11.12.2014Министър Москов и представители на ромски организации и инициативни групи обсъдиха създалото се етническо напрежение и конкретни мерки за улесняване работата на екипите на Спешната помощ
В отговор на създалата се остра реакция от страна на неправителствени организации и активисти на думите на Министъра на здравеопазването д-р Петър Москов по отношение на посещенията на спешна медицинска помощ в ромските квартали, бе организирана среща между политическия кабинет на МЗ, в лицето на д-р Петър Москов и заместниците му д-р Ваньо Шарков и д-р Адам Персенски и представители на организации, работещи за интеграция на ромите, местни активисти и инициативни групи.
Теодора Крумова от Център Амалипе и Ганчо Илиев от Сдружение „Свят без граници” настояха ясно да се обособят два проблема в създалата се ситуация: от една страна, съществуващите отдавна нерешени проблеми в спешната помощ и проблемите в здравеопазването като цяло, които водят до възникването на инциденти, и от друга – използваната във връзка с проблема реторика, която се позовава на етнически елемент и предизвиква последваща вълна от негативни нагласи и противопоставяне не само между медицинските среди и ромската общност, но и между различните етноси като цяло. Теодора Крумова ясно подчерта, че думите, изречено от министъра публично, дори и да не са обезпечени от заповед от негова страна, се приемат буквално в системата на здравеопазването и в обществото като цяло и легитимират „езика на омразата”. Това вече води до отказ на екипи на Спешната помощ да посещават адреси, намиращи се в ромските махали, сигнали за каквито получи Център Амалипе. В отказа си, те се позовават именно на думите на Министъра.
Теодора Крумова и Ганчо Илиев връчиха на Министъра декларация, подписана собственоръчно от представители на 65 неправителствени организации, училища, родителски клубове, местни клубове, центрове за развитие на общността и независими експерти, която определя направените от Министъра квалификации като недопустими и застрашаващи конституционния демократичен ред, а евентуалната заповед, която позволява на екипите на спешна помощ да не се отзовават на сигнали, идващи от ромските квартали – като нарушаващи конституцията и законите.
По време на срещата участниците идентифицираха конкретни мерки, които биха редуцирали проблема. Те подчертаха, че там, където се работи на терен, проблеми не съществуват. Пример в тази насока са Центровете за развитие на общността, създадени от Център Амалипе Здравно-социалните центрове и работата на здравните медиатори. Факт е, че там където те съществуват, където има реално работеща организация или местна група на терен, съществува ефективен диалог между здравните власти и местната общност. Сергей Сашев, местен модератор към Център Амалипе даде пример с община Павликени, където въпреки че има само една линейка, обслужваща 18 населени места, досега инциденти от стартирането на работата на местните клубове за развитие на общността, не е имало. Това се дължи на изграденото вече взаимно доверие между общността от една страна и екипа на Спешната помощ, както и на повишената информираност и променените нагласи и в самата общност. Факт е и, че именно общините, в които са възникнали проблеми в ромска общност, са тези, отказали до момента да назначат здравни медиатори – Перник, Ботевград и др.
Посочени бяха редица други примери, работещи в сферата на здравеопазването. В края на срещата беше постигнат консенсус, че:
- Етнизирането на проблема няма да продължи и когато се говори за изпращането на полицейски патрули, това ще касае не цели квартали, а отделни адреси, където е имало многократно предходни инциденти – това ще се случва независимо къде се намират адресите – в централната част на София, в квартал Лозенец или в кв. Филиповци, например.
- На предстоящата среща на екипа на Министерство на здравеопазването със Националното сдружението на общините в Република България, Министър Москов ще постави експлицитно пред Сдружението острата необходимост от подкрепа на Центровете за развитие на общност/ Здравно-социалните центрове и назначаването на повече здравни медиатори.
- Министерство на здравеопазването ще изпрати писма до РЗИ за иницииране по места на срещи между представители на местните и регионални здравни институции (включително и ЦСМП ) и представители на ромската общност (Центрове за развитие на общността, НПО, местни активисти, здравни медиатори и др.), които да начертаят план за работа във всяка една област. Неколкократно беше подчертано, че в ромската общност има огромен ресурс, който може и трябва да бъде използван за решаването на проблемите в здравната сфера.
- Министерството ще възстанови практиката, заложена и в плана към Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства, за организиране на кандидат-студентски курсове по биология и химия за кандидат-студенти от ромски произход и ще потърси начини за подкрепа на Програмата за студенти от ромски произход, обучаващи се в медицинските университети.
- В дългосрочен план, специални курсове за работа в ромска общност трябва да бъдат заложени в университетските програми на медицинските университет, както и да се насърчи по-голямото включване на ромски специалисти в здравната система.
