Новини

01.08.2014Над 70 ромски студенти-медици участваха в летен лагер по застъпничество

 

Летен лагер по застъпничество в сферата на ромското здравеопазване събра над 70 студенти от ромски произход, изучаващи медицина и медицински специалности. Обучението се организира за пета поредна година от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, като част от Програма за подкрепа на роми, обучаващи се в медицински университети и колежи (Roma Health Scholarship Program). Обучението по застъпничество имаше за цел да засили връзката на тези бъдещи здравни работници с общностите, за които достъпът до здравеопазване е най-труден. А също така да помогне на ромските младежи да преодолеят страховете си, да се включат в дейности за развитието на ромската общност и да се превърнат в ролеви модели за останалите представители на ромската общност.

По традиция, лагерът комбинираше теоретична и практическа част. Той бе открит на 26 юли 2014 г от представители на Институт “Отворено общество” - София и на Център “Амалипе”. Студентите си припомниха началото на програмата през 2009 г, когато в нея са участвали само 23 души. Всички са били плахи, неориентирани и несигурни, както в своя успех, така и в успеха на програмата. През 2014 г броят им е нараснал трикратно, те са станали уверени хора, които смело вървят напред и нагоре към осъществяването на мечтите си. Младежите нарисуваха своите мечти – за ромската общност, Програмата за подкрепа на ромски студенти по медицина, както и лично за себе си – след една и пет години. Мечтите им се оказаха неочаквано конкретни и ясни: мечтаят да работят в България, в болничните заведения, заедно роми и нероми и заедността им да не прави впечатление никому. Мечтаят за една събудила се ромска общност, в която те са пример за уважение и подражание, без да са изключения („градската маймуна“).

Теоретичната част от лагера срещна студентите с представители на съсловни лекарски и пациентски организации и други професионални сдружения. Заедно те дискутираха не само проблемите в сферата на ромското здравеопазване, но и как биха могли да допринесат като бъдещи млади професионалисти за подобряване на здравната система на България. Заедно дискутираха и каква трябва да бъде визията на реформата в здравната система

Д-р Станимир Хасърджиев – Председател на Националната пациентска организация - представи темата: “Реформата в здравеопазването и нуждата на пациентите”. Студентите смятат, че идеалната здравна реформа трябва да бъде солидарност в осигуряването, това означава да плащат всички, а да ползват тези, които имат нужда. Държавата да плаща осигуровките на децата, бременните жени, студентите, безработните, на хората със социална пенсия. Да се повиши контрола над приходите, които отиват в Здравната каса, да има прозрачност в изразходването на средствата и пациентите да получават масово информирация за здравните си права. Някои от младежите предложиха да се търсят инвеститори, които доброволно да внасят пари в касата.
            Д-р Димитър Ленков – Главен секретар на Български лекарски съюз - запозна студентите със съществуващите стратегически документи в сферата на здравеопазването като постави фокус върху Националната здравна стратегия 2014 – 2020. Много от засегнатите въпроси касаеха различни проблеми в системата – спешната помощ, изтичането на кадри, здравеопазването на малцинствата и други.
            Д-р Неделчо Тотев – Председател на Сдружението на общинските болници в България - дискутира с младежите какви са проблемите на малките болници и как стоят нещата с регионалното здравеопазване.

Здравните политики и здравеопазването в ромска общност със студентите обсъдиха проф. Ивайло Търнев – Началник на клиниката по неврология в Александровска болница и Д-р Радосвета Стаменкова – Председател на БАСП. От година на година тонът ни става по-песемистичен, когато оббсъждаме здравната реформа, но и по-отпимистичен, когато заговорим за ромските студенти, споделиха лекторите. Развитието сред тези мадежи е забележително!

Докторът по педагогика и изследовател на ромската култура Йосиф Нунев разговаря със студентите за ромската идентичност. С педагогическа вещина и ромски усет той помогна на мнозина да се освободят от вътрешни бариери и да споделят какво е за тях ромското, как са го съхранявали родителите им, как го подхранват те. Има разлика между ромски произход и ромска идентичност, произходът не винаги води до идентичност, а нашата цел е вие да имате ромска идентичност, поясни д-р Нунев. Беседата му бе продължена от Деян Колев, който очерта ролямата на ромските студенти в процеса на формиране на модерна идентичност: да спрат асимилацията сред младите и образованите; да преодолеят патриархални порядки, които ограничават изявата на личността, но запазват връзките с общността; да формират идентичност, която включва самобитността на групи като миллета, рударите и други.

“Какво е било участието на ромите в историческите процеси”, разказа историкът от ВТУ проф. Милко Палангурски, който запозна бъдещите здравни работници с исторически факти за ромите по нашите земи. Ромите също са участвали във войните и във всички исторически процеси наравно с българите, заключиха участниците. Проф. Палангурски наблегна на това, че движеща сила в модерната история е борбата за по-добро образование и призова ромските младежи да направят в ромска общност това, което българските даскали и попове са направили през Възраждането – да събудят търсенето на новото.

Темата бе продължена от Теодора Крумова, която запозна участниците с различните исторически извори, включващи по един или друг начин сведения за ромите. Тя даде конкретни примери как от класни книги и книги за подлежащи ученици, събиращ прах в училищата могат да се изведат неподозирани факти за местните роми. Студентите направиха свои родословни дървета. Те се уговориха да продължат събирането на информация по местта и за Международния ден на ромите 8 април да представят експозиция с данни за началото на просветното дело в ромска общност в отделните региони на България.

Деян Колев представи на ромските студенти какво представлява застъпничеството в сферата на здравеопазването и какви застъпнически действия могат да предприемат с цел подобряване на достъпа до здравеопазване и борбата с някои съществуващи негативни практики, които да са обект на застъпническа интервенция. Колев представи и стратегическите документи в сферата на ромската интеграция. Това предизвика оживена дискусия: какво ще рече „интеграция“, случва ли се тя, какво пречи, каква може да бъде нашата роля в процеса...  

Важна част в работата на застъпниците за по-добро здравеопазване на уязвимите групи е умението за решаване на конфликти и медиаторството по време на различни конфликтни ситуации. Симеон Тодоров и Елеонора Тодорова представиха темата, както и упражнения за екипност. Много от проблемите в достъпа до здравеопазване не касаят нито пари, нито медицинските дейности, а организацията в системата. В повечето случаи фрустрацията на пациентите се дължи не на друго, а на лошата комуникация със здравните специалисти или заради липсата на какъвто и да е диалог. Това са все неща, които  могат да бъдат променени в ранен етап преди здравните работници да станат част от системата и поради тази причина медиаторството е важно умение.

След увлекателните дни на теоретични занятия, заредени с положителни емоции и желание, студентите се отправиха към организираната специално за тях теренна практика: във варненския  квартал  Аспарухово, гр. Николаево и гр. Г Оряховица.

Повече снимки от обучението вижте тук

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter