Новини

"Рамка на ЕС за национални стратегии за ромите: виждания и реалности, възможности и предизвикателства за интеграция на ромите в Централна и Югоизточна Европа", се проведе на 2-3 май 2012 г. в Прага, Чехия. България бе представена от Момчил Баев от Център "Амалипе" и Мария Методиева от Институт "Отворено общество" - София.
Конференцията е първото събитие в дългосрочен проект на Европейски либерален форум, по отношение на ромските предизвикателства в ЕС. Целта на проекта е да се формулират препоръки за политическата фракция АЛДЕ (ALDE) в Европейския парламент, тъй като те смятат, че положението на ромското малцинство се влошава и се нуждае от повече политическо внимание, както на национално, така и на европейско равнище.
На кръглата маса се събраха експерти от Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България, Холандия и Италия, които предоставиха доклади за сегашната ситуация. Сравнителна перспектива ще бъде използвана с цел да се идентифицират евентуални възможности да действие на национално и европейско равнище. Конкретният резултат на семинара ще бъде проектно предложение за промяна в политиките (документът ще бъде подготвен от Уил Гай, Бристолския университет). Модератор на семинара бе д-р Иван Габал (GAC), Чехия. Семинарът беше воден в съответствие с Правилата на Чатъм Хаус – без медийни продукти.
Експертите от различните страни споделиха подобен опит в сътрудничеството си с държавните служители, като се опитват да им оказват влияние върху развитието на Националната стратегия за интеграция на ромите. Друго нещо, което е общо е, че почти във всяка страна, държавните служители с доста нежелание приемат предложения от гражданското общество, включително НПО. Такъв е случаят в Словакия, казва г-н Марек Балаз. Неговата НПО е подала 77 коментари по проекта на документа на Стратегията и всички от тях са били игнорирани с изключение на няколко, въз основа на езикови въпроси.
Подобно е положението в Унгария. Г-н Петер Креко от институт "Политикъл Кепитъл" (Political Capital Institute) представи силно мрачна картина на силно нетолерантното унгарското общество. Неговите наблюдения са подкрепени от проучване, което показва ясни данни за това колко неприети са в обществото хората от ромски произход в Унгария и, че ромите са най-малко приетото малцинство в Унгария, в сравнение с евреи, хомосексуалисти и други етнически и социални малцинства. Друга негативна тенденция в Унгария и в цяла Европа е, че много политически лидери злоупотребяват с ромския въпрос, опитвайки се  да преследват политически успех чрез негативните нагласи на хората.
От името на Център "Амалипе" Момчил Баев представи преглед на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите със своите положителни и отрицателни страни. Баев подчерта, че е много добър знак, че стратегията е приета от Народното събрание в България и, че това изпраща сигнал на добра политическа воля и поставя на челно място в политическата програма на правителството интеграцията на ромите.
Наред с това Момчил Баев подчерта слабостите на стратегията. Основната от тях е на мониторинговата част. Глава "Мониторинг на изпълнението" оставя цялия мониторинг в рамките на така наречения административен мониторинг", което е по-скоро за отчитане отколкото мониторинг. Неправителствени организации и експерти поискаха допълнителни механизми (независим мониторинг, участие на гражданския сектор и на местните общности и др.), но те не бяха включени в окончателната версия. Това, което стратегията предлага е далеч от стабилна система за мониторинг, изисквана от Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите.
Друг въпрос, по който Баев говори беше за финансирането на различните дейности, които са заложени в Плана за действие към Националната стратегия за интеграция на ромите.
Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите изисква "достатъчно финансиране от националните бюджети, които ще бъдат допълнени, където е уместно, от международни средства и финансиране от ЕС".
-голямата част от приоритетните области не са подкрепени с финансиране или това е финансирането, което е било одобрено преди одобряването на Стратегията и без връзки към неговото одобрение и изпълнение.

В тази връзка, добавената стойност на стратегията и плана за действие е много ограничена.
В действителност, 71 от 120 дейности в плана за действие не са финансирани (както е показано в таблицата по-долу).
Графите "парични средства" са празни, или с информация, "финансиране не е необходимо".

- Нивото на финансиране е далеч от достатъчно.
- Почти няма нови дейности и бюджет, които да са планирани. Приоритетна област „Здравеопазване” е копирана версия от Плана за действие за изпълнение на Здравната стратегия за лица, принадлежащи към уязвими етнически малцинства, одобрена от Министерския съвет през юли 2011 г. (Решение на МС № 589/01.08.2011).
Някои от заключенията и препоръките, които Момчил Баев даде от името на Център "Амалипе", включваха:
- Необходимостта от изготвяне и одобряване на Логическа рамка от показатели за измерване изпълнението на НСИР.
- Създаване на механизми за независим мониторинг (извън обхвата на административен мониторинг) също са необходими.
- Необходими са нормативни документи, които превръщат Стратегията в конкретни задължения и отговорности на основните институции.
- Механизъм за ангажиране на управляващите органи на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони с изпълнението на НСИР трябва да бъдат създадени на централно ниво.
- Междуведомствената работна група за осигуряване на средства за интеграция на ромите, председателствана от министъра по управление на средствата от ЕС е добра стъпка напред в тази посока и трябва да бъде доразвита.
- В допълнение са необходими специални мерки, за да се гарантира, че основните точки от НСИР са включени в Националната програма за развитие "България 2020" и в оперативните програми / Програма за развитие на селските райони за следващия период на планиране.
- Планът за действие не отговаря на изискванията на Европейската комисия, както и на нуждите на политиката на интеграция на ромите в България, тъй като тя не успява да планира дейности и ресурси за изпълнение на задачите.
- Планът се нуждае от някои фундаментални промени и изменения. Одобряването на Приложението "Програми за прилагане на НСИР" (чийто статус е неясен в момента) е първата стъпка в тази посока.
- Приоритет „Заетост” трябва да бъде разширен до „Заетост и социално включване”.
- Приоритет „Жилищни условия” трябва да включи много по-амбициозни дейности от сегашните.
- Подготовка на силна Логическа рамка от показатели трябва да се предприеме през следващите месеци. Тя трябва да включва не само показателите за изходните резултати, но също така и въздействието им.
- Страни като България, Румъния, Унгария и Словакия трябва да имат специфична ос "Интеграция на маргинализирани общности и роми" в оперативните програми, като „Развитие на човешките ресурси”, „Развитие на селските райони” и т.н., защото мерките нямат специфично финансиране.
-  Връзката между различните фондове за следващия програмен период да бъде съблюдавана.
- Интеграцията на ромите да е условие (conditionality) за кандидатстване за средства от ЕС.
- Център Амалипе изготви доклад - анализ на НСИР, който беше представен на ГД "Правосъдие” на ЕС през февруари тази година. Докладът може да бъде намерен на уебсайта на "Амалипе" www.amalipe.com.