужда – винаги ще идват и ще присъстват, ще помагат. Станаха по-активни. Една от майките каза че иска да се събираме по-често, на кафе. Важното е, че когато им се обадя – идват. Стана им интересно и любопитно. Преди Нова година събрах родителския клуб да правим сурвакници – събрахме се доста майки. Аз съм сигурна, че сега който и родител да поканя – без значение дали е ром, дали е българин – ще се отзове, ще влезе в часа – родителите се чувстват съпричастни, защото родител води часовете.
Имах много големи притеснения от учителите, защото започнах да влизам в учителската стая, трябваше да пиша разпределние. Хиляди благодарности за тях, защото без тях нямаше да мога да се справя. Особено в началото, когато един ден шефката ми казва: „Хайде ще пишеш разпределение“. Аз онемях: „Боже, викам си, какво се случва с мен – аз съм в учителската стая, в класната стая ...“ Но тогава всеки един от учителите дойде при мен и ми каза „Виле, не се притеснявай, аз ще ти помогна“ – дори се чудех към кого да се обърна в един момент, защото всички предлагаха помощта си. И тъй като тематата на часовете ми е много близка до „Фолкор на етносите – ромски фолклор“, сформирахме един екип с Гинка Станчева и Галя Антонова. Така с усмивка и широко сърце всичко се постига.
4. Какво представляваше за теб обучението за ръководители по дейностите на Център Амалипе? Кое беше най-важното и най-ценното нещо за теб?
Обучението също беше предизвикателство, защото имаше родители, учители, директори... Научихме много нови неща. На първо място, приятелството с Амалипе и всички родители в страната. Имаше толкова много ромски родители – и всички бяха толкова активни, питащи, заинтересовани! Успях да го пренеса от Търново в Мадара, в класната стая – приятелството, толерантността. Така се държа с децата - все едно пренасям атмосферата от обученията на Амалипе в класната стая – имаме ред, дисциплина, но и много се забавляваме, споделяме.
5. Опиши как протече първият ти час? Как реагираха децата?.jpg)
Още първия час, докато вървях към класната стая – треперех. Не знаех как ще се справя и как ще ме приемат децата. Но след като си изкарах часа – излязох въодушевена от стаята. Обясних им първо, че съм идвала при вас – на какво сте ме обучили. Първо им беше много странно – какво прави леля Вили при нас. Но една седмица преди да започнем часовете, аз започнах да ги подготвям и децата бяха въодушевени, защото часовете са хем игрички, хем споделяне и научаване на нови неща. Говорим си като приятели. Все още не смеят съвсем да се включват, защото все още им е малко е странно. Усетих в децата, че някои се притесняват да си признаят какви са, какви празници празнуват. Убедена съм, че за тях това е ново начало – да не се притесняват от себе си, да не се чувстват подтиснати. А истината е, че всички трябва да сме приятели, защото всички сме равни – на това ги уча.
6. Как протичат останалите часове?
Още докато вляза, първото, което ги питам е: „Да не забравяме – за какво сме се събрали тук?“ – „За това, че всички сме приятели и не трябва да се делим“. Обяснявам им, че лоши деца няма – във всяко едно дете има по нещо хубаво – точно това научих от Амалипе – че децата са едни слънца. Аз работя със смесена група от II, IV, V и VIII клас. Смесена е групата, но добре се работи, приятно е.
Най-интересното е, че всички идват редовно. Даже искат да идват повече деца, от тези, които са записани в групата. Най-много им харесват игрите, които играем – правим всички игри, които ни показахте на обучението на Амалипе. Особено много им хареса тази с листите – да видят, че всички сме различни, но сме интересни и хубави. Харесва им това, че открито си говорим – неща, които не смеят иначе да споделят – говорим за техния живот, споделяме си как живеят българчетата и как – ромчетата, какви празници празнуват, какво ги вълнува ... Интерсно им е. И им е странно, че леля Вили е с тях като учител. В междучасията вървят след мен по коридара и викат „Лельо, в петък нали ще имаме час“. Сега съм им поръчала да донесат стари снимки – ще ги сканираме и ще направим изложба.
Читалищният работник - Йовка Димитрова – също се включва; тя много ми помага. А в един от часовете се включиха и колегите, които водят часовете по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“ – включиха се като родители - играха игрички и им беше много интересно. Госпожите споделиха, че им е било много весело, разтоварващо, че са видели децата в една друга светлина – имаше ред и дисциплина и в същото време всички се включваха и се забавляваха.
Много вълнуваща беше последната сре
ща с момичетата, когато коментирахме ранните бракове. В началото се притесниха че ги питам за такива неща в училище. После обаче се отпуснаха и много се разприказваха.
Вземам си материалите от вас, от интернет свалям – подготвям се за всеки час, защото и за мен е ново – и аз се уча. Хубаво е, че сме малко училище, но при нас има всичко – и стая, и мултимедиен кабинет ...
7. Каква е промяната, която успя да постигнеш с тези часове
Първо, децата се отпускат – защото имат контакт с родителите. Могат да виждат по-често родителите си, защото идват по-често в училище. Чувстват тяхната подкрепа. Сплотяват се отношенията с учителите. Така всички започваме да се чувставме като едно сплотено семейство – родители, ученици, учители. Виждат се и проблемите на децата, опити да им се помогне. Ако има проблем, се стараем да го овладеем навреме. Самите деца стават по-спокойни и свободни. Няма оценки J Родители и ученици разбраха, че училището не е само строги правила, а може да е интересно и полезно и въпреки това да има ред и дисциплина.
Повече за трите дейности по интереси Мама и татко са страхотни учители", "Младежта е толерантност и устрем към образование", "На училище в България и в Европа" можете да прочетете на www.romaeducation.com
Интервю с Виолета Станева,
Ръководител на група "Мама и татко са страхотни учители" по Проект Твоят час в ОУ „Панайот Волов“, с. Мадара
Освен всички други предизвикателства, с които ни „зарадва“ новата учебна година - нов образователен закон, нова образователна структира, нов проект „Твоят час“ ... ние доброволно решихме да си създадем още едно, защото именно в подобни предизвикателства се раждат малките творчески иновации, които могат да направят образователната ни система по-интересна, по-близка и по-полезна – за деца, родители и учители.
И така, след като проект Твоят час отвори възможността в училище да влязат неспециалисти, ние от Център Амалипе, заедно с десетките училища партньори в цялата страна, решихме да експериментираме и да видим какво би се получило ако родители и младежи влязат в учители и започнат да водят теми, които по една или друга причина не са намерили място в учебната програма досега – теми, свързани с толерантността, с ромската история и култура, с превенцията на ранните бракове, с възможностите за реализацията на младите хора в България, с това което ни дава образованието и как можем да получим качествено образование и в България, и в Европа. Да, вярно е, че това не са хора с педагогическо образование, това са хора обаче с огромно желание да предадат знанията, които имат. Нещо повече – голямата част от тях са представители на родителската общност. Какъв по-добър начин да провокираш и да привлечеш родителите, ако не когато те самите влязат в училище. Това е и един от начините „да скъсим дистанциите“, „да застанем в обувките на другия“ и да видим как се справя един учител, когато трябва да създаде от своя клас екип и да им ги преведе заедно през знанията и уменията, които иска да им предаде. Благодарим и на всички директори, които приеха това предизвикателство :)
Искам да ви представя Вили. Тя работи като част от помощния персонал в ОУ „Панайот Волов“, с. Мадара, общ. Шумен вече 6 години и тази година се съгласи като родител да приеме да води клуб „Мама и татко са страхотни учители“ в рамките на Проект „Твоят час“.
1. Разкажи ни за себе си?
Казвам се Виолета Станева. Имам прекрасно семейство, две деца и много добър мъж до себе си, който много добре ме разбира и ми дава сили. Аз съм рударка, а мъжът ми е българин. Ние обаче сме пример за междуетническа толерантност. Той ме подкрепя във всичко и особено в това, което правя за повишаване на образованието на нашите деца, за което съм му много благодарна. Иначе съм завършила Техникум по икономика. От 6 години работя като леличка в училище и харесвам много работата си. Тя ме прави щастлива защото съм сред децата, а и колективът в училище е прекрасен. Учителите никога не са ни делили и ни подкрепят във всичко. Подкрепиха ме и сега, когато реших да се поема групата по Твоят час.
