Новини

 
Съединените Американски Щати ще се присъединят като наблюдател към инициативата Десетилетие на ромското включване. Това заяви на среща с представителите на ромски организации в България Държавният секретар Хилари Клинтън. В сградата на Американското посолство в София тя разговаря с десет ромски активисти, представители на Клуба на ромите-стажанти в Народното събрание, Институт „Отворено общество“ и Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Срещата бе част от кратката, пет-часова визита на Държавния секретар на САЩ в България на 5 февруари, която включваше разговори с министър-председателя Бойко Борисов, президента Росен Плевналиев и ромските активисти.
 
Страните, които по една или друга причина не са интегрирали напълно жените и малцинствата не реализират високи нива на брутен вътрешен продукт, защото не използват напълно човешкия си потенциал., заяви г-жа Клинтън в началото на разговора с ромските активисти. Тя поздрави българското правителство за изготвянето на национална ромска стратегия, както и за това, че ромската общност е участвала в процеса. Ангажирана съм морално с това да подкрепям правата на ромите като важна задача, посочи Държавният секретар на САЩ. Наблягайки на необходимостта от изпълнение на плановете за ромска интеграция, г-жа Клинтън посочи, че това е от интерес на държавите и не бива да се остава с впечатление за полoвинчатост.
 
Деян Колев благодари за това, че в кратката си визита Държавният секретар е включила среща с ромските активисти. Това е важен политически знак и ние го оценяваме високо – като български граждани ние работим с националните институции, но международната подкрепа за ромската интеграция винаги е била особено важна, подчерта Колев. Той наблегна на значението на образованието за модернтизацията на ромската общност, като посочи, че става дума за интеркултурно образование в де-сегрегирана, етнически смесена училищна среда. Затова е важно в новия Закон за училищното образование, който в момента България подготвя да има текстове, обезпечаващи десегрегацията и интеркултурното образование. Застъпничеството е важно средство, което ромските граждански организации използват в диалога с националните институции; международната подкрепа е особено важна за успешното застъпничество, тъй като политиките за ромска интеграция на този етап все още не срещат широка обществена подкрепа, политиците са нерешителни, а средата, в която работят гражданските организации често е недоброжелателна.
 
Мария Методиева наблегна на необходимостта от овластяване на ромската общност. Доброто образование е първа крачка, но тя трябва да доведе до навлизане на образованите роми във всички сфери на обществения и политическия живот, за да могат те да поемат своя дял от отговорността за ромската интеграция.
 
Ганчо Илиев допълни с необходимостта образовани роми да бъдат назначени в правителствените институции. Вече има много добри специалисти от ромски произход, но тяхното присъствие в институциите, особено в тези на централно ниво, е минимално. Той посочи като пример включването на афроамериканци и испано-американци в институциите на САЩ, което не само е подпомогнало интеграцията на малцинствата там, но е направило институциите по-ефективни.
 
Спаска Михайлова подчерта необходмостта от целенасочени мерки за равноправие на ромската жена. Тя благодари на г-жа Клинтън за нейния постоянен ангажимент за еманципация на жените, като посочи, че ромската жена се явява двойно изключена и че потенциалът на ромските жени трябва да бъде развит и използван.
 
Огнян Исаев говори за съществуващата дискриминация, която кара много от образованите роми да прикриват произхода си. Понастоящем имаме две големи групи роми – едни, които са крайно маргинализирани и живеят в гета на ръба на закона и други, които са образовани и интегрирани. Медиите, а често и политиците налагат представата, че първата група роми са правило, а другите са „изключения“, което води до стереотипи и дискримация, поясни Исаев.
 
Изказвания направиха и Кина Асенова и Анелия Дудинова, които посочиха важността от включването на роми в бизнеса и икономическия живот. Галя Трайкова разказа накратко за Програмата за подкрепа на роми-студенти по медицина, осъществявана от Институт „Отворено общество“, както и за ежедневната си работа като единствен експерт от ромски произход в Министерство на здравеопазването. Тя наблегна на необходимостта българското правителство да продължи програмите зза насърчаване на роми-висшисти и за назначаване на повече ромски експерти в различните министерства.
 
Атанас Стоянов посочи Стажантската програма за роми в Народното събраниие (подкрепяна от Институт „Отворено общество“) и Центровете за развитие на общността (създадени от Център Амалипе в 6 общини) като примери за това как потенциалът на младите роми може да бъде развит и те да се ангажират с дейности на терен за развитие на ромската общност. Необходимо е българските институции да подкрепят и продължат тези инициативи, настоя Стоянов. Той бе поздравен от г-жа Клинтън за това, че е избран за общински съветник в своята община Стражица, което е добър пример за това, че ромите могат да подкрепят роми.
 
В заключение Хилари Клинтън посочи, че ромската тема трябва да се предвижи по-напред в дневния ред на обществата от Източна Европа. Проблемите, с които се сблъскват ромите са подобни на проблемите, с които се сблъскват изключени малцинства от целия свят. Ромските организации от България са доказали своята ефективна работа и е много важно те да имат и отстояват свой общ дневен ред, програма от цели и искания. Американското правителство ще подкрепя една така програма.
 
Настоящата среща ще има свое продължение, посочи Н. Пр. Джеймс Уорлик и благодари на участниците за ангажираността им в защитата на правата на ромите.