Новини

Център Амалипе във фокуса на Полския институт в София

Културна програма в продължение на цял месец запълва богатия календар на Полския институт в България под името „Обединена Европа в изкуството”. Едно от събитията в програмата беше посветено на тазгодишната Награда за изключителна заслуга в областта на правата на човека и приноса към насърчаване на мирното съществуване на общества, религии и култури, носещи името на Върховния комисар по правата на човека на ООН (2002 – 2003) - „Сержиу Виейра ди Мелу“.

На 6 ноември, 2014 в сградата на Института Център

 Амалипе заедно с режисьора Боряна Пунчева бяха специални гости. От името на Център Амалипе Момчил Баев прие поздравленията на директора на полската институция по повод високата награда. В своето обръщение към аудиторията той каза, че наградата е чест не само за организацията и всичките й неуморни служители, но и най-вече за стотиците и хиляди хора от общностите, с които работи Център Амалипе в цялата страна. 

 В своето изложение Момчил Баев представи пътя на Център Амалипе и цялостната дейност на организацията в сферите на образованието, здравеопазването, младежките дейности, социалното включване и други. Акцент, който той постави беше работата на организацията с доброволци. Двама от тях го придружаваха на събитието и споделиха пред аудиторията своите впечатления от взаимодействието си с Амалипе. Мадлена Георгиева и Марин Тодоров споделиха свои впечатления от позицията си на доброволци и разказаха свои вълнуващи спомени от съвместни дейности.

Друг основен акцент на вечерта беше представянето на документалния филм „Дългият път към дома” на режисьора Боряна Пунчева.  „Дългият път към дома” – децата наромите в България са като всички останали – плачат, когато майка им ги изоставя. За това преди 20 години плаче и малкият Илия, което по една случайност остава запечатано на филмова лента. Момчето никога не забравя нито гетото, в което е родено, нито суровите порядки в сиропиталището, в което е отрасло. Илия получава шанс – осиновен е във Франция, където получава любов и семейство. Навършил пълнолетие, французинът Илия предприема най-трудното си пътешествие – назад към ромските си корени, към нараненото си детство.

На 11.11.2014 г. ЦРО Долна баня и жените участнички в Женски клуб се събраха да отбележат  „Европейският ден на здравословното хранене. Дамите избраха да се съберат и да си поговорят по темата за здравословното хранене,тъй като наистина в  ежедневието на техните семейства,това е един значим проблем. Получи се една много интересна дискусия,модераторите от ЦРО Долна баня обясниха на жените,че този ден се отбелязва от много други държави в Европа и цели да стимулира осъзнаването на значението,което може да има обучаването на децата на основните принципи на правилно хранене. Навиците се придобиват рано. Ако децата се научат да готвят с удоволствие, да се хранят здравословно и да спортуват редовно още от ранна възраст, много по-вероятно е те да продължат тези навици и когато пораснат. Това на свой ред ще допринесе за намаляване на нивото на затлъстяване при младите, тъй като бъдещите възрастните в по-голяма степен ще осъзнават необходимостта от балансирана диета и физическа активност. Всички бяха напълно съгласни с това и осъзнаваха,че наистина децата им и самите те водят един изключително не здравословен живот. За финал всички заедно потърсихме в интернет примери и начини за здравословно готвене и хранене,а някой от жените си записаха рецептите и казаха,че още днес ще сготвят една здравословна вечеря за своите семейства

Обменна визита в Македония –

полезни практики и нови идеи

   
         През първите дни на месец ноември 2014 – от 5ти до 8ми ноември, Образователния екип на център Амалипе организира обменна визита за директори на училища включени в образователния проект за превенция отпадането на ромските деца от училища „Всеки ученик може да бъде отличник”.  Домакин на визитата беше Националния ромски център от гр. Куманово. Програмата на обменната визита включваше посещения на различни, контрастни училища, както с изцяло ромски ученици, така и със смесени такива. Целта на посещението беше да се обмени опит в учебните практики, да се добие ясна представа за принципа на работа с ученици в Македония, техните успешни практики за овладяване на отпадането от училище.

Училищата, които посетихме, представиха както различни проблеми свързани с образованието, така и законовата рамка за справяне с тях. Впечатление на директорите направи нормативната уредба, която предполага сериозни парични санкции за отсъствие от училище, начина на управление на учебния процес, като разпределянето на 3 учебни смени в едно от най-големите изцяло ромски училища в общината Шуто Оризари в Скопие, в което се обучават 2200 ученика.

Първата дискусия за визитата започна в конферентната зала на хотел „Хармония” в гр.   Куманово, като главни участници в нея бяха представители на Мотоклуб „Мечките”, гр. Куманово. В борбата със стереотипите, добавихме и образа на мотористите, свързвани с вандалски прояви, грубо отношение и далеч не добро отношение към малцинствата. Представителите на мотоклуба, доказаха за пореден път, че не всичко е „черно и бяло”. Йовица Джиновски, ръководител на клуба, разказа за своята благотворителна дейност, за съвместната си дейност с местната полиция и акциите, които организират сред училищата отново с благотворителна цел. Представянето беше последвано от оживена дискусия и множество идеи, които се появиха още на място от страна на българските директори, как тези контакти могат да бъдат използвани в български среда – за повишаване интереса на децата, за съвместни дейности за безопасност на движението по пътищата и множество други.

