Новини

Близо пет часа парламентарната комисия по образование дискутира внесения от Министерски съвет проект на Закон за предучилищното и училищното образование. Законопроектът бе гласуван на първо четене с 11 гласа „за“ и 4 – „против“.

Заседанието се проведе на 12 април и бе ръководено от председателя на Комисията по образование Огнян Стоичков. Освен народните представители от комисията, участваха министърът на образованието Сергей Игнатов, заместник-министър Милена Дамянова, главният секретар на МОМН Красимир Вълчев и десетки граждани – представители на образователни институции и неправителствени организации. Център Амалипе бе представен от Деян Колев.

Законопроектът поставя детето и ученика в центъра на образователния процес и дава възможност за междусекторни интервенции, каза при представянето на законопроекта министър Игнатов. Той представи основните приоритети, сред които е и намаляването на отпадането от училище, както и образователната интеграция. В тази връзка е предвидено постепенно въвеждане на целодневна организация на учебния процес до 7 клас, задължително предучилищно образование от 4 годишна възраст и множество други мерки. Министър Игнатов акцентира на иновативните елементи в законопроекта, които според екипа на МОМН ще обновят българската образователна система и ще я преведат в съответствие с нуждите на ученика и на динамичния пазар на труда. Пълният текст на мотивите за новия ЗПУО можете да намерите на: http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/motivi_proekt_zakon_obrazovanie.pdf

По време на провелата се дискусия, депутатите от ГЕРБ подкрепиха безрезервно внесения закон. Подкрепа, макар и с резерви към някои текстове, декларираха и народни представители от Синята коалиция и Атака. Валентина Богданова (БСП) и Алиосман Имамов (ДПС) отправиха критика към цялостния дух на закона и заявиха, че няма да го подкрепят на първо четене, но ще се включат в последващите дискусии, защото законопроектът съдържа и стойностни текстове.

В дискусията се включиха активно присъстващите представители на образователни институции и НПО. Оказа се, че за краткото време от внасянето на законопроекта в НС са получени над 90 становища. Голямата част от тях подкрепят законопроекта, но имат забележки по отделни негови текстове. Особено активни бяха представителите на помощните училища, оздравителните училища и ресурсните центрове, които апелираха за запазването на тези структури. Мнозина поставиха въпроса за нуждата от по-голямо внимание към проблемите на образованието в малките общини и населени места. Повечето от направените предложения  са изключително полезни, но се отнасят не към духа на закона, а към отделни негови части, което има отношение към второто четене на законопроекта и ще бъдат взети под внимание, обобщи дискусията председателя на комисията Огнян Стоичков.

В своето изказване Деян Колев подчерта, че законопроектът за пръв път поставя въпроса за образователната интеграция на малцинствата и го прави по правилния начин – като интеграция, а не като обособяване, сепариране или сегрегация. Сред принципите на образователната система са включени „равен достъп“, „недискриминация“ и „запазване на етническото многообразие“. Предвиден е държавен стандарт за интеркултурно образование. Заложено е изискването всяко училище да одобри училищни програми за образователна интеграция и за намаляване на отпадането, като изпълнението на тези програми ще се финансира целево, извън делегирания бюджет, което дава надежда, че те ще бъдат изпълнявани. От особена важност е, че последният вариант на проектозакона включва забрана за обособяване на паралелки на етнически принцип в етнически смесените училища (чл. 96) и за обособяване на групи на етнически принцип в смесените детски градини (чл. 60). Това трябва да бъде допълнено като се включи и забрана за обособяване на училища на етнически принцип в населени места със смесено население, подчерта Колев. Около това искане има пълен консенсус сред ромските организации и то ще даде законовата основа на процеса на десегрегация на кварталните „ромски“ училища. Става въпрос не за селата, в които по демографски причини има само ромски или турски деца – там не говорим за обособяване на училище, а за големите градове, в които едно до друго функционират „българско“ и „ромско“ училище – нещо, което е в разрез с националните традиции в образованието.

Първият работен вариант на ЗПУО бе оповестен през април 2010 г., като в него не бе засегната по никакъв начин темата за образователната интеграция на ромските деца. По време на национални срещи през май и юни 2010 г. ромските организации се обединиха около общи искания и ги предложиха в МОМН. Впоследствие Румян Сечков и Деян Колев бяха включени в работните групи, изготвящи законопроекта и стандарта за гражданско и интеркултурно образование. Постепенно, голямата част от исканията на ромските организации бяха включени в законопроекта. Пълният текст на проекта за ЗПУО можете да намерите на: http://parliament.bg/bills/41/202-01-20.pdf