11.11.2014Център Амалипе във фокуса на Полския институт в София
Център Амалипе във фокуса на Полския институт в София
Културна програма в продължение на цял месец запълва богатия календар на Полския институт в България под името „Обединена Европа в изкуството”. Едно от събитията в програмата беше посветено на тазгодишната Награда за изключителна заслуга в областта на правата на човека и приноса към насърчаване на мирното съществуване на общества, религии и култури, носещи името на Върховния комисар по правата на човека на ООН (2002 – 2003) - „Сержиу Виейра ди Мелу“.
На 6 ноември, 2014 в сградата на Института Център
Амалипе заедно с режисьора Боряна Пунчева бяха специални гости. От името на Център Амалипе Момчил Баев прие поздравленията на директора на полската институция по повод високата награда. В своето обръщение към аудиторията той каза, че наградата е чест не само за организацията и всичките й неуморни служители, но и най-вече за стотиците и хиляди хора от общностите, с които работи Център Амалипе в цялата страна.
В своето изложение Момчил Баев представи пътя на Център Амалипе и цялостната дейност на организацията в сферите на образованието, здравеопазването, младежките дейности, социалното включване и други. Акцент, който той постави беше работата на организацията с доброволци. Двама от тях го придружаваха на събитието и споделиха пред аудиторията своите впечатления от взаимодействието си с Амалипе. Мадлена Георгиева и Марин Тодоров споделиха свои впечатления от позицията си на доброволци и разказаха свои вълнуващи спомени от съвместни дейности.
Друг основен акцент на вечерта беше представянето на документалния филм „Дългият път към дома” на режисьора Боряна Пунчева. „Дългият път към дома” – децата наромите в България са като всички останали – плачат, когато майка им ги изоставя. За това преди 20 години плаче и малкият Илия, което по една случайност остава запечатано на филмова лента. Момчето никога не забравя нито гетото, в което е родено, нито суровите порядки в сиропиталището, в което е отрасло. Илия получава шанс – осиновен е във Франция, където получава любов и семейство. Навършил пълнолетие, французинът Илия предприема най-трудното си пътешествие – назад към ромските си корени, към нараненото си детство.
Център Амалипе във фокуса на Полския институт в София
Културна програма в продължение на цял месец запълва богатия календар на Полския институт в България под името „Обединена Европа в изкуството”. Едно от събитията в програмата беше посветено на тазгодишната Награда за изключителна заслуга в областта на правата на човека и приноса към насърчаване на мирното съществуване на общества, религии и култури, носещи името на Върховния комисар по правата на човека на ООН (2002 – 2003) - „Сержиу Виейра ди Мелу“.
На 6 ноември, 2014 в сградата на Института Център
Амалипе заедно с режисьора Боряна Пунчева бяха специални гости. От името на Център Амалипе Момчил Баев прие поздравленията на директора на полската институция по повод високата награда. В своето обръщение към аудиторията той каза, че наградата е чест не само за организацията и всичките й неуморни служители, но и най-вече за стотиците и хиляди хора от общностите, с които работи Център Амалипе в цялата страна.
В своето изложение Момчил Баев представи пътя на Център Амалипе и цялостната дейност на организацията в сферите на образованието, здравеопазването, младежките дейности, социалното включване и други. Акцент, който той постави беше работата на организацията с доброволци. Двама от тях го придружаваха на събитието и споделиха пред аудиторията своите впечатления от взаимодействието си с Амалипе. Мадлена Георгиева и Марин Тодоров споделиха свои впечатления от позицията си на доброволци и разказаха свои вълнуващи спомени от съвместни дейности.
Друг основен акцент на вечерта беше представянето на документалния филм „Дългият път към дома” на режисьора Боряна Пунчева. „Дългият път към дома” – децата наромите в България са като всички останали – плачат, когато майка им ги изоставя. За това преди 20 години плаче и малкият Илия, което по една случайност остава запечатано на филмова лента. Момчето никога не забравя нито гетото, в което е родено, нито суровите порядки в сиропиталището, в което е отрасло. Илия получава шанс – осиновен е във Франция, където получава любов и семейство. Навършил пълнолетие, французинът Илия предприема най-трудното си пътешествие – назад към ромските си корени, към нараненото си детство.