11.02.2016Теодора Крумова участва в среща с шведският министър за деца, възрастни хора и равенство между половете г-жа Аса Регнер
Аса Регнер, шведският министър за деца, възрастни хора и равенство между половете, и нейният екип (г-жа Йоанна Абрахамсон, прессекретар на министър Регнер, г-н Пер-Андер Сунесон, заместник - директор на отдел "Семейство и социална закрила" към Министерство на здравеопазването и социалната политика на Швеция, г-н Рони Нилсон, главен съветник в отдел "Европейски съюз" към Министерство на външните работи на Швеция и г-жа Луиз Бергхолм, посланик на Швеция в България) проведоха среща - дискусия с неправителствени организации, работещи в областта на ромското включване. Г-жа Регнер пристигна в София на 5 февруари за еднодневна двустранна визита.
Целта на кръглата маса бе да предостави възможност на министър Регнер да се срещне с представители на българското гражданско общество, работещи по изработването на политики и по проекти, насочени към ромското малцинство по въпроси като повишаване на осведомеността относно положението на ромското малцинство, повишаване на осведомеността на ромското население относно неговите права, намаляване на бедността сред ромското население чрез образование, здравеопазване и социални услуги. На срещата присъстваха Ива Александрова, Център за изследване на демокрацията, Мария Хесус Конде, УНИЦЕФ, Ганчо Илиев, Свят без граници, Теодора Крумова, Център за междуетнически диалог и толерантност - Амалипе, Сара Перин, Тръст за социална Алтернатива и Томас Рудмоен Локен, Европа и фокус.
Теодора Крумова от Център Амалипе подчерта, че съществува голяма нужда от по-силни национални политики, насочени към приобщаване на ромите, както и по-силен координационен орган. Националните власти и г-н Калфин, в чийто портфейл попадат и ромските политики, трябва да поемат водеща роля и в санкционирането на речта на омразата и промяна на негативните тенденции за разпространение на митове и стереотипи за ромите. Това създава враждебна среда за ромските интеграционни въпроси, липса на обществена подкрепа за политиките за интеграция на ромите и допълнително увеличава пропастта между малцинство и мнозинство. В същото време, промяната е видима, много успешни практики на терен са налице. Количествените натрупвания водят до качествени промени и в някои от негативните тенденции, като ранни бракове, отпадането от училище и др се наблюдава промяна. Въпреки това, г-жа Регнер също се съгласи, че държавата и различните институции трябва да имат по-силна ангажираност с процесите на интеграция на ромите. Теодора Крумова допълнително добави, че общността не се нуждае от социално подпомагане, а от възможност за развиване на собствения си капацитет, мобилизиране на собствените си ресурси и овластяване на уязвимите групи в общността, в лицето на жените и младите хора. Мария Хесус Конде също потвърди, че в момента обществената подкрепа за ромски дейности е много ниска. Тя даде пример с кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на децата от ромски произход: кампанията не е събрала никакви средства, докато подобни кампании, в които не се споменава думата роми са натрупали огромни суми.
Ива Александрова представи последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията, чийто основен извод е, че публичните инвестиции в интеграцията на ромите ще доведе до значителна промяна в ситуацията, по успешният модел на Каварна. Сара Перин представи работата на Тръста за социална алтернатива и подчерта, че най-ефективните инвестиции за развитие на ромите е в ранното детско развитие. Тя представи инициативата на TСА и Световната банка "Трамплин за готовност за училище", която неизбежно показва, че намаляването или освобождаването от такси може да доведе до почти 100% присъствие на децата в детската градина. Ганчо Илиев продължи в тази насока като посочи, че другата висока необходимост в образованието на ромите е премахване на сегрегираното образование, което е своевременен геноцид срещу ромската общност.
Срещата генерира редица идеи, произтичащи от добрите практики, които вече съществуват в двете страни и сред обществените институции и сред гражданското общество. Тя отбеляза първите стъпки на бъдещо сътрудничество за подобряване на положението на ромите в двете страни, България и Швеция.
След кръглата маса г-жа Регнер се срещна със заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Министрите финализираха и подписаха писмо за намерение за сътрудничество в областта на уязвимите групи и работна програма за първите две години на сътрудничество. Работата ще се съсредоточи върху въпросите за социална сигурност, детските права, възрастните хора, хората с увреждания и равенството между половете. Ромското население в България е определено като една от основните групи за сътрудничество. Организациите на гражданското общество, се признават в писмото за намерения като важни участници в тази сфера на работа.
"Това споразумение поставя по-голям акцент върху въпроси, свързани с възрастните хора и хората с увреждания, отколкото на споразумението, което подписахме с Румъния. То бе поискано от България и е област, в която имаме дългогодишен опит, както в Швеция, така и в международен план. Чрез обмен на знания, опит и добри практики, както и чрез насърчаване на сътрудничеството между организации с нестопанска цел, ние можем да подобрим живота на хората в неравностойно положение ", каза г-жа Регнер.
