Новини

Ресурсното обезпечаване на Националната стратегия за интеграция на ромите чрез средства от европейските фондове и планирането на интеграционната политика на общинско и обласно ниво бе дискутирано на конференция „Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) – поглед към следващия програмен период”. Конференцията се проведе на 15 юни в Централния военен клуб – София и бе организирана от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, Министъра по управление на средствата от Европейския съюз и Център за междуетнически диалог и толерантност „АМАЛИПЕ”. Участие в нея взеха министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, заместник-министърът на образованието Петя Евтимова, заместник-министърът на земеделието Светлана Боянова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Зинаида Златанова, председателят на Националното сдружение на общините Тодор Попов, областни управители на 24 области, представители на неправителствените организации от Комисията за интеграция на ромите към НССЕИВ и други..

Интеграцията на ромите трябва да бъде осъзната като истинска вътрешна необходимост, а не като нещо, което е спуснато от Брюксел, посочи министър Томислав Дончев в приветствените си думи към участниците в конференцията. По думите му интеграцията на етническите малцинства е един от ключовите приоритети на правителството и то не за краткосрочен период, а за десетилетия напред , което се вижда от всички програмни планове и стратегически документи. Въпреки това съществува дефицит на ниво политики и дори известно лицемерие: говори се и се отчита много, а се вършат твърде малко неща.  След десетилетия усилия в областта на интеграцията България може да се похвали с добри, работещи модели в редица сфери - образованието, здравеопазването. Тежък обаче е  проблемът с жилищната политика, където по думите на Дончев има  редица сложни въпроси и нито един прост отговор. Полагаме усилия в тази посока на първо място да създадем добре работещ модел, който да мултиплицираме във всички градове където има подобен проблем, отбеляза министърът. Той подчерта, че е необходима система от финансови стимули за осъществяване на интеграционната политика и това категорично ще залегне в програмните документи за използване на европейските фондове през периода 2014 – 2020 г.

Пред българското здравеопазване стои огромното предизвикателство за подобряване на достъпа до качествено здравно обслужване на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, социален статус и местоживеене, подчерта здравния министър Десислава Атанасова. Особено остър е този проблем сред ромите. Тя допълни, че здравното министерство отделя всяка година средства за профилактика на различни заболявания сред ромите. Като успешни практики министърът посочи мрежата на здравните медиатори, дейността на здравно-социалните центрове в ромска общност, провеждащите се ежегодно безплатни прегледи с мобилна техника, доставена по програма ФАР.

Високо оценяваме партньорството на Амалипе и останалите ромски организации, подчерта в приветствените си думи Петя Евтимова, заместник-министър на образованието. В резултат на това партньорство бяха разработени и обявени няколко операции за образователна интеграция по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Логично продължение на добрата съвместна работа е включването на Стандарт за интеркултурно образование в новия Закон за училищното образование, както и на редица други положения, които създават цялостна законова основа на процеса на образователна интеграция.

В своето приветствие, председателят на Център „Амалипе“ Деян Колев подчерта, че ромите са неизползвата възможност на България. „38% от ромите в България са млади хора. Представете си всички тях, млади и образовани - какъв мотор за българската икономика ще бъдат", заяви Колев. Според него енергичният ромски дух е шанс да се влее свежа кръв в българския национален организъм.

Политиката за интеграция не е социално подпомагане на бедните и необразованите, а политика за развитие на общността. Не всички роми се нуждаят от интеграционна политика – поне една трета от ромите днес са добре образовани и интегрирани и предизвикателство пред всички нас е как да ангажираме поне част от тях с активното осъществяване на интеграционната политика, подчерта Колев. Интеграцията не би могла да се случи без участието на хората: от една страна е необходимо ангажирането на ромската общност, а от друга – на мнозинството, което трябва да осъзнае, че тя е от полза за всички български граждани.

Поздравление към участниците от името на Вицепремиера и Председател на НССЕИВ Цветан Цветанов бе изчетено от Росица Иванова. Министър Цветанов, който бе един от инициаторите на конференцията бе възпрепятстван да участва поради отсъствие от България.

По време на първата пленарна сесия бе дискутирано ресурсното подпомагане на изпълнението на Националната ромска стратегия със средства от европейските фондове. Модераторът Добринка Кръстева (директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС“) очерта етапите в изготвянето на новите програмни документи. До август-септември ще бъде одобрена Националната програма за развитие „България 2020“, да края на 2012 ще имаме работен вариант на Договор за партньорство, а от юли 2012 ще започне подготовката на новите оперативни програми. Тя посочи, че понастоящем групата, изготвяща НПР „България 2020“ разглежда внесените от Център „Амалипе“ предложения и голямата част от тях ще бъдат одобрени, така че темата за ромската интеграция ще намери своето място в този важен документ. Изпълнението на интеграционната политика ще бъде един от основните приоротети в следващите оперативни програми и гарант за това е създадената към министър Дончев Междуведомствена група за ресурсно обезпечаване на ромската интеграция, в която участват ръководителите на Управляващите органи на оперативните програми и представители на ромските организации.

Министърът на регионалното развитие и ръководител на ОП „Регионално развитие“ Лиляна Павлова представи пилотният проект за подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи, който ще бъде осъществен в Девня, Видин, Дупница и Бургас, като подчерта, че през следващия програмен период ще се търси прилагане на модела в множество други градове. Тя обърна внимание на това, че понастоящем се изготвят Интегрирани планове за градско развитие и възстановяване: необходимо е в тях да бъдат включени кварталите с ромско население.

Заместник-министърът на труда и ръководител на ОП „Развитие на човешките ресурси“ Зорница Русинова посочи, че водещите принципи при изготвянето на новата оперативна програма ще бъдат партньорството, интегрираният подход и включването на териториален аспект. Тя подчерта, че и през настоящия период ОПРЧР е финансирала мерки за ромска интеграция, което се дължи и на доброто партньорство с ромските организации. Ромската интеграция ще бъде един от основните приоритети през следващия програмен период, като ще се търсят интегрирани проекти, които финансират едновременно дейности в областите заетост, образование, социални услуги, здравеопазване и жилищни условия.

Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и ръководител на Програмата за развитие на селските райони изрази своето виждане, че не са необходими специфични („таргетиращи“ ромите) операции, а всяка операция следва да има интегриращ аспект. Тя се съгласи, че на този етап ПРСР не достига ефективно до ромите, поради което е необходима специфична информационна и мотивационна кампания в ромска общност.

В своята презентация Деян Колев, представител на ромските организации в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ очерта основни изводи от въздействието на ОПРЧР върху ромската интеграция през настоящия програмен период. Той определи ОПРЧР като програма, достигнала в най-висока степен до ромите, което е заслуга преди всичко на обявените до този момент 8 целенасочени („таргетиращи“ ромите) операции и на доброто взаимодействие между ромските организации и Управляващия орган. Колев очерта 11 предложения за следващия период, които ще гарантират подкрепата на ОПРЧР за изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите – на национално и местно ниво. Сред тях иновативно бе предложението да бъдат стандартизирани междусекторни и секторни „интервенции за интеграция“: на базата на очерталите се през настоящия период успешни модели. Тези интервенции следва да получат ясна методология и финансов стандарт, след което общините и останалите участници на местно ниво да имат възможност да ги приложат – чрез средства от оперативните програми и държавния бюджет. Предложението беше подкрепено от Зорница Русинова и от председателя на Националното сдружение на общините Тодор Попов.

Втората сесия бе посветена на планирането на изпълнението на Националната ромска стратегия на местно и областно ниво. Тя бе модерирана от заместник-председателите на НССЕИВ Георги Кръстев и Стела Костова.   

Росица Иванова, секретар на НССЕИВ, представи актуалната картина на интеграционни документи на общинско и областно ниво. Никой не бе изненадан от оценката, че повечето от наличните документи са твърде формални – без бюджет и неактуализирани от години. Г-жа Иванова предложи планирането на изпълнението на НСРБИР на областно и общинско ниво да следва модела за планиране на социалните услуги, апробиран през 2010 г.: изработване на областни стратегии и общински планове с максимално широко участие на всички заинтересовани страни. Този модел бе представен в детайли от Ралица Сечкова (УНИЦЕФ).

Нужни ли са ни нови документи „на килограм“ и дали това няма да отнеме ценно време, запита Стела Костова (председател на Ромска академия за култура и образование и заместник-председател на НССЕИВ). Въпросът породи множество изказвания, наблягащи на необходимостта ако има регионално планиране, то да бъде не преповтаряне на Националната стратегия, а планиране на конкретни интервенции. Необходим е и акт на Министерски съвет или дори промяна в някои от законите, за да бъде ясно регламентиран процеса на областно планиране, подчерта земестник-областният управител на Добрич д-р Катя Ганова.

Председателят на НСОРБ и кмет на Пазарджик Тодор Попов изрази категоричната подкрепа на местната власт за изпълнението на Националната стратегия. Сдружението предложи в националния бюджет за 2013 г. да бъде включена държавно-делегирана дейност „Превенция и интеграция“, което на този етап не среща подкрепа, но ние ще отстояваме тази идея и ще си сътрудничим с ромските организации за прокарването й, посочи г-н Попов. Той сподели опита си от усилията за интеграция на ромите в гр. Пазарджик и селата в общината, наблягайки на това, че „мисията е възможна“.

Интерес предизвикаха и презентациите на Заместник-областния управител на област Пазарджик Ваня Минкова и на Янко Кривонозов, председател на ромската фондация „Бъдеще“ – Ракитово.

Обобщавайки направените дискусии Георги Кръстев подчерта, че конференцията поставя началото на важни процеси – планирането на изпълнението на НСРБИР на общинско и областно ниво и планирането на новите оперативни програми по начин, който обезпечава НСРБИР. Идващите месеци ще са ключови и за двата взаимосвързани процеса, поради което е необходима максимална мобилизация на всички – национални и местни институции, ромска общност, структури на гражданското общество.