Новини

„Визията България 2020: национални приоритети в образованието и науката“ бе темата на първото заседание на Съвета на по образование и наука към Президента Росен Плевнелиев. Заседанието се проведе на 29 май. То бе ръководено от Президента Плевнелиев, а сред участниците бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков, Анна-Мари Виламовска - Секретар по образованието към администрацията на Президента, представители на парламентарно представените политически сили, на работодателските и синдикалните организации и неправителствения сектор. Организациите, работещи за образователна интеграция на ромите бяха представени от Деян Колев, председател на Център „Амалипе“.

Реализацията на дългосрочните приоритети в образованието и науката трябва да доведе до създаването на нова адаптивна средна класа, която да отговаря на нуждите на националната икономика. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в стъпителните си думи към участниците. Новата средна класа - адаптивна, гъвкава, технологична - ще бъде на дневен ред не само в България, но и във всички общества и образователната система е механизмът, който формира необходимите умения, каза още държавният глава. Сред проблемите, които трябва да намерят решения в дългосрочната програма за развитие България 2020, президентът посочи, че младите хора в България са сред най-късно излизащите на пазара на труда в Европа. Основната причина е, че те нямат опит в реалната икономика. У нас далеч под средноевропейското равнище е и делът на младите предприемачи на възраст между 15 и 24 г. Подобна е ситуацията и със самонаетите в България на възраст между 25 и 29 години, подчерта президентът Плевнелиев.

Секретарят по образованието г-жа Виламовска представи основните приоритети в образованието и науката, залегнали в работния вариант на Националната програма за развитие „България 2020“. Тя подчерта, че НПР трябва да избере приоритети сред множеството съществуващи понастоящем тенденции и предизвикателства, а не да „планира“ постигането на всичко. Необходимо е да се приоретизира най-важното и носещото най-голям потенциал за развитие.

Всеки от 20-те частника в Съвета коментира приоритетите и своите предложения към тях. В своето изказване Деян Колев предложи включването на приоритет „Намаляване на образователните неравенства и образователна интеграция“ чрез който да се планира държавната политика спрямо образованието в малките населени места и селските региони, както и спрямо уязвимите слоеве на ромската общност. Образователните неравенства между тези две групи и мнозинството са твърде големи, за да бъдат преодоляни без целенасочена политика и инвестиции в нея, подчерта Колев. Той очерта и основните насоки по предложения приоритет. Спрямо образователната интеграция на ромите това са:

- повишаване на обхвата в предучилищно образование: за целта са необходими механизми за насърчаване на работата в общността, както и разумно разрешаване на въпроса с високите (в някои общини) такси за детска градина. Като пример Колев посочи дейността на Центъра за развитие на общността в Камено, който за 2 месееца записа 20 ромски деца в детска градина;

- преодоляването на сегрегацията, въвеждането на интеркултурно образование и намаляването на отпадането на ромски деца от училище са сред основните предизвикателства в системата на основното образование. През последните години броят на сегрегираните училища се удвои, те вече не са само в ромските квартали, но и в централни части на някои от големите градове. Съществуването на сегрегация е проблем не само от гледна точка на качеството на образование; то е в пълен разрез с идеята за гражданския характер на българската нация, който предполага децата от различните етноси да са в една класна стая, подчерта Колев;

- увеличаването на броя и процента на роми със средно и висше образование е национална задача. България трудно ще постигне целта от НПР да достигне до 36 % висшисти през 2020 г., ако ромите с висше образование са едва 0,5 %. Необходими са не квоти, а програми за подкрепа на ромите, които  учат в българските университети. Пример за такава инициатива е Програмата за подкрепа на роми, обучаващи се в медицинските университети.

Спрямо образованието в малките населени места Колев посочи като основни предизвикателства преструктурирането на училищната мрежа и недофинансирането на селските училища, които не са средищни или защитени; ниското качество на образование и трудностите пред социализацията на младежите в малките населени места.

Президентът Плевнелиев изрази подкрепа за направените предложения и обеща следващото заседание на Съвета да бъде още през юли, след като Националната програма за развитие „България 2020“ (изготвяна от Министерски съвет) придобие по-завършен вид.