Новини

Експерти от Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности" на Европейската комисия, заместник-министрите на труда и представители на правителствата на България, Македония и Румъния, представители на общинската власт и ромски неправителствени организации взеха участие в среща-семинар на тема "Социално включване в селските райони". Срещата-семинар се проведе в София на 27 и 28 септември. Семинарът служи като средно срочен преглед на Проект "Насърчаване на социалното включване на младите хора в маргинализирани общности в селските райони", реализиран от Центърза междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”(България), Национален ромски Центрум (Македония) и Лига про Европа (Румъния) в рамките на програма "Прогрес" на Европейската комисия.

Първия ден на срещата-семинара събра политици на национално и местно ниво с представители на ромски неправителствени организации, обществени модератори от Центровете за обществено развитие (ЦРО) и социалните партньори. Те обсъдиха изпълнението на проекта в България с акцент върху работата на ЦРО и обществените модератори, прогнози за търсенето на българския пазар на труда, начините за развитие на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата за развитие на селските райони, които могат да отговорят на установените нужди. По време на дискусията се появиха някои заключения:

- По-стратегически подход е необходим: програмите за субсидирана заетост за неквалифицирани работници са важни за покриване на непосредствените нужди, но по-скоро стратегически е да се инвестира и в образование - ПОО (професионално образование и обучение) и ОЦЖ (обучение през целия живот) , за да подготви ромските младежи за пазара на труда;

- Развитие на селските райони е повече от развитие на селското стопанство: то включва развитие на услугите и институциите в селските общини, повишаване на качеството на живот, както и цялата тема за социалното включване, както подчерта Валтер Волф от Генерална дирекция\" Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности\" на Европейската Комисия;

- Има перспектива за развитие на общността  като ЦРО са от решаващо значение за процеса на интеграция на ромите и за развитие на селските райони: от председателят на Общински Съвет на община Долна баня и зам.-кметът на Община Раднево бе изразена силна подкрепа за ЦРО , както и от представители на общинската администрация във всички общини, където \"Амалипе\" е установило ЦРО. Те също така споделиха, че общините могат да бъдат ценен промоутър и съюзник за приобщаване на ромите, особено ако националната администрация осигурява необходимото финансиране и подкрепа за институционализиране на ЦРО ;

- „Време е да се направи процеса на интеграция по-структуриран чрез определяне на основните видове \"интеграционни интервенции\" с методика и финансов стандарт, както и да се предвиждат ресурси по ОП \"РЧР\" и ПРСР за прилагане на интеграционните интервенции“ -  бе заявено от председателя на \"Амалипе\" Деян Колев. ЦРО са пример за такава междуотраслова интеграционна намеса. Заместник-министър Зорница Русинова изрази подкрепа за идеята и заяви, че ОП \"РЧР\" през следващия период ще подкрепи инициативи за интеграция на ромите, които следват интегриран подход;

- В рамките на настоящия период ангажираността на Програмата за развитие на селските райони за интеграция на ромите и социално включване в селските райони в България изглежда доста проблематично. Съществена промяна е необходима;

- Подкрепа за изпълнението на Проект "Насърчаване на социалното включване на младите хора в маргинализирани общности в селските райони", както и на доверието в работата на Център "Амалипе" бе изразено от всички национални институции, както и от експерти на Европейската комисия. Кирил Киряков от Генерална дирекция" Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности" заяви, че в твърде редки случаи европейски експерти на Комисията присъстват на техническите семинари и фактът, че двама представители на ЕК вземат участие в тази среща показва доверие в работата на ЦМЕДТ „Амалипе“ и в модела насърчаван от проекта;

- Социалните партньори и местният бизнес може и трябва да участват в процеса на приобщаване на ромите. Господин Бони Бонев, председател на Българо-швейцарската търговска камара подчерта, че ромските НПО трябва бъдат по-активни в участието на преговори с работодатели и предприемачи. "Цикълът трябва да приключи в реалната икономика", заяви г-н Бонев.

Сутринта на втория ден бе посветена на състоянието на работата на македонските и румънските партньори. Г-н Ибрахим Ибрахими, заместник-министър на труда и социалната политика представи ситуацията с включването на ромите в Македония. Господин Ашмет Елезовски, председател на Националния ромски Центрум обърна внимание на изпълнението на проекта в Община Илинден. Неговите наблюдения са подкрепени от общностните модератори и директора на училището в с. Миладиновци. Изпълнението на проекта в Румъния бе представен от г-жа Каталин Сикзай от Лига про Европа и г-жа Родика Сарди, общностен модератор в Глодене. Техните основни заключения подчертаха значението на работа в общността, на ниво общност, за целия процес на интеграция на ромите.

В следобедните часове бе организирано посещение на място в община Долна Баня, едно от четирите места в България, където са установени ЦРО и се работи с иновационен начин по социалния проект . Участниците посетиха един от ромските квартали, Центъра за развитие на общността и социални институции в града. Те обсъдиха с местните ромски лидери и с общинските администрации как се изпълнява проекта и какви са резултатите. Двете страни изразиха силна подкрепа и ангажимент за продължаване на предприетите действия. Общината започва процес на подготовка на Общинския план за ромското включване (както се изисква от Националната стратегия за интеграция на ромите) и ЦРО ще играе централна роля в процеса.

На третия ден партньорите по проекта обсъдиха изпълнението на проекта през втората година. Подготвиха стандартизирана учебна програма за общностните модератори, обучение и дейности, както и дейностите по застъпничество за осигуряване на устойчивост. ЦРО ще бъдат основните акценти за 2013 година.