2. Как се включи в предизвикателството „Твоят час“?
Това наистина е много голямо и приятно за мен предизвикателство. Много ми бяха приятни срещите, впечатленията от обученията на Амалипе, с Теди Крумова, с Деян Колев – създадоха много приятни чувства, отвориха един нов свят за мен. Това беше началото... След това много ме насърчиха и колегите в училище. Директорката и учителите от двете групи по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“ ми дадоха сили и вдъхновение да се реша да водя тези часове. На срещите на Амалипе открих себе си. Всеки човек трябва да е уверен в себе си; не трябва да крие какъв е - каквито ни е създал Господ, такива сме; открих много приятели... Срещите дават възможност всеки да разказва за себе си. Така успях да се отпусна и най-вече, разбрах, че повече не искам да се крия - защото всеки е ценен с това, което е.
Най-големият виновник да се хвана с Твоят час обаче е Магдалена Божанова, нашият директор. Благодарни сме й, че тя направи крачката да започне да работи с Амалипе, след което включи и мен. Това тя прави за родителите. Надявам се, че не само родителите, но и всички в селото оценяват усилията й, защото без тях, училището няма да се развива, а загине ли – ще загине и селото. Вие сте едни слънца, които огряват за всички – за учителите, родителите, за децата ...
3. Какви бяха най-големите ти страхове и предизвикателства?
Най-големите ми страхове? Най-вече как ще се справя, когато застана пред децата, където е мястото на учителя. Имах притеснение от децата – как ще се изправя пред тях... Имах притеснение от родителите – да не си помислят, защо говорим само за роми, защото имаме и българчета в класа. Но всички родители много ме подкрепят и много се радват на тези часове. В началото се чувстваха странно, но като им обясних за какво става въпрос, им стана интересно. Разказах им, че в тези часове ще си говорим за това, което сме, за обичаите и традициите на всички етноси, за това, което ни сближава, че ромите са хора, които също имат своята култура, език, традиции. Отбелязах, че и другите родители трябва да участват ... А сега всички сме с усмивки на устата... Също и за ромски родители – казаха, че когато имаме нужда – винаги ще идват и ще присъстват, ще помагат. Станаха по-активни. Една от майките каза че иска да се събираме по-често, на кафе. Важното е, че когато им се обадя – идват. Стана им интересно и любопитно. Преди Нова година събрах родителския клуб да правим сурвакници – събрахме се доста майки. Аз съм сигурна, че сега който и родител да поканя – без значение дали е ром, дали е българин – ще се отзове, ще влезе в часа – родителите се чувстват съпричастни, защото родител води часовете.
Имах много големи притеснения от учителите, защото започнах да влизам в учителската стая, трябваше да пиша разпределние. Хиляди благодарности за тях, защото без тях нямаше да мога да се справя. Особено в началото, когато един ден шефката ми казва: „Хайде ще пишеш разпределение“. Аз онемях: „Боже, викам си, какво се случва с мен – аз съм в учителската стая, в класната стая ...“ Но тогава всеки един от учителите дойде при мен и ми каза „Виле, не се притеснявай, аз ще ти помогна“ – дори се чудех към кого да се обърна в един момент, защото всички предлагаха помощта си. И тъй като тематата на часовете ми е много близка до „Фолкор на етносите – ромски фолклор“, сформирахме един екип с Гинка Станчева и Галя Антонова. Така с усмивка и широко сърце всичко се постига.
4. Какво представляваше за теб обучението за ръководители по дейностите на Център Амалипе? Кое беше най-важното и най-ценното нещо за теб?
Обучението също беше предизвикателство, защото имаше родители, учители, директори... Научихме много нови неща. На първо място, приятелството с Амалипе и всички родители в страната. Имаше толкова много ромски родители – и всички бяха толкова активни, питащи, заинтересовани! Успях да го пренеса от Търново в Мадара, в класната стая – приятелството, толерантността. Така се държа с децата - все едно пренасям атмосферата от обученията на Амалипе в класната стая – имаме ред, дисциплина, но и много се забавляваме, споделяме.
