Новини

Нараснаха предизвикателствата пред селското стопанство в Европа. Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) дава възможност на ЕС да преразгледа селскостопанските си политики, за да ги приведе в съответствие с нарастващите изисквания на обществото за здравословни храни и опазване на селскостопанските райони, както и да гарантира по-високо качество на продукцията.

Резултатите от проучванията на общественото мнение “Евробарометър” показват, че широката общественост подкрепя целите на Общата селскостопанска политика, включително за здравословни храни, опазване на околната среда и запазване доходите на селскостопанските производители. Но има известни съмнения по въпроса дали се прилага подходящия инструментариум.Предложените реформи отговарят на мандата, даден на Комисията на Срещата на върха в Берлин 1999 г. да преразгледа организациите на селскостопанския пазар. Те кореспондират на целите за икономическо и социално развитие и опазване на околната среда, поставени от План 2000 пред Общата селскостопанска политика. Те са в съответствие с целите на Стратегията за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет в Гьотеборг през 2001 г., където се постигна съгласие, че Общата селскостопанска политика трябва да продължи да допринася за постигането на устойчиво развитие, като усилията трябва да бъдат насочени към здравословни висококачествени продукти и методи за устойчиво екологично производство.Реформа на ОСП - обяснение на основните елементиКомисията публикува предложения за четири основни регламентите на Европейския парламент и на Съвета за общата селскостопанска политика - 1) за преки плащания, 2) за общата организация на пазара (ООП), 3) за развитие на селските райони и 4) Хоризонталния регламент за финансиране, управление и наблюдение на ОСП. В допълнение,има 3 по-малки наредби с цел разрешаване на преходни споразумения към новите правила.Пакетът съдържа: обяснителна записка, Резюме на гражданите и Приложения, свързани с различни аспекти на оценката на въздействието.Основните елементи на предложенията могат да бъдат обобщени както следва:

1. Директните плащанияОсновна схема на плащане: С цел да се отдалечат от различните системи на схемата за единно плащане в ЕС-15 (което дава възможност за исторически препратки, или плащане на хектар, или "хибридна" комбинация от двете) и опростената схема за плащания на площ (SAPS) в повечето от ЕС-12, нов "Основна схема на плащане" ще се прилага след 2013 г.. (Виж http://ec.europa.eu/agriculture/markets/sfp/pdf/ms_en.pdfза настоящите модели във всяка държава-членка). Това ще бъде предмет на "кръстосаното спазване"
(Спазване на определени екологични, хуманно отношение към животните и други правила), както е понастоящем, въпреки че има различни опростяването на настоящото изискване (виж долу). ВЦелта е да се намалят значително несъответствията между нивото на плащанията, получени след пълното прилагане на действащото законодателство, между земеделските производители,между регионите (т.е. вътрешно) и между държавите-членки (т.е. външно). Всички държави - членки ще бъдат задължени да се премине към единното плащане на хектар на национално или регионално ниво от началото на 2019. В съответствие с предложенията на Комисията в рамките на Многогодишната финансова рамка, националните пакети за прекиплащания ще бъдат коригирани по такъв начин, че тези, които получават по-малко от 90% от средно плащане в ЕС за хектар ще получават повече. Разликата между сумите, които понастоящем са предвидени и 90% от средното за ЕС-27 се намалява с една трета. Например, ако дадена държава-членка в момента получава средната сума на хектар, която е75% от средната за ЕС, т.е. 15% под 90%, след това постепенно ще се увеличи до 80%.Комисията се ангажира да обсъдим една по-дългосрочна цел за постигане на "Пълно сближаване" чрез равномерно разпределение на директното подпомагане в целия Европейския съюз през следващите Финансови перспективи след 2020 г.Зелена политика: В допълнение към основното плащане, всяко стопанство ще получи плащане за хектар за спазване на някои селскостопански практики, които са от полза за климата и околната среда. Държавите-членки ще използват 30% от националния финансов пакет, за да платятза това. Това е задължително, но няма да бъде обект на тавана за плащания.

3 предвижданите мерки са:

- Поддържане на постоянни пасища;

- Диверсификация на реколтата (земеделският стопанин трябва да отглеждат най-малко 3 култури върху обработваемата си земя, които представляват до 70% от земята, а третата най-малко 5% отобработваемата площ);

- Поддържане на "екологична зона на фокус" на най-малко 7% от земеделските земи(С изключение на постоянните пасища) - т.е. синори, жив плет, дървета, угари, особеностите на ландшафта, биотопи, буферни ивици, залесена площ.
NB: биологичните производители нямат никакви допълнителни изисквания, като се очаква да предоставят чиста екологична полза.Райони с природни ограничения: държавите-членки или региони) може да дадат допълнително заплащане за райони с природни ограничения (както е определено в селските райони (Устройствени правила) - в размер до 5% от националния пакет. Това не е задължително и не засяга LFA наличните възможности в рамките на развитието на селските райони. Забележка: В отговор на критики от страна на Сметната палата, е определението на "необлагодетелствани райони" коригирани, за да се отрази на обективни критерии.
Млади земеделски стопани: основното плащане на нови млади земеделски производители (тези под 40 годишна възраст) трябва да се допълва с допълнително 25% за първите 5 години от инсталация. Товае ограничено до максимум от средния размер на стопанството в тази държава-членка. За държавите-членки, където размера на стопанството е малък, лимитът е 25 хектара. Това се финансира от до 2% от националния пакет.Малки земеделски производители: Всеки земеделски стопанин, който иска подкрепа през 2014 г. може да реши до 15 октомври, 2014 г. да участват в схемата за малки фермерите и по този начин да получава годишно
плащане, определено от държавата-членка, на между 500 евро и 1 000 €, независимо от размера на фермата. (Цифрата или ще бъде свързана със средното заплащане за един бенефициент, или със средното плащане за хектар за 3 хектара). Това ще бъде огромно опростяване за съответните земеделски стопани и за националните администрации.Участниците ще се изправят пред по-малко строги изисквания за кръстосано спазване (cross compliance), както и да бъдат освободени
от “озеленяване”. (Оценката на въздействието показва, че приблизително една трета от земеделските стопанства, кандидатствали за финансиране от ОСП са с площ от 3 хектара или по-малко, но те представляват само 3%
от общата селскостопанска площ в ЕС-27).