Новини

Повече от  300 представители на Европейската комисия, национални правителства и ромски неправителствени организации взеха участие в Петата среща на Европейската ромска платформа. Тя се състоя на 22 март в Брюксел и имаше за цел обсъждане на първите предварителни наблюдения от Националните стратегии за интеграция на ромите представени от 27-те страни-членки на ЕС в Европейската комисия.

Срещата бе открита от вице-президента на ЕК и комисар по правосъдието Вивиан Рединг, Ливия Ярока – член на ЕП и датския министър по социалните въпроси и интеграцията  - Керен Хакеръп.Чрез видео-конферентна връзка, приветствие към участниците отправи Лазло Андор – Комисар по заетостта и социалното включване.

Успяхме да поставим и задържим ромския въпрос на дневен ред. Темата за ромите касае не 5 или 6 държави, а всички 27 страни-членки на ЕС, подчерта вице-президентът на ЕК Вивиян Рединг във встъпителното си обръщение. Тя отбеляза, също така, че към момента, всички 27 страни-членки са изготвили и представили пред ЕК свои Национални стратегии за интеграция на ромите. В тях има много места, където са нужни подобрения, особено що се касае до устойчиво финансиране на Стратегиите, мониторинг и оценка, заяви  г-жа Рединг. Много е изписаното на хартия, думи, които звучат добре без конкретни мерки, цели и амбициозни обещания се наблюдават в тези документи. Въпреки че, дори и ние не сме напълно удовлетворени от това, което получихме, е чудо, че всички страни се обединиха в това да признаят необходимостта да се работи в посока интеграция на ромите, разясни Рединг. Това е едва началото, ние ще продължим да работим със страните-членки, за да им помогнем да превърнат Стратегиите в реалност. (Пълният текст на речта може да прочетете на http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=SPEECH/12/215&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en).

Ливия Ярока, също призова НСИР да бъдат разгледани от гледна точка на финансовата им устойчивост. Тя наблегна на факта, че реализацията на Стратегиите на местно ниво трябва да стане с участието на местни ромски общности и ромски организации. Има добри и лоши проекти за ромска интеграция и ние трябва да се поучаваме и от двата типа. Затова, предлагам да се създаде база данни не само с добрите практики, но и с недобрите такива, за да се избегне тяхното бъдещо финансиране, заяви Ярока. Тя изрази своята подкрепа за включване на НСИР в т. нар мярка. “предварителна кондиционалност“ при усвояването на Евро фондове. Единствената ромка член на ЕП, призова ромите да съдействат за самоорганизацията на местните ромски общности с цел активното им участие в процеса на развитие.

По-нататък дискусията продължи в три групи: Привеждане на Плановете в действие, участие на заинтересовани страни и социално-икономически аспекти. Основни говорители бяха представителите на различни Генерални Дирекции към Европейската комисия и министри на страните-членки. Ромските неправителствени организации нямаха пропорционално участие – предоставени им бяха само три слота в програмата, два от които в групата “Участие на заинтересовани страни“ . Имаше възможност за задаване на въпроси по време на дискусията, но след речите на групите тази възможност се сведе до минимум. Това предизвика ответна реакция от страна на ромските представители в залата и на някои от представителите на правителства.

От българска страна участие в срещата взеха Георги Кръстев (НССЕИВ), Росица Иванова (Секретар на НССЕИВ), Румян Русинов (Център за публични политики и застъпничество) и Деян Колев (ЦМЕДТ Амалипе). Георги Кръстев, който бе един от говорителите на Група 3 подчерта, че България е единствената страна, където НСИР е одобрена от Парламента и това я прави задължителна за всички институции. Той заяви, че Стратегията е обезпечена със значителен финансов ресурс чрез Планът за действие. В допълнение към това, Деян Колев отбеляза, че в Плана за действие, 71 от общо 120 дейности не са получили финансиране, а също така, има сфери без финансово обезпечение – заетостта, културата и медиите. Той разясни още,че по-конкретната част от Стратегията -  Приложението „Програми за изпълнение на НСИР“  все още не е получило одобрението на Правителството, въпреки че вече три месеца политици във високите нива на властта дават обещания за това. Колев настоя, мерките за ромска интеграция да имат ясна финансова формулировка в Договора за партньорство за следващия програмен период между Европейската комисия и България, Румъния и други страни с преобладаващо ромско население. Освен това, е необходимо Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма   „Регионално Развитие“ да имат Приоритетна ос „Интеграция на маргинализирани общности“.