Новини

20.04.2014Третата Европейска среща на върха за ромите: бриз или циклон е вятърът на промяната?

 

„Вятърът на промяната задуха. Ромската интеграция днес е в топ радара на политиците!” С тези думи Вицепрезидентът на Европейската комисия Вивиан Рединг се обърна към участниците в Третата  Европейска среща на върха за ромите  (European Roma Summit), провела се на 4 април в Брюксел. След което допълни: „Това е първата Европейска среща на върха за ромите, която ми дава основание за надежда.“

Посоченият форум събра безпрецедентен брой високопоставени политици: председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, пет еврокомисари, президенти,  министри и държавни секретари от държавите — членки на ЕС, евродепутати и национални депутати, основателят на мрежата фондации „Отворено общество“ Джордж Сорос, представители на водещите ромски организации. Въпреки че бе третата Европейска среща на върха за ромите (след първата от 2008 г. и втората от 2010), форумът бе първия след арабската пролет и последвалите я вълни от бежанци и мигранти към Европа, както и след кризата в Украйна и усложнените отношения с Русия. Затова от събитието се очакваше да даде отговор на важни въпроси, като: ще продължи ли Европейската комисия да поставя въпроса за ромската интеграция в дневния ред на ЕС, ще отслаби или засили натиска върху националните правителства, ще има ли промяна в разпределението на отговорностите и ролите... И в крайна сметка: ще има ли европейска политика за интеграция на ромите, която реално да промени ситуацията на най-голямото европейско малцинство.

 

Като участник и в трите Срещи на върха за ромите, както и в ред други европейски ромски събития твърдя, че форумът от 4 април зададе отговор на описаните въпроси. Посланията на Европейската комисия бяха заявени: в речите на президента Барозу, вицепрезидента Рединг и останалите еврокомисари, в публикувания ден преди това Доклад за оценка на изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите и по ред други начини. Част от тези послания бяха на характерния за Комисията „брюкселски“ език – дипломатичен и позитивен, като в него трябва да се интерпретира както казаното, така и не-изказаното, а сравнението с посланията от предходните форуми е задължително, за да бъдат разбрани отговорите на зададените въпроси. В текста по-долу съм опитал да изведа отговорите - с уточнението, че част от тях са преразказани думи на основни участници във форума (т.е. те са безспорни, независимо дали читателят ще ги прецени като правилни), а друга част са тълкувание, което е резултат от херменевтично усилие на автора (и в този смисъл биха могли да бъдат оспорени).

Мисля, че основните послания от Третата среща на върха за ромите могат да бъдат редуцирани до четири:

Първо, Европейската комисия категорично ще продължи да поставя темата за ромската интеграция – както пред държавите-членки, така и в дневния ред на Съюза като цяло. Нещо повече – натискът в тази посока (скрит зад дипломатичните думи „решимост“ и „ангажимент“) ще се увеличава. Това стана ясно както от високото политическо присъствие на Третата среща на върха, така и от ключовите речи на представители на Комисията. Всички те посочиха като едно от основните постижения за последните години факта, че темата за интеграцията на ромите се премести „толкова високо в политическия дневен ред“ (Барозу), в „топ радара на политиците“ (Рединг). Вицепрезидентът на Европейската комисия илюстрира промяната като сравни втората Среща на върха за ромите от 2010 г. (наречена от нея „Министерска среща за ромите – без министри“, което напълно отговаряше на рехавото политическо участие тогава) с Третата (в която участваха толкова европейски и национални политици, че почти не остана време за дискусии). Изпреварвайки логичния въпрос за „след май“, Президентът Барозу изрази своята увереност, че „днес политиката за ромска интеграция е толкова добре установена, че ще бъде следвана от следващата Комисия и следващия Европейски парламент“. Подобна категоричност от иначе сдържаните политици, говорещи „скучен брюкселски език“ е гаранция за приемственост и би следвало да бъде разбрана от държавите-членки.

Второ, Европейската ромска политика вече е безспорен факт. Това навярно бе най-важното послание от Третата среща на върха. В случая не става дума за игра на политически коректни изрази, а за въпроса дали политиките за интеграция на ромите се определят само на национално ниво или европейските институии също имат ангажимент: като подпомагат, но и контролират действията на националните правителства. Тук трябва да припомним, че в продължение на години темата за Европейска ромска политика бе повод за спор между Европейската комисия от една страна и Европейския парламент и ромските организации от друга. Последните настояваха – включително чрез две резолюции на Европейския парламент – за последователна и цялостна европейска политика за интеграция на ромите, която да се прилага във всички държави-членки, включително чрез активния ангажимент на европейските институции. Години наред Европейската комисия дипломатично отбягваше тази идея. Не случайно концептът „Европейска ромска политика“ не присъстваше в нито един документ от първата и втората Среща на върха за ромите, а на въпроса „Ще обяви ли (първата) Среща на върха  старт на Европейска ромска политика?“ един от съпътстващите документи (Мемо/08/559) даваше мълчалив отрицателен отговор. Комисията приемаше, че „включването на ромите е съвместна отговорност на държавите-членки и ЕС“, като допълваше, че сферите на действие на Европейската комисия са ограничени – най-вече в подсигуряването на законодателна и нормативна основа за интеграционния процес, възприемани не като ново законодателство, а като гаранции за прилагане на съществуващото европейско законодателство срещу расизма и по отношение на ромите. Всичко останало – конкретните действия за подобряване на достъпа до образование, заетост, здравеопазване и жилищни условия са отговорност на националните правителства, а ролята на Комисията е да ги подпомага с обмен на добри практики между отделните държави-членки и със средства от европейските фондове. Това бе схемата за разпределение на отговорностите, повтаряна на множество форуми и отразена във всички документи на Европейската комисия до съвсем скоро. Водещ бе рефренът, че на европейско ниво са създадени необходимите механизми и е необходимо държавите-членки да ги прилагат и използват (Ако използваме думите на Работен документ за инструментите и политиките за ромско включване, публикуван от Европейската комисия през юли 2008 „Съществува мощна рамка от законови, финансови и политически средства ..., но все още са налице пропуски в прилагането им от държавите-членки“.)

Че тази схема не може да подтикне държавите-членки да предприемат реални действия за интеграция на ромите и като цяло не е ефективна, стана съвсем ясно през горещото лято на 2010, когато Франция репатрира хиляди румънски и български роми, нарушавайки основни директиви на ЕС. Ромската интеграция се оказа предизвикателство пред целия Европейски съюз, а не само пред няколко държави-членки.

Политическият отговор на това предизвикателство от страна на европейските институции доведе до постепенна промяна в описаната по-горе схема, което бе обобщено от Председателя на ЕК Барозу в приветствените му думи към Третата среща на върха „Ние въведохме това, което ще наричам Европейска ромска политика (EU-Roma policy)“. В речта си Барозу посочи трите основни стълба на Европейската ромска политика:

-          политически: Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, допълнена с механизъм за ежегодно отчитане на страните-членки как изпълняват своите стратегии (Първият доклад за оценка на постигнатото от страните-членки от 2011 г. насам, допълнен с конкретни препоръки, бе оповестен по време на Срещата на върха. Анализ на доклада и на мястото на България в него читателят може да намери на

http://www.amalipe.com/index.php?nav=news&id=1925&lang=1 )

Друг важен елемент от политическия стълб са специфичните препоръки по държави, отправени в рамките на т.нар. „Европейски семестър“. През 2013 г. Комисията включи и препоръки, свързани с ромите, към държавите с най-многобройно ромско малцинство (включително България);

-          законодателна: Препоръките на Европейския съвет (Council Recommendations) от 9.12.2013 г., които представляват първото за ЕС законодателство - било то и „меко” – за интеграция на ромите;

-          финансова: президентът Барозу наблегна на този стълб, подчертавайки че за Европейската комисия е особено важно да гарантира използването на повече фондове на ЕС за ромска интеграция. Затова през новия програмен период ЕК поиска от всички държави-членки да използват минимум 20 % от Европейския социален фонд за социално включване (което се отнася и до ромите) и т.н. В Регламента на Европейския социален фонд бе предложен специален инвестиционен приоритет „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“, а наличието на Национална стратегия за интегриране на ромите се изисква от всички държави-членки на ЕС като предварителна условност (ex-ante conditionality) за да използва съответната държава каквито и да е европейски фондове. В Доклада за оценка на изпълнението на Рамката на ЕС за НСИР дори е загатнато (с половин изречение) възможността за създаване на специален финансов механизъм за подкрепа на интеграционни проекти, управляван директно от Брюксел.

Трето, включването на местните власти и достигането до местното ниво е важен нов (относително нов) елемент от Европейската ромска политика. Самото наименование на Третата среща на върха бе „Да отидем на местно ниво в ромското включване“ („Going local on Roma inclusion”), в нея участваха множество представители на местните власти, бяха посочени успешни практики от местното ниво (включително Община Каварна и нейният кмет Цонко Цонев, който бе един от говорителите на форума) и т.н. Местните власти и местните ромски организации трябва да имат „средствата да преведат нашата политическа решимост в мерки на местно ниво, посочи Барозу. Мястото, на което политиките се срещат с реалността е именно местното ниво.“  Този елемент не е съвършено нов: от години Европейската комисия подкрепя и популяризира успешни примери за интеграционна политика на местно ниво. Новост е единствено политическата тежест, която се дава на местния фактор понастоящем. Трудно е да се каже дали това е резултат от традиционното внимание, което европейските институции обръщат на местните и регионалните власти или по-скоро е опит чрез включването им да бъдат компенсирани част от очевидните слабости на националните правителства в осъществяването на мащабна и последователна интеграционна политика. При всички положения третото важно послание от Срещата на върха бе, че националните правителства ще трябва да координират своите действия както с Европейската комисия, така и с местните фактори (общински власти и НПО).

Четвърто, Европейската ромска политика в никакъв случай не е завършена и непроменлива; тепърва тя ще бъде обновявана с нови елементи „в крачка“. По време на Срещата на върха както представители на Европейската комисия и Европейския парламент, така и други ключови участници във форума, маркираха възможни нови елементи.

Така например финансистът Джордж Сорос предложи 4 идеи за по-ефективна европейска ромска политика:

-          моделите за образователна интеграция, създадени от Ромския образователен фонд, да бъдат разширени със средства от ЕС;

-          да се инвестира сериозен ресурс за заетост на образованите роми;

-          да се насочи внимание към запазване и обновяване на ромската културна идентичност, особено сред по-младите роми. В тази връзка е добре да се подкрепи създаването на Европейски ромски институт, апелира Сорос. Идеята за такъв институт бе издигната и от Съвета на Европа;

-          да се създаде фонд за подкрепа на интеграционни инициативи, управляван от Брюксел. Джордж Сорос аргументира това с факта, че страните с най-многобройно ромско население имат най-нисък процент на усвояване на европейски средства и най-тежки административни процедури, които спъват всяка възможна инициатива за интеграция. Затова е добре неусвоените средства да бъдат насочени към централизиран фонд, който да се управлява от Европейската комисия.

Председателят на Европейската комисия експлицитно подкрепи идеята за създаване на Европейски ромски институт. В своето изказване Комисар Рединг определи като следваща стъпка в развитието на европейската ромска политика създаването на „финансов механизъм, насочен към ромите – централизиран фонд на ЕС, който ще бъде запазен за конкретни проекти, насочени към ромите“. До съвсем скоро подобни идеи изглеждаха напълно нереалистични. Фактът, че високопоставени европейски политици, които първоначално отхвърляха всякакви идеи за създаването на таргетирани (насочени специално към ромите) институции на европейско ниво вече ги подкрепят, е знак, че Европейската ромска политика ще се развива по посока на въвеждането на по-специфични, насочени към ромите (т.е. „таргетирани“ ) елементи. 

 

Всяка оценка на посланията от Третата среща на върха за ромите понастоящем е твърде прибързана. Особено на фона на предстоящите избори за нов Европейски парламент и неясния нов състав на Европейската комисия. Въпреки това безспорно трябва да бъде приветствана твърдата решимост за утвърждаването на Европейска ромска политика. Оставени сами на себе си, националните правителства – особено в държавите с многобройно ромско население – няма да предприемат реални мащабни действия за интеграция на ромите. Поради много причини, въртящи се около твърдението, което Вицепрезидентът Рединг ясно изрече – „За съжаление, с ромската интеграция политиците не печелят избори“. Колкото и европейски пари да бъдат предоставени, повечето политици ще предпочетат да не правят нищо за ромите. (Разбира се, парите могат да приемат, но това е друг въпрос...). Без сериозен европейски натиск интеграционният процес на национално ниво е обречен да боксува около Кота 0. Освен това е ясно, че в Съюз, в който свободното движение на хора е основен принцип,  интеграцията на най-голямото европейско малцинство не е единствено национална задача за отделните държави. Особено на фона на факта, че това малцинство живее във всички държави-членки. Едва ли някой може да оспори необходимостта от национални политики за ромска интеграция и това, че те трябва да бъдат водещи. Но колкото по-силна и подкрепена с подходящи механизми е европейската ромска политика, толкова по-голям е шансът за успех на национално и местно ниво.  

КАЛЕНДАР
<< януари 2023 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
01020304050607
08091011121314
15161718192021
22232425262728
293031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter