Новини

Основен фокус на заседанието на Обществения съвет, което се проведе на 6 февруари 2014 г. бяха Планът за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система( 2013-2020) за 2014 и за 2015 години и Концепцията за развитие на професионалното образование и обучение в България. Изненадващо като трета точка беше включена и информацията за закриването на Консултативния съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства. Впоследствие това се превърна в първа точка от дневния ред. Заместник – министър Тенева информира участниците в Съвета за решение на Съвета за административни реформи към Министерски съвет за оптимизиране на броя на второстепенните разпоредители на бюджетни кредити и Консултативните съвети към различните министерства. В резултат от това със заповед на министъра на образованието от 31.01.2014 г. Консултативният съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства е закрит. Теодора Крумова от Център „Амалипе“ (единствената ромска организация, представена в Обществения съвет към министъра на образованието) възрази, че закриването на Консултативния съвет е грешка, защото той предоставяше трибуна за дискусия между Министерството и организациите, работещи по проблемите на образователната интеграция на децата от малцинствата – тема, която е специфична и има нужда от специализирана трибуна. За съжаление през последните години Министерството игнорира тази трибуна като средство за привличане на повече експертиза и добри практики. Заместник-министърът пое ангажимента заседанията на Обществения съвет да компенсират закриването на Консултативния съвет чрез свикването на специализирани срещи, на които да бъдат канени по-широк кръг представители на различните организации.

Стела Мицова, секретар на Обществения съвет, представи процеса на изработване на Плана за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система и подчерта, че голяма част от мерките не зависят толкова от финансиране, колкото от по-добрата координация на различните институции и страни, имащи отношение към намаляване на отпадналите ученици. Част от участниците в срещата подчертаха, че Планът е прекалено амбициозен и има нужда от приоритизиране, за да постигне целите, които си поставя през следващите две години. Теодора Крумова изрази удовлетвореност, че в голяма степен Планът включва опитът, натрупан от близо 180 училища в страната през последните три години по отношение на изграждане на един цялостен модел за превенция на отпадането на ромските деца от училище. Планът отчита ефективността на редица практики апробирани от Център Амалипе – моделът на ученици – наставници, родителските клубове, възможността за учене и включване в образователни дейности в читалища и местни центрове, работата по превенция на ранните бракове, индивидуалната работа с всеки ученик в риск и др. Въпреки това няколко са акцентите, които е необходимо да бъдат допълнително засилени:

·         На ниво училищни политики е необходимо всяко училище да изработва и реализира своя специфична Училищна програма за превенция на отпадането, различна от Стратегиите за развитие на училището, които съществуват в момента, но които са в голямата си част формални.

·         На ниво национални политики е необходимо тези Училищни програми да бъдат подкрепени методически и финансово чрез Национална програма, финансирана от държавния бюджет

·         Необходимо е да се стимулират училищата, които са успели да сведат до минимум броя на отпаднали и необхванати ученици и да се стимулира превръщането им в образователни центрове, генератор на промяната, което да дава възможност те да бъдат ресурсни центрове, от които да черпят опит в практиката останалите училища

·         Въпрос, който не е намерил отговор в Плана за изпълнение на Стратегията е какъв механизъм би могъл да застави училищата, които не признават съществуването на проблем с отпадането да предприемат мерки за да доведат до реално задържане на децата в училище

Слабост на Плана е липсата на мерки и дейности за съхраняване на културната идентичност на децата от малцинствата, което е един от факторите за привличане, задържане и мотивиране за по-добри образователни резултати на децата от малцинствата (и особено от ромски произход), както безспорно са доказали часовете по СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” през годините.

Необходимо е и доразвиване на координационния механизъм, които да следи за ефективното прилагане и мониторинг на Плана за прилагане на Стратегията, като е нужно в него да бъде включено ии участие на гражданските организации.

Евгения Пеева от „Заедно в час” отбеляза, че е необходимо да се обърне внимание на това децата не просто да са в системата и да преминават през нея, а те да имат реално присъствие в училище, което е свързано и с постигане на по-високи образователни резултати. Всички участници бяха единодушни, че безспорен успех от реализацията на Плана би било постигането на национална система за проследяване на децата в риск. Подчертан беше и проблемът, че реализирането на заложените мерки е затруднено от липсата на изходна база данни и релевантни изследвания по темата. В този смисъл едно от направените предложения беше за регулярни изследвания, инициирани от МОН, които да следят проблема и да компенсират дефицита в информацията, предоставяна от Националния статистически институт.

Работата на съвета продължи с обсъждане на Концепцията за развитие на професионалното образование и обучение. Основен фокус в дискусията беше въпросът с обвързването на кадрите, които произвежда образователната система и връзката с реалните нужди на пазара на труда, необходимостта от иновационни методи за активизиране на контактите между бизнеса и професионалните училища, опита на училищните и студентски практики, необходимостта от активни млади хора от бизнес средите, които да служат като ролеви модели за мотивиране на младите хора. Специално внимание беше обърнато и на изграждането на система за валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално и самостоятелно учение.