Новини

Страните-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) трябва да увеличат своите усилия за спиране на широко разпространената дискриминация спрямо ромите и синтите.  Планът за действие на ОССЕ за ромите и синтите, както и националните ромски стратегии са добри отправни точки за процеса на интеграция. Но “много повече работа за изпълнение” на тези документи е необходима за да се постигне реалната промяна в сфери като образование, жилищни условия и здравеопазване за местните ромски общности. Страните-членки трябва да инвестират усилия и средства за постигането на тази задача, включвайки местните и регионалните власти, а също така гражданските организации и ромската общност като равноправен партньор и участник в процеса на интеграция.
Това бяха някои от основните послания на Допълнителната среща по човешките измерения на ОССЕ (Supplementary Human Dimensions Meeting) “Устойчиви политики за интеграция на ромите и синтите”, която се проведе във Виена на 10 и 11 юли. Тя бе организирана от Финландското председателство на ОССЕ и от Офиса за демократични институции и човешки права на ОССЕ. Събитието събра над 200 участници от региона – представители на правителствени институции, местни власти и ромски НПО – за да дискутират ролята на местната власт в процеса на ромска интеграция и да представят добри практики на общинско ниво. Специален акцент бе поставен на подобряванетго на равния достъп до образование и социални услуги.
"Твърде често държавите развиват политически инициативи на национално ниво без да осигуряват съизмерим резултат върху целевите общности на местно и регионално ниво.” – каза Посланик Дж. Ленарчич, Директор на Офиса за демократични институции и човешки права на ОССЕ. Той допълни, че изключването и дискриминацията спрямо ромите има негативни последици за обществото като цяло. Сарита Фриман-Корпела, Генерален секретар на Финландския Управителен съвет и член на Финландското председателство подчерта, че подобряването на положението на ромите е грижа за човешките права. Тя настоя на това, че държавите-членки трябва да инвестират повече в изпълнението на Плана за действие на ОССЕ за ромите и синтите, както и в изпълнението на своите национални ромски стратегии.
Ромските организации участваха активно по време на дискусиите. По време на специална Кръгла маса за представители на гражданското общество, организирана преди основната Среща по човешките измерения те изготвиха обща позиция и декларация, в която призоваха страните-членки, ОССЕ и ЕС да подобрят политиките (и най-вече тяхното изпълнение) за подобряване на достъпа на ромите до публични услуги (виж информацията по-долу). На 11 юни те също така организираха демонстрация срещу етническата ксенофобия спрямо ромите в Италия (виж информацията по-долу).
България бе представена от Георги Кръстев (Дирекция “Етнически и демографски въпроси”), Деян Колев (Център “Амалипе”), Николай Кирилов (Фондация “Рома – Лом”) и Радостин Манов (Асоциация “Разнообразни и равни” – София). Те участваха активно в изготвянето на Декларацията на гражданското общество, представиха добри практики и повдигнаха въпроси свързани с резултатите върху ромската интеграция на актуални правителствени политики в България (виж информацията по-долу).

Кръгла маса за гражданското общество

Над 40 представители на национални и международни ромски организации участваха в Кръгла маса за гражданското общество организирана на 10 юли, непосредствено преди началото на основната Среща по човешките измерения. Те изготвиха обща позиция и декларация за подобряване на политиките за интеграция на ромите, която представиха на основната Среща. Чрез нея представителите на ромските НПО изразиха своето “дълбоко безпокойство” от разрастването на нетолерантността спрямо ромите в ОССЕ региона и поискаха от държавните глави, политиците, правителствените служители и други фактори, определящи общественото мнение недвусмислено да осъдят всички форми на подобна нетолерантност.

Декларацията бе подготвена от Андржей Мирга и Дан Догли (Контактна точка за ромите и синтите към ОССЕ). Деян Колев (председател на Център “Амалипе”) също участва активно в нейната подготовка. Той предложи няколко пункта, които бяха включени в Декларацията: изискването към страните-членки на ОССЕ да финансират изпълнението на своите ромски стратегии от републиканските си бюджети, да заделят достатъчен административен ресурс за подпомагане на интеграцията на ромите, да предоставят на т.нар. “Ромско обществени съвети” (напр. НССЕДВ в България) достатъчно правомощия за вземане на решения (т. 23, 25, 28 и 29 от Декларацията). В Декларацията беше включена също и идеята на Д. Колев, че националните ромски стратегии трябва да изработят стандарти за интеграция, да предоставят на общините финансов ресурс за покриването на тези стандарти и мониторингови механизми как общините покриват стандартите. По този начин общинските власти (заедно с ромските организации по места) ще изграят водеща роля при избора и изпълнението на конкретните действия за интеграция на ромите съобразно местната специфика (точки 31, 32, 33 и 34).