В отговор на създалата се остра реакция от страна на неправителствени организации и активисти на думите на Министъра на здравеопазването д-р Петър Москов по отношение на посещенията на спешна медицинска помощ в ромските квартали, бе организирана среща между политическия кабинет на МЗ, в лицето на д-р Петър Москов и заместниците му д-р Ваньо Шарков и д-р Адам Персенски и представители на организации, работещи за интеграция на ромите, местни активисти и инициативни групи.
Теодора Крумова от Център Амалипе и Ганчо Илиев от Сдружение „Свят без граници” настояха ясно да се обособят два проблема в създалата се ситуация: от една страна, съществуващите отдавна нерешени проблеми в спешната помощ и проблемите в здравеопазването като цяло, които водят до възникването на инциденти, и от друга – използваната във връзка с проблема реторика, която се позовава на етнически елемент и предизвиква последваща вълна от негативни нагласи и противопоставяне не само между медицинските среди и ромската общност, но и между различните етноси като цяло. Теодора Крумова ясно подчерта, че думите, изречено от министъра публично, дори и да не са обезпечени от заповед от негова страна, се приемат буквално в системата на здравеопазването и в обществото като цяло и легитимират „езика на омразата”. Това вече води до отказ на екипи на Спешната помощ да посещават адреси, намиращи се в ромските махали, сигнали за каквито получи Център Амалипе. В отказа си, те се позовават именно на думите на Министъра.
Теодора Крумова и Ганчо Илиев връчиха на Министъра декларация, подписана собственоръчно от представители на 65 неправителствени организации, училища, родителски клубове, местни клубове, центрове за развитие на общността и независими експерти, която определя направените от Министъра квалификации като недопустими и застрашаващи конституционния демократичен ред, а евентуалната заповед, която позволява на екипите на спешна помощ да не се отзовават на сигнали, идващи от ромските квартали – като нарушаващи конституцията и законите.
По време на срещата участниците идентифицираха конкретни мерки, които биха редуцирали проблема. Те подчертаха, че там, където се работи на терен, проблеми не съществуват. Пример в тази насока са Центровете за развитие на общността, създадени от Център Амалипе Здравно-социалните центрове и работата на здравните медиатори. Факт е, че там където те съществуват, където има реално работеща организация или местна група на терен, съществува ефективен диалог между здравните власти и местната общност. Сергей Сашев, местен модератор към Център Амалипе даде пример с община Павликени, където въпреки че има само една линейка, обслужваща 18 населени места, досега инциденти от стартирането на работата на местните клубове за развитие на общността, не е имало. Това се дължи на изграденото вече взаимно доверие между общността от една страна и екипа на Спешната помощ, както и на повишената информираност и променените нагласи и в самата общност. Факт е и, че именно общините, в които са възникнали проблеми в ромска общност, са тези, отказали до момента да назначат здравни медиатори – Перник, Ботевград и др.
Посочени бяха редица други примери, работещи в сферата на здравеопазването. В края на срещата беше постигнат консенсус, че:
- Етнизирането на проблема няма да продължи и когато се говори за изпращането на полицейски патрули, това ще касае не цели квартали, а отделни адреси, където е имало многократно предходни инциденти – това ще се случва независимо къде се намират адресите – в централната част на София, в квартал Лозенец или в кв. Филиповци, например.
- На предстоящата среща на екипа на Министерство на здравеопазването със Националното сдружението на общините в Република България, Министър Москов ще постави експлицитно пред Сдружението острата необходимост от подкрепа на Центровете за развитие на общност/ Здравно-социалните центрове и назначаването на повече здравни медиатори.
- Министерство на здравеопазването ще изпрати писма до РЗИ за иницииране по места на срещи между представители на местните и регионални здравни институции (включително и ЦСМП ) и представители на ромската общност (Центрове за развитие на общността, НПО, местни активисти, здравни медиатори и др.), които да начертаят план за работа във всяка една област. Неколкократно беше подчертано, че в ромската общност има огромен ресурс, който може и трябва да бъде използван за решаването на проблемите в здравната сфера.
- Министерството ще възстанови практиката, заложена и в плана към Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства, за организиране на кандидат-студентски курсове по биология и химия за кандидат-студенти от ромски произход и ще потърси начини за подкрепа на Програмата за студенти от ромски произход, обучаващи се в медицинските университети.
- В дългосрочен план, специални курсове за работа в ромска общност трябва да бъдат заложени в университетските програми на медицинските университет, както и да се насърчи по-голямото включване на ромски специалисти в здравната система.