 След това Ашмет Елезовски, изпълнителен директор на Националния ромски център, домакин на визитата, представи образователната система в България и практиката на образователните медиатори в Македония. Тяхната функция е по-скоро социална, целяща да осъществи връзката между общност и училище, без да изземва обаче ролята на нито едно от двете в двупосочната комуникация. В Македония тази позиция вече е институционализирана и ако в началото тя е започнала като инициатива на НПО, с подкрепата на Ромски образователен фонд, днес тя е изцяло поета от Министерство на образованието.

 Посещението в ОУ„Кръсте Мисирков” беше пример за голямо, елитно училище от градски тип  – най-голямото училище в Куманово. Директорът Александър Саздевски обясни основни моменти от принципа на работа в училище, законовия минимум за сформиране на един клас, който се оказа доста по-голям от този в България – 24 ученика, материалната база, с която разполагат. В сградата се помещават 2 училища, чиито смени се разменят на всеки 2 седмици. Интересен факт е, че макар и най-елитно в града, в училището се обучават деца от най-уязвимите групи на ромската общност в Куманово. Впечатление на българските гости, направи и оборудването на училището с компютри във всяка класна стая, което се оказа не прецедент, а целенасочена политика на Македонското министерство на образованието, пример за която можахме да видим и в малките селски училища. Тези и други интересни факти изградиха първоначалната представа за образователната система в Македония сред посетителите от България.

 Контрастно на голямото елитно училище в Куманово, следващото посещение целеше да покаже начина на работа в малко училище в Миладиновце „Братя Миладинови”. Образователната система в Македония е избрала подход на поддържане на образователни структури във всяко населено място, в което има деца в училищна възраст. Алтернативата на оптимизацията на училищната мрежа в България, в Македония включва система от централни и поддържащи училища. В малките населени места с ограничен брой ученици се запазва училището в начален етап (независимо от броя на учениците), прикрепени към едно „средищно” училище, което има отговорност за административното управление. След като приключат образованието си в „поддържащото” училище и завършат началния етап на образование, децата продължават в централното, за което е подсигурен безплатен транспорт и учебници. Противно на българската образователна система обаче, македонската няма целодневна организация на учебния процес, нито обедно хранене за учениците. За сметка на това обаче, всяко училище се стреми да си подсигури психолог, който да работи с деца и родители в риск. От своя страна директорите от България споделиха богатия си опит за работа с родители, дейност, която в Македония все още е прохождаща. Участниците от българска страна сподели за стъпките и трудностите, през които са преминали, за да се превърнат родителите в едни наистина активни участници в училищния живот, които подпомагат цялостната работа на директора и педагогическия персонал – и за привличане на по-голяма част от родителската общност, и за работа с учениците в риск.

 Обменната визита продължи в столицата на съседна Македония – Скопие, в ромската община Шуто Оризари, която е квартал на Скопие, но е със статута на отделна община. Като част от визитата посетихме най-голямото училище ОУ „Братя Рамиз и Хамид”  с повече от 2200 ученика изцяло от ромски произход. Овладяването на толкова много ученици е постигнато с въвеждането на 3 учебни смени, които се поемат от екип от 120 учителя. Въпреки че все още са малко като брой, училището може да се похвали с около 20 ромски учители, като целият педагогически колектив бяха категорични, че това неминуемо подпомага намирането на по-директен подход към учениците и повишава ангажираността на родители и ученици. Нещо повече, ромските учители в училище са живият ролеви модел, който може да стимулира децата. Директорът на училището Гюлсефа Куртеши, обясни, че призванието на учителската професия да бъде гид в личностното изграждане на учениците и превръщането им в пълноценни личности е стимулът, който им помага да се справят с не леката задача да образоват и овладеят поведението на толкова голяма аудитория.

 Българската делегация беше приета на специална среща в Министерство на образованието и
 науката от Реджеп Али Чупи, Директор на департамент за развитие на етническите малцинства към Министерство на образование, Македония. Той обясни образователните реформи, които предстоят пред Македония, ефективността им и бъдещите посоки на работа в Министерството на образованието, насочени предимно към интегриране на малцинствата.  Реджеп Али Чупи наблегна на това, че според него проблемите в средното и висшето образование са в голяма степен решени – за учениците в средните училища е предоставен безплатен транспорт и учебници, а една трета от студентите в университетите получават стипендия от Министерство на образованието. Той заяви обаче, че все още има много проблеми за решаване в основното образование.

 Последвалата конференцията в центъра на Скопие събра представители на посетените училища за допълнителна дискусия по повод образователните процеси и начина им на изпълнение в България и Македония. Специален гост на срещата беше Реджеп Али Чупи. В последвалата дискусия участниците и от двете държави споделиха проблемите, които най-често срещат в училищния процес и техните успешни решения и предложения за справянето с тях.

Неусетно 4-те дни престой в съседна Македония преминаха в срещи и дискусии, като разпалиха любопитството на директорите от българските училища за образователния процес в другите държави като цяло и поставиха началото на идеята за една полезна практика: да бъдат организирани повече такива визити, в съседните държави, а на по-късен етап и по-далечни такива, с които да обогатяваме нашия мироглед и принцип на работа, като се поучим от полезните практики на нашите колеги в чужбина.