Новини

С отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов и целия Министерски съвет, 76 граждански организации и обединения на организации от 25 населени места в България настояваме да бъдат изяснени причините, по които се създава сериозен риск за търсещите помощ деца и родители. Поводът е официалното съобщение на Държавната агенция за закрила на детето, че „си взима“ оперирането на Националната телефонна линия за деца 116 111.

Националната телефонна линия за деца съществува от 2009 година. От самото си създаване, тя е възложена на външен доставчик, избиран с обществен конкурс по публично обявени правила, а работата му се контролира от държавата. Целта й е да предостави възможност на деца да задават въпроси, които ги вълнуват, или да търсят помощ, когато не знаят към кого да се обърнат – понякога в много тежки ситуации. Понякога работещите на Линията са единствените, които могат да помогнат. Понякога обаждането спасява живот. За десетте години на нейното съществуване, работещите са помогнали на 120 000 деца. Линията, обаче, се ползва не само от деца – десетки хиляди родители, учители и други възрастни също й се доверяват, за да открият отговори на въпроси, които не намират другаде.

Споделената позиция от страна на ДАЗД за взетото решение е, че „институциите се чувстват готови да обслужват сами националния телефон“ и „изразено мнение, че хората предпочитат държавата да контролира телефонната линия“.

В същото време, фактите говорят, че е налице спад в доверието по отношение на помощта, която държавните институции оказват в случаи на деца, жертви на насилие или в трудна ситуация. И макар по документи ролята на ДАЗД да е координиране на политиките за детето, фактите показват, че тя е поставена в зависимо положение и не може, или, както понякога изглежда, няма политическото разрешение – да предприеме необходимите действия.

Затова настояваме за публичен отговор не от ДАЗД, а от Министерски съвет на следните въпроси:

1. На първо място – какви са причините за взетото решение оперирането на Линията да бъде „прибрано“ от ДАЗД? Наличните данни и факти говорят единствено за успешност, за предотвратяване на конфликт на интереси и гаранция за навременна и адекватна помощ, когато Линията се оперира от външен доставчик.
2. Има ли общо това решение с пропагандата, дезинформацията и фалшивите новини за работата на Линията, които тиражират повече от година неверни твърдения, подложиха на тормоз работещите на нея и подведоха стотици родители, които стигнаха дотам панически да „спасяват“ децата си от училище преди няколко месеца и по повод на които се води проверка по прокурорска преписка № 1278/19 по описа на Специализирана прокуратура?
3. Кой ще контролира работата на Линията? Ако ДАЗД са едновременно възлагащ, управляващ и контролиращ орган, кое гарантира, че Националната телефонна линия за деца ще продължи да работи с високо качество? Кой ще следи и предприема мерки, ако се установи нарушение?
4. Какви са гаранциите, че ДАЗД има готовността и капацитета да поеме оперирането на Линията – сформиран и добре обучен екип, който да поеме веднага работата 24 часа, 7 дни в седмицата, през цялата година?

Настояваме за отговор на тези въпроси, защото България не може да си позволи провал на Националната телефонна линия за деца – единствената, на която деца могат да намерят помощ по всякакви въпроси, когато се нуждаят. Провалът на Линията ще застраши възможността деца и юноши  – някои от тях  с опасност за здравето или живота, техните родители, близки, както и граждани, да получават навременна и адекватна помощ или информация.

Източник: НМД

Снежните бури и студът не попречиха на близо 200 директори от цялата страна да се съберат на Националната среща на професионалната директорска общност за интеркултурно образование “Всеки ученик ще бъде отличник“.  Тя бе организирана на 6-ти и 7-ми февруари от Център Амалипе в град София. За да разговарят с директорите дойдоха и Министърът на образованието Красимир Вълчев, Борис Герасимов, ръководител на проект образование за утрешния ден,  Грета Ганчева ръководител на проект подкрепа за успех, Ваня Трайкова от проект активно приобщаване, Магдалена Станулова, Дирекция “Професионално образование и обучение", Гергана Станчева, директор на дирекция “Управление и изпълнение на проекти". 

Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ вече се утвърди като най-голямата неформална училищна мрежа,  която работи както за пълния обхват и превенцията на отпадането от училище, така и за повишаване на качеството на образование и въвеждането на истински образователни иновации. Тя се превърна в един от основните фактури за това да бъде чут на най-високо ниво гласът на училищата от селските райони, училищата, обучаващи ученици от ромската общност и други уязвими групи. Това отчетоха директорите от мрежата, както и нарасналият интерес към нея - вече 297 училища са участници в неформалното обединение и партньори на Център Амалипе.  Презентация за постигнатите резултати през изминалата година вижте тук.

Част от участниците представиха някои от успешните практики, реализирани през последната година. Националната педагогически конференция “Интеркултурното образование като средство за превенция на отпадането от училище”,  Детски ромски фестивал “Отворено сърце”, дейността на ученическите парламенти и Лидерската академия за техните председатели, пътуващият директорски семинар, националните и местни чествания на празника Василица достигнали до основните национални институции и посолства, както и личните истории на част от учениците развълнуваха присъстващите и за пореден път показаха основните цели, които ги събират. Цяла сесия участниците отделиха на стратегически въпроси, свързани с развитието на мрежата и нейното бъдеще.  повечето от директорите апелираха за временно ограничаване на по-нататъшното разширяване на мрежата и за задълбочаване на взаимодействието между партниращите училища, подпомогнати от Център Амалипе, както и други оперативни въпроси предизвикаха множество дискусии. 

Деян Колев представи новото в средствата за работа с уязвими групи по чл 52а от наредбата за финансирането през 2020 година. Презентацията вижте тук. Йонка Данова представи обучителните програми, по които Център Амалипе има лиценз от МОН и дискутира с директорите какви са потребностите от обучение в техните училища.

Друга сесия бе свързана с въпроси към представители на Министерство на образованието и науката относно цялостните политики за развитие на българското образование и конкретни проблеми при реализирането на системните проекти на МОН. Най-много въпроси предизвика стартиращият проект Образование за утрешния ден,  който си поставя за цел въвеждането на модерно дигитално образование в близо 2000 училища. Ръководителят на проекта Борис Герасимов успя да отговори на зададените въпроси като бе пределно искрен какво може и какво не може да се очаква от проекта. Множество въпроси бяха дискутирани и относно вече стартиралите и утвърдили се проекти Подкрепа за успех и Активно приобщаване.  Подробна информация за задаваните въпроси и получените отговори очаквайте на уеб страницата на Център Амалипе.

Очаквано сесията с участието на министър Вълчев надхвърли предвиденото време и продължи над два часа.  Министър Вълчев внимателно изслуша констатациите на професионалната директорска общност относно напредъка в националните политики за образователна интеграция. Те оценяват като  положителен политическия контекст за работата на училищата в малките населени места и училищата обучаващи ромски ученици. Цели 87% от директорите считат че цялостната политическа среда за работата на тези училище се е подобрила през последните три години. Едва 13% смятат, че няма промяна и никой не споделя виждането за влошаване. Като конкретни положителни стъпки директорите сочат назначаването на образователни медиатори, стартирането на системните проекти на МОН, разширяването на обхвата на средствата за работа с уязвими групи и на безплатния транспорт за средношколци и ред други. В същото време Деян Колев сподели и някои от негативните развития през последните месеци. Макар че оптимизмът спрямо ефективността на механизма за обхват все още преобладава (55% от директорите смятат, че Механизмът за обхват дава резултати докато 40% са на обратното мнение), цялостната оценка за него показва по-голяма резервираност в сравнение с резултатите от преди една година. Едва 9% от директорите сочат, че спирането на детските надбавки за една година има положителен ефект, въпреки че цели 87% от тях прилагат тази мярка.

Налице е тревожна тенденция в следващите оперативни програми да не бъде включена експлицитно темата за образователната интеграция на децата от етническите малцинства алармираха директорите и настояха тази опасност бързо да бъде преодоляна.  Чрез системата slido присъстващите директори гласуваха дали чувстват имиджов натиск от страна на регионалните управления и на МОН върху дейността им като директори през последните седмици. Резултатите бяха категорични - почти 80% от гласувалите констатираха, че имиджов натиск е налице.

Министърът на образованието отговори изчерпателно на десетки въпроси отнасящи се до най-наболелите проблеми с предстоящото национално външно оценяване,  финансирането на училищата,  транспорта за учениците,  механизма за обхват и мерките за превенция на отпадането, ролята на директорите на училища и на регионалните управления, сегрегацията в образованието и преодоляването и, както и на множество други въпроси. Конкретните, точни и прагматични отговори, както и нагласата да бъдат чути и отразени всички прагматични предложения, за пореден път впечатлиха директорите. Министър Вълчев не спести и своите критики към тези директори, които вместо да изпълняват задълженията си предпочитат да пътуват перманентно в чужбина по Еразъм и други проекти, както и към формализма на много от експертите в регионалните управления, които оценяват училищата само на базата на документация, а не на реално свършената работа. Въпреки множеството си ангажименти, министър Вълчев остана докато отговори и на последния директорски въпрос. Подробна информация за зададените въпроси получените отговори и основните послания на Министърът на образованието очаквайте на уебстраницата на Център Амалипе.

Мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" е създадена от Център Амалипе и обединява близо 300 училища в цялата страна. Тя си поставя за цел да създаде работещ модел за намаляване на отпадането в училище, повишаване на мотивацията за образование на ученици и родители, създаване на приемаща мултикултурна среда и въвеждане на иновативни методи на работа, базирани на интрекултурни елементи, които да доведат до повишавне на образователните резултати на учениците.

Срещата се реализира с подкрепата на

 Тръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на най-непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху  ромите.