5. Опиши как протече първият ти час? Как реагираха децата?
Още първия час, докато вървях към класната стая – треперех. Не знаех как ще се справя и как ще ме приемат децата. Но след като си изкарах часа – излязох въодушевена от стаята. Обясних им първо, че съм идвала при вас – на какво сте ме обучили. Първо им беше много странно – какво прави леля Вили при нас. Но една седмица преди да започнем часовете, аз започнах да ги подготвям и децата бяха въодушевени, защото часовете са хем игрички, хем споделяне и научаване на нови неща. Говорим си като приятели. Все още не смеят съвсем да се включват, защото все още им е малко е странно. Усетих в децата, че някои се притесняват да си признаят какви са, какви празници празнуват. Убедена съм, че за тях това е ново начало – да не се притесняват от себе си, да не се чувстват подтиснати. А истината е, че всички трябва да сме приятели, защото всички сме равни – на това ги уча.
6. Как протичат останалите часове?
Още докато вляза, първото, което ги питам е: „Да не забравяме – за какво сме се събрали тук?“ – „За това, че всички сме приятели и не трябва да се делим“. Обяснявам им, че лоши деца няма – във всяко едно дете има по нещо хубаво – точно това научих от Амалипе – че децата са едни слънца. Аз работя със смесена група от II, IV, V и VIII клас. Смесена е групата, но добре се работи, приятно е.
Най-интересното е, че всички идват редовно. Даже искат да идват повече деца, от тези, които са записани в групата. Най-много им харесват игрите, които играем – правим всички игри, които ни показахте на обучението на Амалипе. Особено много им хареса тази с листите – да видят, че всички сме различни, но сме интересни и хубави. Харесва им това, че открито си говорим – неща, които не смеят иначе да споделят – говорим за техния живот, споделяме си как живеят българчетата и как – ромчетата, какви празници празнуват, какво ги вълнува ... Интерсно им е. И им е странно, че леля Вили е с тях като учител. В междучасията вървят след мен по коридара и викат „Лельо, в петък нали ще имаме час“. Сега съм им поръчала да донесат стари снимки – ще ги сканираме и ще направим изложба.
Читалищният работник - Йовка Димитрова – също се включва; тя много ми помага. А в един от часовете се включиха и колегите, които водят часовете по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“ – включиха се като родители - играха игрички и им беше много интересно. Госпожите споделиха, че им е било много весело, разтоварващо, че са видели децата в една друга светлина – имаше ред и дисциплина и в същото време всички се включваха и се забавляваха.
Много вълнуваща беше последната среща с момичетата, когато коментирахме ранните бракове. В началото се притесниха че ги питам за такива неща в училище. После обаче се отпуснаха и много се разприказваха.
Вземам си материалите от вас, от интернет свалям – подготвям се за всеки час, защото и за мен е ново – и аз се уча. Хубаво е, че сме малко училище, но при нас има всичко – и стая, и мултимедиен кабинет ...
7. Каква е промяната, която успя да постигнеш с тези часове
Първо, децата се отпускат – защото имат контакт с родителите. Могат да виждат по-често родителите си, защото идват по-често в училище. Чувстват тяхната подкрепа. Сплотяват се отношенията с учителите. Така всички започваме да се чувставме като едно сплотено семейство – родители, ученици, учители. Виждат се и проблемите на децата, опити да им се помогне. Ако има проблем, се стараем да го овладеем навреме. Самите деца стават по-спокойни и свободни. Няма оценки J Родители и ученици разбраха, че училището не е само строги правила, а може да е интересно и полезно и въпреки това да има ред и дисциплина.
Повече за трите дейности по интереси Мама и татко са страхотни учители", "Младежта е толерантност и устрем към образование", "На училище в България и в Европа" можете да прочетете на www.romaeducation.com
Заедно в час обяви нова кампания за набиране на кандидати с краен срок за кандидатстване 20 февруари 2017г. Програма Заедно в час цели да привлече нови хора към образователната система, които да започнат работа като вдъхновяващи учители през септември 2017г. 