Ромска демонстрация “Спрете етническите преследвания!”

Всички ромски представители на срещата на ОССЕ участваха в демонстрация на 11 юли за да изразят своята солидарност с ромите в Италия. “Спрете етническото регистриране!” бе посланието на демонстрацията. А основните лозунги “Европа, недей да спиш!”, “Спрете пръстовите отпечатъци!”, “Човешки права!” и “Опре рома!” огласиха улиците на Виена.

Ромите демонстрираха пред сградата на Агенцията за основни човешки права на ЕС (EU Fundamental Rights Agency). Техните представители Ашмед Елезовски и Изабела Михалаке бяха официално приети от Директора и Управителния съвет на Агенцията. По време на срещата представителите на Агенцията се съгласиха, че ситуацията с етническото регистриране и експулсиране на роми в Италия е опасно нарушение на човешките права, което се случва в държава, която е член на ЕС от много години. Те също така се съгласиха да започнат продължителен мониторинг на ситуацията с човешките права и с правата на ромите в Италия.

Въпроси поставени от българските представители

По време на срещата на ОССЕ и на съпътстващите я семинари българските представители поставиха въпроси и споделиха опит във връзка с интеграцията на ромите в България. Николай Кирилов, Председател на Общинския съвет в Лом говори за начините на взаимодействие между ромската общност, фондация “Рома – Лом” и общинската власт в Лом. Той подчерта, че ромите в Лом са преминали дълъг път от пълна маргинализация и изключване към сравнително напреднала интеграция и участие във властта. “Все още имаме много проблеми, но вече сме представени във всички местни институции – ром е председател на Общинския съвет, ром е директор на общинското Бюро по труда, няколко години имахме ром за зем.-кмет и т.н.” – сподели Н. Кирилов.

Радостин Манов, представител на сдружение “Разнообразни и равни” представи опита на Обществения съвет за интеграция на ромите в София по изпълнение на Общинската стратегия за интеграция на ромите. Той подчерта, че община София е заделила средства от своя бюджет за изпълнение на Общинската ромска стратегия и че ромите участват в реализацията на последната чрез Обществен съвет. “От скоро имаме още един механизъм за участие – Милен Миланов бе назначен за заместник-кмет на район Слатина. Освен това за първи път ром бе избран за общински съветник.” – каза Р. Манов.

Деян Колев от Център «Амалипе» постави въпроса за последиците, които образователната реформа стартирала от януари 2008 ще има върху ромската образователна интеграция. Според него начинът, по който делегираните училищни бюджети и принципът «парите следват ученика» се прилагат по настоящем ще влоши чувствително образователното ниво на ромската общност и ще затрудни ромската интеграция. С конкретни примери той подкрепи твърденията си, че броят на отпадналите от училище ромски деца ще се удвои още от следващата учебна година поради твърде големия брой закрити училища, че образователното ниво в селските училища ще се влоши чувствително, че повечето от умчителите в т.нар. “средищни училища” нямат опит и знание как да работят с ромски деца и че интеркултурното образование почти ще изчезне в резултат от пълното съкръщаване на часовете по СИП (свободно-избираема подготовка) в повечето училища. “Всичко това се случва не защото реформата като такава е лоша, а защото тя се прилага без по никакъв начин да се отчита необходимостта от образователна интеграция и нуждата от инвестиции на хора и средства за нея. Нашето Министерство на образованието има своя Стратегия за образователна интеграция, но тя си остава лист хартия: тя не е включена в основните документи, одобрявани от същото министерство и не е взета под внимание при подготовката и осъществяването на образователната реформа.” – обясни Колев. Той предложи включване на компонент “интеграция на ромските ученици” във формулата за определяне на делегираните училищни бюджети, както и финансирането чрез републиканския бюджет на Национална програма за подкрепа на интеркултурното образование, чрез която да бъдат финансирани СИП-ове и полуинтернатни групи (т.нар. “занимални”) извън делегирания бюджет.

Георги Кръстев (началник на отдел “Интеграция на ромите” към ДЕДВ) представи процеса на изготвяне на обновена Рамкова програма за интеграция на ромите. Той подчерта, че ромските НПО са активна част от този процес. Дискутирайки проблема за десегрегацията в образованито Г Кръстев изрази мнение, че процесът е положителен и важен, но не е “универсално решение” и е неприложим на много места.

Като председател на Европейския ромски информационен офис Иван Иванов, ромски активист от България модерира едно от заседанията на основната Среща. Той подчерта необходимостта от включване на ромските НПО и ромската общност като равноправен партньор в процеса на интеграция.