Аса Регнер, шведският министър за деца, възрастни хора и равенство между половете, и нейният екип (г-жа Йоанна Абрахамсон, прессекретар на министър Регнер, г-н Пер-Андер Сунесон, заместник - директор на отдел "Семейство и социална закрила" към Министерство на здравеопазването и социалната политика на Швеция, г-н Рони Нилсон, главен съветник в отдел "Европейски съюз" към Министерство на външните работи на Швеция и г-жа Луиз Бергхолм, посланик на Швеция в България) проведоха среща - дискусия с неправителствени организации, работещи в областта на ромското включване. Г-жа Регнер пристигна в София на 5 февруари за еднодневна двустранна визита.
Целта на кръглата маса бе да предостави възможност на министър Регнер да се срещне с представители на българското гражданско общество, работещи по изработването на политики и по проекти, насочени към ромското малцинство по въпроси като повишаване на осведомеността относно положението на ромското малцинство, повишаване на осведомеността на ромското население относно неговите права, намаляване на бедността сред ромското население чрез образование, здравеопазване и социални услуги. На срещата присъстваха Ива Александрова, Център за изследване на демокрацията, Мария Хесус Конде, УНИЦЕФ, Ганчо Илиев, Свят без граници, Теодора Крумова, Център за междуетнически диалог и толерантност - Амалипе, Сара Перин, Тръст за социална Алтернатива и Томас Рудмоен Локен, Европа и фокус.
Теодора Крумова от Център Амалипе подчерта, че съществува голяма нужда от по-силни национални политики, насочени към приобщаване на ромите, както и по-силен координационен орган. Националните власти и г-н Калфин, в чийто портфейл попадат и ромските политики, трябва да поемат водеща роля и в санкционирането на речта на омразата и промяна на негативните тенденции за разпространение на митове и стереотипи за ромите. Това създава враждебна среда за ромските интеграционни въпроси, липса на обществена подкрепа за политиките за интеграция на ромите и допълнително увеличава пропастта между малцинство и мнозинство. В същото време, промяната е видима, много успешни практики на терен са налице. Количествените натрупвания водят до качествени промени и в някои от негативните тенденции, като ранни бракове, отпадането от училище и др се наблюдава промяна. Въпреки това, г-жа Регнер също се съгласи, че държавата и различните институции трябва да имат по-силна ангажираност с процесите на интеграция на ромите. Теодора Крумова допълнително добави, че общността не се нуждае от социално подпомагане, а от възможност за развиване на собствения си капацитет, мобилизиране на собствените си ресурси и овластяване на уязвимите групи в общността, в лицето на жените и младите хора. Мария Хесус Конде също потвърди, че в момента обществената подкрепа за ромски дейности е много ниска. Тя даде пример с кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на децата от ромски произход: кампанията не е събрала никакви средства, докато подобни кампании, в които не се споменава думата роми са натрупали огромни суми.
Ива Александрова представи последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията, чийто основен извод е, че публичните инвестиции в интеграцията на ромите ще доведе до значителна промяна в ситуацията, по успешният модел на Каварна. Сара Перин представи работата на Тръста за социална алтернатива и подчерта, че най-ефективните инвестиции за развитие на ромите е в ранното детско развитие. Тя представи инициативата на TСА и Световната банка "Трамплин за готовност за училище", която неизбежно показва, че намаляването или освобождаването от такси може да доведе до почти 100% присъствие на децата в детската градина. Ганчо Илиев продължи в тази насока като посочи, че другата висока необходимост в образованието на ромите е премахване на сегрегираното образование, което е своевременен геноцид срещу ромската общност.
Срещата генерира редица идеи, произтичащи от добрите практики, които вече съществуват в двете страни и сред обществените институции и сред гражданското общество. Тя отбеляза първите стъпки на бъдещо сътрудничество за подобряване на положението на ромите в двете страни, България и Швеция.
След кръглата маса г-жа Регнер се срещна със заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Министрите финализираха и подписаха писмо за намерение за сътрудничество в областта на уязвимите групи и работна програма за първите две години на сътрудничество. Работата ще се съсредоточи върху въпросите за социална сигурност, детските права, възрастните хора, хората с увреждания и равенството между половете. Ромското население в България е определено като една от основните групи за сътрудничество. Организациите на гражданското общество, се признават в писмото за намерения като важни участници в тази сфера на работа.
"Това споразумение поставя по-голям акцент върху въпроси, свързани с възрастните хора и хората с увреждания, отколкото на споразумението, което подписахме с Румъния. То бе поискано от България и е област, в която имаме дългогодишен опит, както в Швеция, така и в международен план. Чрез обмен на знания, опит и добри практики, както и чрез насърчаване на сътрудничеството между организации с нестопанска цел, ние можем да подобрим живота на хората в неравностойно положение ", каза г-жа Регнер.
