Новини

Представители на Европейската комисия, българското правителство и НПО, работещи за интеграция на ромите участваха в Среща за преглед на направеното (Stocktaking meeting) „Създаване на основа за оценка на използването на европейските фондове за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите“ на 22 май в гр. София. Тя бе организирана от Европейската комисия  като последващо събитие след четиридневната среща на високо ниво „Принос на европейските фондове за интеграция на ромите“, провела се  в София, В. Търново и Бургас на 21-24 юни 2011 г.  Срещата бе модерирана от Петер Стуб Юргенсон, Директор на Европейския социален фонд. Българското правителство бе представено от Министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова, заместник-министъра на образованието Петя Евтимова и експерти от управляващите органи на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Регионално развитие“. От страна на гражданския сектор участваха Деян Колев, Стела Костова, Лили Макавеева, Румян Сечков, Румян Русинов, Серги Каракашев, Малина Георгиева и Ганчо Илиев.

България може да се похвали с концептуална изчистеност относно ромската интеграция: знаем какво искаме да постигнем и това е заложено в Националната стратегия за интеграция на ромите, подчерта министър Дончев при откриването на срещата. Добра новина е също така, че ресурсното обезпечаване не е толкова сериозен проблем – възможностите за използване на средства от ЕС, от Швейцария, Норвегия и Европейското икономическо пространство, както и от българския държавен бюджет са налице и до дни ще бъде формирана окончателно Междуведомствена група за ресурсно обезпечаване на ромската интеграция. Не толкова добра новина е, че в някои от ключовите области все още нямаме изчистени концептуални модели – такива има в образованието и здравеопазването, но все още липсва успешен модел за трайно подобряване на жилищните условия на ромската общност, посочи министър Дончев. За това преди година бе инициирана пилотна интервенция, която ще се реализира във Видин, Дупница, Бургас и Девня и ще включва не само строителство на жилища, но и „меки“ мерки за подобряване на достъпа до образование, заетост и социални услуги на настанените. Основният проблем, стоящ пред изпълнението на цялостна интеграционна политика е липсата на категорична обществена подкрепа, подчерта Дончев. За това не бива да бъде обвинявано мнозинството, отговорност носим и ние, политиците – не сме намерили подходящия начин да обясним необходимостта от ромската интеграция. Мечтая да видя интеграционната политика като проект на мнозинството и като осъзната необходимост, завърши приветствието си Томислав Дончев.

В своите изказвания представителите на ромските организации акцентираха на проблемите, стоящи пред изпълнението на приетата от Народното събрание Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите. Деян Колев наблегна на това, че Стратегията е приета консенсусно и трудно може да бъде оспорвана, но Планът за действие към нея няма сериозна добавена стойност. От 120 предвидени дейности, 71 са без предвидено финансиране, а останалите са бюджетирани на нивата, на които са в момента. Сериозна слабост е, че приложението „Програми за изпълнение на НСИР“, което бе предложено за да обвърже изпълнението на Стратегията с усвояването на средствата от ЕС така и не бе прието – надяваме се, че причината за това е административна немощ, а не липса на политическа воля, посочи Колев.

Лили Макавеева наблегна на необходимостта от мониторинг на изпълнението на Националната ромска стратегия, който да достигне до местното (grassroot) ниво, ромските квартали и махали. Тя посочи недостига на човешки ресурс като едно от ключовите предизвикателства пред изпълнението на интеграционната политика.

Румян Русинов подчерта, че не бива да се разчита единствено на европейските фондове за изпълнението на Националната ромска стратегия. Българският бюджет трябва да бъде основен източник, а европейското финансиране да е допълващо. Той наблегна също така на успешните практики, създадени от ромските организации през изминалото десетилетие, като изрази съжаление, че вместо тези практики да бъдат продължени от държавата, спрямо създателите им е бил упражняван недопустим натиск.

Обстойна дискусия бе проведена около два въпроса, поставени от министър Дончев. Единият бе относно необходимостта от целенасочени (таргетирани) мерки за изпълнение на интеграционната политика. Участниците се обединиха около мнението, че само общите („мейнстрийм“) социални мерки са недостатъчни. Ако те не бъдат допълнени с целенасочени, таргетирани мерки, интеграционната политика не би се случила. Вторият въпрос бе свързан с дилемата дали да се инвестира в ромските квартали или в процеса на тяхната десегрегация. Изказалите се наблегнаха на важността от осъществяване на десегрегационен процес, но това не изключва инвестицията в ромските квартали. Необходимо е младото поколение да има избор – дали да напусне обособения квартал или да остане в него. При всички положения е необходима десегрегация на ромското образование: ромските и българските деца трябва да учат заедно, подчертаха всички изказали се.