News

14.08.2014Споразумението за патньорство и интеграцията на ромите в България

 

На 7 август Европейската комисия одобри предложеното от българското правителство Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. То бе резултат от дълъг преговорен процес,  в който участваха 3 правителства и стотици неправителствени организации, университети, експерти и други заинтересовани страни. Изработването му започна още в края на 2012 г., като одобреният вариант бе четвъртия, изпратен до Европейската комисия.

Споразумението за партньорство очертава помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж на България до 2020 г. Имайки в предвид ограниченията и трудностите, с които се сблъсква националния бюджет, Споразумението представлява най-голямата инвестиционна програма за следващите години. Посоченото важи с особена сила за политиките за интеграция на ромите. От една страна, дори във времената на икономически подем и голям бюджетен излишек, те не бяха финансирани с национални средства, а разчитаха основно на пред-присъединителните и на структурните фондове. С висока степен на вероятност може да се очаква, чрез през следващите 7 години усилията за ромска интеграция ще бъдат финансирани главно чрез ЕСИФ. От друга страна, дори професионално неизкушеният наблюдател си дава сметка, че с оглед на демографските реалности ромската интеграция е необходимо условие за посочения растеж и в трите му части. Какво предлага в тази насока Споразумението?

За разлика от първия работен вариант на Споразумението (април 2013), в който ромите бяха почти невидими (http://www.amalipe.com/index.php?nav=news&id=1677&lang=1 ), одобреното Споразумение представя ромската тема. Текстове, описващи статуса на ромите са включени в частта „Фактори, обуславящи растеж“: особено при представянето на предизвикателствата в сферите здравеопазване, образование, заетост, социално включване и намаляване на бедността. Цели, свързани с ромската интеграция са поставени в частите „Стратегически приоритети за финансиране“ и „Избор и обосновка на тематичните цели“. В най-голяма степен стратегията за подкрепа на ромската интеграция чрез фондове на ЕС е представена в част 3.1.5. „Интегриран подход за адресиране на специфичните нужди на ... целевите групи с най-висок риск от дискриминация и социално изключване“. Там са описани подхода, институционалната рамка, типовете дейности, които ще бъдат подкрепяни, основните потребности на целевата група и евентуалната географска концентрация на въздействието. Приложение 3. „Преглед на изпълнението на предварителните условия“ също съдържа текстове, описващи изпълнението (определето като „частично“) на предварителна условност 9.2.  „Национална стратегическа рамка на политиката за приобщаване на ромите“.

Няколко са основните неща, на които се акцентира в Споразумението:

1. Европейските фондове ще подкрепят финансово изпълнението на политиките за интеграция на ромите: три от поставените тематични цели не могат да бъдат изпълнени без реален напредък в интеграционната политика. С европейски средства ще бъдат реализирани дейности, които покриват основните приоритети от Националната стратегия за интегриране на ромите: повишаване нивата на заетост, подобряване достъпа до образование, качествени здравни и социални услуги, преодоляване на анти-ромските стереотипи, строителство на социални жилища за уязвими групи и др. Т.е. най-пряко обвързани с ромската интеграция ще бъдат оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“, „Региони в развитие“, както и Програмата за развитие на селските райони;

2. Въздействието на ЕСИФ спрямо ромите ще следва децентрализиран подход, т.е. ще бъде финансово подкрепено изпълнението на Общинските планове за интегриране на ромите 2014-20 г., които са определени като „основният инструмент за изпълнение на интеграционната политика“. Този подход определено е по-ефективен, защото отчита многообразието от условия, при които живеят ромите в различните региони и общини, както и многообразието от проблеми, с които се сблъскват. Големият въпрос е доколко са създадени подходящи условия за неговото прилагане. Имаме достатъчно основания да твърдим, че такива по-скоро не съществуват понастоящем, като описаните по-долу особености са само част от аргументите за това твърдение;

3. Институционалната рамка за ромска интеграция, описана в Споразумението, преповтаря съществуващите понастоящем институции: Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, неговите Секретариат и комисии. Те реално нямат правомощия относно планирането на ресурсите на ЕСИФ, конкретните операции, които ще бъдат обявени, както и относно конкретните интегрирани проекти, които ще подават общините и другите бенефициенти на местно ниво. Т.е. описаната институционална рамка е неподходяща за децентрализирания подход и са необходими сериозни промени в нея;

4. Предложена е географска концентрация на интеграционните дейности в т. нар. „социални зони на въздействие“ в големите градове. Това предложение е неосъществимо и погрешно: в големите градове живеят едва 36 % от ромите и макар те да са особено видими, интеграционната политика би претърпяла фиаско ако не достигне и до ромите в т.нар. „селски райони“;

5. Споразумението препоръчва, но не дава гаранции за т.нар. „многофондови интервенции“, които комбинират финансиране от различни програми и съчетават „меки“ и „твърди“ мерки. Точно такива интервенции са ключови за ромската интеграция и избрания децентрализиран подход. За съжаление, одобреното на 10 май Постановление на Министерски съвет 107 не е добре разписано в тази си част: то предполага, че при многофондова интервенция кандидатите ще подготвят един проект, но ще подпишат договори с две (или повече) оперативни програми и ще се отчитат пред всяка от тях. Това означава, че един добър общински проект за интеграция ще трябва да бъде отчитан пред 3 програми – Развитие на човешките ресурси, Наука и образование и Региони в растеж (или Програмата за развитие на селските райони). Което хвърля сянка на съмнение: с какво ще се занимава екипът на този проект – да осъществява реални дейности или да подготвя тонове с отчети?

 

В заключение, Споразумението за партньорство поставя основата за насочване на сериозен ресурс от европейските фондове за ромска интеграция, която трябва да бъде развита в конкретните оперативни програми. Избран е правилен подход, но не са обезпечени подходящите институционална рамка и нормативна основа за многофондови интервенции. Предложена е и неподходяща географска концентрация. Посочените слабости следва да бъдат отстранени (чрез нормативни промени на национално ниво) – в противен случай е реална опасността общините да не използват наличния ресурс за интеграционни проекти или той да потъне като вода в нагорещен пясък.

Детайлен анализ на Споразумението за партньорство ще бъде качен в секция „Публикации“ на уеб страницата на Център Амалипе: http://www.amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1

CALENDAR
<< March 2024 >>
Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter