Новини

10.09.2014Как Германия интегрира български и румънски роми?

 

 По покана на Външното министерство на Федерална Република Германия представители на местната власт и гражданския сектор от България и Румъния посетиха Германия, за да участват в семинар „Мениджмънт на интеграционни проекти“. Визитата продължи от 31 август до 6 септември и бе организирана от Институт „Гьоте“. Българските участници в нея бяха Емануил Емануилов (кмет на Община Павликени), Златко Живков (кмет на Община Монтана), Росица Димитрова (директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Община В. Търново), Огнян Исаев (фасилитатор за България на Ромския образователен фонд) и Деян Колев (председател на Център „Амалипе“).

Визитата включваше посещение на институции и организации в Берлин, Дюселдорф, Дортмунд и Кьолн, където българските и румънските участници се срещнаха с представители на федералните министерства на външните работи, на социалната политика и на градоустройството, общинските администрации на район Ньойкьолн в Берлин, Дортмунд и Кьолн, министерството на труда, интеграцията и социалните въпроси на Северен Рейн – Вестфалия, Асоциацията на германските градове. Също така се срещнаха с множество неправителствени организации, работещи на терен с пристигащите от България и Румъния емигранти, както и с част от самите емигранти.   

Основна тема на срещите бяха усилията, които Германия полага за интегриране на ромите и в частност за интегриране на българските и румънските роми, които търсят препитание във федералната република. Германия има дългогодишен опит по интегрирането на милиони емигранти и с оглед на негативната си демографска структура, тя се нуждае от емигранти, споделиха представители на повечето институции. Така например, в провинция Северен Рейн – Вестфалия живеят 16,5 млн. души, от които 1,9 млн. са без германски паспорт, а 4,2 млн. са потомци на емигранти. На този фон броят на заселилите се български и румънски граждани не е голям – те са около 400 000 души в цяла Германия и 80 000 д. в Северен Рейн – Вестфалия (българите там са 31 000). Над 80 % от тях са висококвалифицирани – лекари, компютърни специалисти и др., като тяхната интеграция на пазара на труда и в обществото протича гладко. Основните проблеми при останалите 20 % са ниското ниво на образование и липсата на познания по немски език. Това свежда до минимум шансовете им за легална и добре платена работа. Често те стават жертва на недобросъвестни собственици на жилища, които ги настаняват в неподжодящи за нормален живот имоти, вземайки завишени наеми. Много от емигрантите, особено пристигащите от България роми са турскоезични и общуват лесно с живеещите там турски гастърбайтери, но това не е достатъчно за тяхната интеграция.   

Това са граждани на Европейския съюз и ние ги възприемаме като такива, бяха категорчни всички институции. Затова полагаме целенасочени усилия за интеграцията им. На първо място е усвояването на немски език, като за целта се организират специални курсове – за възрастни и за деца. Абсолютно задължително е децата да посещават училище и в това отношение не се допускат никакви изключения, увериха институциите. За децата, които не знаят немски език се организира подготвителен семестър, а след това те получават допълнителна подкрепа. Това, че Германия не се страхува от новите предизвикателства видяхме на всички срещи: нямаше паника и страх от „прииждащи на вълни роми“, а рационален стремеж да се намери как да бъде развит и използван техния капацитет – нещо, което родните политици по необясними причини не искат да направят. Видяхме го дори по гъвкавостта на институциите в Германия – през 2005 г. в Северен Рейн – Вестфалия са създали министерство на интеграцията и вече функционират 55 Центрорве за интеграция и 160 интеграционни агенции. Това са работещи структури, създадени поради появилата се необходимост от тях. Питахме се дали България няма нужда от интеграционни структури и защо няма политическа воля за тях...

Голяма част от интеграционните дейности са делегирани на неправителствени организации, които работят на терен с емигрантите и са значително по-ефективни. Тези дейности се подкрепят не само чрез Европейския социален фонд, но преди всичко чрез средства на федералния бюджет. Посетихме такива организации в Берлин и Дортмунд. Те предлагат широк спектър от социални услуги, като основното си финансиране получават от общинските или провинциалните бюджети. Ежегодно доказват и отчитат своята ефективност. Видяхме с очите си, че този модел в Германия работи и е важна част от германските успехи. Вероятно би постигнал успех и в България – ако има воля за прилагането му.

„Социален туризъм“, т.е. емиграция с цел получаване на социални помощи съществува, като той обхваща много малък процент от ромите. Германия въвежда допълнителни мерки за ограничаването му, които няма да нарушават правото на свободно придвижване, което е едно от основните за ЕС. Но е ясно, че румънските и българските роми идват, за да търсят работа и затова основният ресурс се насочва за тяхното образование и квалификация. В това отношение е важно партньорството с българските и румънските образователни институции, които на този етап не полагат никакви грижи за мигриралите в Германия роми, а очевидно не са полагали нужните усилия и докато те са били в своите държави, споделиха мнозина от германските домакини.

Големите германски градове, в които има концентрация на роми имат желание за съвместни проекти с общините в България и Румъния, от които идват емигрантите, посочиха от Асоциацията на германските градове. Особеност на ромската миграция е, че се заселват цели местни общности, които продължават своите контакти с роднини от общината, от която идват. Това е предпоставка за съвместни проекти, тъй като общини от България / Румъния и Германия се оказват „побратимени“ от мигрантите, които живеят в тях: това е добра възможност за общи инициативи. От Асоциацията на германските градове вече са направили визита в Румъния, където са се срещнали със заинтересовани румънски общини и планират втора среща. Проявяват интерес и към съвместни инициативи с български общини, но на този етап не са установили контакти.

С много емоции бяха съпроводени срещите с български роми, живеещи в Дортмунд. Повечето от тях идват от Североизточна България, Пловдив и Пещера и са от групата на миллета, като говорят турски език. Споделят, че работят в семейства на местни турци, но търсят начин да научат немски език и да намерят по-платена работа. „Сънуваме България и искаме да се върнем, но бедността там е голяма. Тук има много повече възможности!“, казват някои. И ни изпращат с усмивка или със сълзи, но не и с безразличие.

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter