Новини

ДО: РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПП ГЕРБ

МИХАИЛ МИКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПП БСП

ЛЮТВИ МЕСТАН

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПП ДПС

РАДАН КЪНЕВ

ГОВОРИТЕЛ

РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ОМБУДСМАН

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 ИВАЙЛО ИВАНОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

ЕВА ЖЕЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ЖИВКО ТОДОРОВ

КМЕТ НА ОБЩИНА

СТАРА ЗАГОРА

КОПИЕ ДО:       ГИНКА ЧАВДАРОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НСОРБ

ТАНЯ РАДОЧАЙ

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА УНИЦЕФ - БЪЛГАРИЯ

ЙОХАНЕС ХААН

КОМИСАР ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ЛАСЛО АНДОР

КОМИСАР ПО ЗАЕТОСТТА, СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

И РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

 КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА

КОМИСАР ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ И РЕАКЦИЯ ПРИ КРИЗИ

Относно: Необходимост от спешно ангажиране с разрешаването на кризисната ситуация след разрушаване на незаконните постройки в ромската махала в Стара Загора и намиране на трайно решение за децата и техните семейства. Изграждане на механизми за  устойчиво решаване на зреещите кризи от подобен характер в други български градове и общини.

Уважаеми дами и господа,

Национална мрежа за децата е обединение на 124 граждански организации от цялата страна, които работят с и за деца и семейства. С настоящото писмо бихме искали да изразим силното си гражданско безпокойство относно създалата се ситуация с жителите на ромската махала в община Стара Загора.  След заповедта за събаряне на незаконните 55 постройки и тяхното разрушаване, голяма част от децата и семействата, които са живеели в тях, са без покрив, храна, лекарства, дрехи и елементарни условия за оцеляване.

Нарастването на психичното напрежение сред общността и напрежението между различните етноси в резултат на събарянето на постройките окончателно взривява доверието към българското общество и към институциите. Невъзможността на родителите и хората, които полагат грижи за децата, да се справят с житейското предизвикателство води до многократно повишаване на натиска върху децата и още по-силно пренебрегване на техните нужди. Българският и чуждестранен опит показват, че при липса на ясен план за интервенция в подобни ситуации рязко нарастват случаите на насилие върху деца. Още в по-голяма степен е застрашен достъпът им до базисни универсални услуги като образование и здравеопазване. Отговорност на държавата и цялото общество в този момент е да направим децата видими и да не позволим те да платят цената на конфликта между родителите им и институциите.

През 2010 година при събарянето на бл.20 в гр. Ямбол, Национална мрежа за децата апелира към институциите да превърнат кризата във възможност като създадат реална експертиза в решаването на въпроса с многобройните ромски гета. Крайно време е да признаем, че не знаем как да решаваме тези проблеми по ефективен и хуманен начин с особена грижа за децата като най-уязвима група. Към момента България няма национална жилищна политика за семейства в неравностойно положение, както и работещ механизъм за адекватно справяне с подобни ситуации в синхрон с международните правила за спазване на човешките и по-специално детските права. Извършеното по този начин изселване и събаряне на постройките на практика лишава децата и техните семейства от дом, без да има предвидени каквито и да е адекватни мерки за подкрепа и гарантиране на социалното спокойствие и сигурността на децата.

Предвид последиците от настаняването на деца в домове[1] и усилията, които България предприема в областта на деинституционализацията, подкрепени със средства от европейските структурни фондове и националния бюджет, смятаме, че е недопустимо създадената от институциите криза да води до настаняването на деца в институции.

Като спешна мярка настояваме да се създаде междуинституционален и мултидисциплинарен екип за планиране и изпълнение на план за справяне със ситуацията, който да бъде обезпечен със съответните ресурси. Изказваме своята готовност да се включим и да партнираме добронамерено и с пълна подкрепа за търсенето на конструктивен изход от ситуацията в най-добрия интерес на децата.

В по-дългосрочен план Национална мрежа за децата категорично настоява за изработването на национална политика за справянето с жилищния проблем на семействата в неравностойно положение, нормативно регулиран механизъм за справяне с подобни ситуации и ресурсно обезпечен план за драстично намаляване на броя на децата, живеещи на улицата или в незаконни постройки. Сега съществуващата ситуация на дългогодишно пренебрегване на незаконните постройки и спорадичните реакции на местните власти за физическото им премахване не са решение на проблема, а напротив – създават допълнителен риск за децата като от една страна, позволяват те да живеят в необезопасени постройки и от друга - при събарянето им на практика ги оставят на улицата. 

Присъединяваме се и към препоръките на коалиция „Достоен дом“ за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще като се извършат промени в подхода на местните власти и ДНСК за осъществяване на превантивен контрол за недопускане на незаконни строежи, както и предприемане на дейности за улесняване и подпомагане на законното строителство за хора от уязвими групи от населението на всички фази – от проектиране до въвеждане в експлоатация като напр. изготвяне на типови проекти за жилищни сгради, предоставяне на урегулирани парцели с достъп до електричество и вода, осигуряване на механизми за финансиране на изграждане и закупуване на жилища при облекчени условия, ефективно използване на наличния необитаван жилищен фонд.

Национална мрежа за децата вярва, че начинът по който се справяме с решаването на подобни ситуации е не само въпрос на човешки и детски права, но и въпрос на ценности за нашето общество и изборите, които правим. Децата растат с това, което виждат и се учат от своя живот. Ако детето живее в среда и дух на омраза, противопоставяне и враждебност, то се учи да мрази, да се противопоставя и да бъде враждебно. Призоваваме ви да погледнете на това писмо като знак за надежда за способността на България да осъзнае, че изборът ни да бъдем част от Европейския съюз е преди всичко избор на ценности, но и възможност да инвестираме в българските деца!

В заключение, призоваваме отговорните институции, включително Агенцията по социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, политическите партии и служебното правителство, което предстои да бъде сформирано, не просто да подкрепят по ефективен начин местната власт в решаването на случая. Нещо повече, необходимо е да се гарантира адекватно участие от страна на научната общност и гражданското общество, така че в условия на сътрудничество и прозрачност да се документират, анализират и систематизират използваните ресурси[2], инструменти и релевантността им към постигането на конкретните цели. Подобен инструмент би позволил на следващото правителство да преразгледа и подобри значително действащата нормативна рамка която би трябвало да гарантира ефективността на инвестициите за пълноценно включване на ромите в българското общество.

Потвърждаваме нашата готовност да партнираме за намирането на трайно решение на въпроса и да отстояваме висшия интерес на децата като отправна точка в процеса.