29.01.2012Кохезионната политика и България през следващия програмен период
Национална конференция „Новият програмен период за Кохезионната политика на ЕС 2014 – 2020: основни промени и предизвикателства” събра представители на Европейската комисия, министри, администратори и активисти на неправителствени организации. Конференцията се проведе в град София на 27 януари и бе домакинствана от Министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Център „Амалипе” бе представен от Деян Колев.
Участниците дискутира предложенията за нови регламенти на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, оповестени от Европейската комисия на 6 октомври, както и българската позиция относно тях. Тази позиция ще бъде представена на Европейския съвет, който заедно с Европейския парламент, трябва да одобри предложените регламенти. Също така беше представен предстоящия процес и времевия график за изготвяне на новите оперативни програми.
„Политиката по сближаване за следващия програмен период ще претърпи редица промени. На първо място тя ще се превърне в инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина. На второ място ще бъде инструмент на натиск и стимулиране на реформи в редица ключови сфери. На трето място, следвайки своята основна цел да намалява разликите между различните региони, тя ще се превърне в инструмент за целенасочена инвестиция в това Европа да бъде по-бърза, по-богата и по-конкурентоспособна", коментира министър Дончев.
От страна на Европейската комисия позиция изрази Реналдо Мандметс, ръководител на отдел „България" в Главна дирекция „Регионално развитие". По думите му сред основните предизвикателства за България ще е тематичната концентрация в цели и сектори, към които призовава стратегията Европа 2020. Като примери той посочи засилване на енергийната ефективност, развиване на иновациите в контекста на взаимодействието между университетите, изследователските области и индустрията и създаването на ефективни и целесъобразни тръжни процедури и документация.
По време на дискусията Деян Колев изрази удовлетвореност, че предложението за нов Регламент на Европейския социален фонд предвижда 20 % от средствата да бъдат изразходвани за социално включване, сред тематичните области на интервенция е включена „интеграция на маргинализирани общности, като ромите”, а статутът на неправителствените организации е повишен до този на социалните партньори. Освен това наличието на Национална ромска стратегия е определено като предварителна условност (ex-anteconditionality) към всяка страна-членка, за да се ползва тя от европейските фондове. Апелирам към българското правителство да подкрепи тези точки от новия Регламент, призова Колев като предложи България да инициира превръщането на област на интервенция „интеграция на маргинализирани общности, като ромите” в приоритетна ос. Той аргументира това с необходимостта от интегрирани интервенции, включващи заетост, образование, социални услуги и здравеопазване, за да бъде постигнат реален напредък в интеграционния процес.
Министър Дончев отговори, че българското правителство ще защити тези пунктове пред Европейския съвет и че интеграцията на ромите е един от важните приоритети за кохезионната политика в България.
Добринка Кръстева, директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” представи предложението за българска позиция по новите Регламенти, като направи уточнение, че то тепърва ще се обсъжда и е отворено за коментари и допълнения. На този етап българската позиция включва:
o Въвеждане на Обща Стратегическа рамка, която обхваща пет фонда - Кохезионен фонд, Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство и аквакултури. Това предполага по-голяма синхронизация, както и по-голямо опростяване на процедурите по усвояване на фондовете и засилена междусекторна интеграция.
o Въвеждане на предварителните условности, за да се следи за целесъобразността в усвояването на средствата. Това ще бъде инструмент, с който ще се следи за съответствие на националните политики с европейските. Това са условия, на които всяка страна-членка трябва да отговаря преди да бъде подписан Договора за партньорство и да бъдат одобрени Оперативните програми. Предварителните условности са директно свързани с тематичните цели и хоризонталните принципи.
o Прилагане на териториално измерение в Партньорския договор, чрез координация между петте европейски фонда и другите източници на финансиране, подкрепа за един интегриран подход в териториалното и местно развитие и определяне на региони с географски особености (градски, селски, крайбрежни, планински региони).
o Засилено Европейско териториално сътрудничество, най-широк кръг от инструменти (макро-регионални стратегии, морски басейни и Европейски групи за териториално сътрудничество).
Иван Иванов представи предстоящите стъпки по изготвяне на документите за новия програмен период. Те ще следват приетото от Министерски съвет Постановление 5 / 11.01.2012 г. Още през февруари ще бъде създадена Междуведомствена работна група за подготовка на Договора за партньорство между България и ЕС. През май 2012 МС ще одобри списък на новите оперативни програми, тематичните цели в тях, както и индикативен финансов ресурс. През юни ще се сформират тематични работни групи за изготвянето на новите оперативни програми. Предвижда се през втората половина на 2012 г. да бъде приет Закон за управление на средствата от ЕС. Във всички работни групи ще бъдат включени представители на НПО, които ще бъдат излъчени след прозрачни процедури, обеща Иванов в отговор на множество въпроси.
Презентациите от конференцията можете да намерите на:
