Новини

20.12.2014Проведе се национална среща на ромски организации

 

Среща на ромски и про-ромски организации и групи от активисти от цялата страна се проведе на 9 декември в гр. София. В нея участваха над 90 представители от 65 неправителствени организации, центрове за развитие на общността, родителски клубове, младежки групи и училища от цялата страна, както и независими експерти. Целта на форума бе организациите да определят свои конкретни краткосрочни приоритети (в рамките на идните 1 – 2 години), по които да работят, както и конкретни искания, които да представят пред съответните институции. Срещата бе организирана от ЦМЕДТ „Амалипе“, СНЦ „Свят без граници“, Сдружение „Нов път“ и СНЦ „Верният настойник“ в рамките на проект „Участие на гражданското общество и ромската общност в изпълнението на Националната ромска стратегия – гаранция за ефективност“.

Разделени в малки групи участниците дискутираха общи идеи и предложения в 6 области: институционална рамка за изпълнение на интеграционната политика, общностно развитие, образование, здравеопазване, ромски квартали и младежки дейности за преодоляване на анти-ромските стереотипи. Във всяка група участваха НПО активисти, местни лидери, общностни модератори, младежки координатори, директори на училища. Направлявани от модератори на дискусиите (Спаска Петрова, Деян Колев, Боян Захариев, Ганчо Илиев, Мария Методиева и Теодора Крумова), те определиха или опитаха да определят до три общи приоритета за съвместни действия и застъпнически дейности.

Задачата на Спаска Петрова, която модерираше дискусията за институционалната рамка се оказа най-трудна. Участниците се обединиха около това, че настоящата рамка около Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е напълно незадоволителна и разговорът за нейната кардинална реформа трябва да бъде рестартиран. Но не постигнаха единодушие относно това, което е нужно: държавна агенция; главна дирекция или орган, подчинен на Народното събрание. Постигнаха съгласие за необходимостта от Обществен съвет с ясни критерии за участие и задължителност на консултациите в него: с цел гаранции за реалното участие на гражданското общество.

Участниците в групата за общностно развитие нямаха спорове по въпроса дали е необходимо да се подпомогне създаването на структури в общността, кото подпомагат нейната модернизация: родителски клубове, доброволчески групи, общностни центрове и т.н.  Въпросът е не дали, а как това да се подпомогне, обединиха се всички и предложиха: да се изработи методология и стандарт за общностен център, след което да се подсигури бюджетна линия от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ или държавния бюджет към всички общини за тяхното създаване. Активните роми са готови да допринесат за организирането на своята общност и да работят за нейната модернизация; техните усилия трябва да намерят адекватна подкрепа от страна на държавата.

За Боян Захариев, модератор на група „Образование“ бе лесно да канализира идеите на директори и председатели на родителски клубове. Трудно бе само да ограничат броя на направените предложения.  Те се обединиха около цял лист с конкретни неща: нормативни промени за по-лесното записване в училище на завръщащите се от чужбина деца, така че те да не повтарят класове, възможности за организиране на самостоятелна форма на обучение на възрастни с по-малък брой участници, съобразен със съответното населено място, мерки за спиране на процеса на вторична сегрегация и за повишаване на качеството на образование и ред други. Общо беше и притеснението им, че ако т.нар. „нова образователна структура“ (при която 8-ми клас преминава в средните училища) бъде въведена при настоящите условия, ще се стигне до срив на качеството на образование в прогимназиален етап и до закриване на много основни училища. Затова участниците предложиха идеи за „защитни механизми“ това да не се случи, които ще бъдат представени в Комисията по образование и наука към Народното събрание.

Дискусиите в група „Здравеопазване“ бяха модерирани от Ганчо Илиев. Освен изказването на министъра на здравеопазването д-р Москов и възможната реакция, участниците коментираха проблема със здравното осигуряване, качеството на здравни услуги в ромска общност и програмата за превенция на ХИВ / СПИН и туберкулоза. Те уточниха и своя позиция, която да представят на следващия ден пред министъра на образованието и заместник-министър Шарков.

Интензивни бяха и дискусиите в работна група „Ромски квартали“, модерирани от Мария Методиева. Там се оформи сблъсък на мнения относно бъдещето на обособените ромски махали, по който не се стигна до съгласие. Участниците, живеещи в по-малки общини и населени места настояваха за постепенно разсредоточаване на махалите. А идващите от големите градове бяха категорични, че това не може да се случи напълно и трябва да се инвестира в ромските квартали за тяхната де-гетоизация.

Задачата на Теодора Крумова, модератор на групата „Младежки дейности за преодоляване на анти-ромските стереотипи“ бе най-лесна, тъй като участниците – представители на младежки клубове от цялата страна – нямаха сериозни спорове, а се допълваха. Те разграничиха две важни групи, с които трябва да се работи по специфични начини: младежите в риск и образованите ромски младежи, които също се сблюскват с дискриминация и в резултат – често прикриват своята етническа идентичност. Очертаха си четири приоритета за работа: насърчаване на младежкото доброволчество за превенция на рисково поведение, превенция на отпадането от средни училища, запазване на културната идентичност на ромските младежи и преодоляване на анти-ромските стереотипи сред младите българи. Участниците формулираха и своите предложения към Министерство на младежта и спорта, както и към Комисията за защита от дискриминация.

Идеите и предложенията на работните групи бяха представени и дискутирани от всички участници. Констатираните проблеми ще се превърнат в основа за работа през следващите месеци, а направените предложения ще бъдат изпратени до и отстоявани пред ресорните институции – процес, който започна още на следващия ден – 10 декември – с Националната конференция „Рамка за изпълнението на националната стратегия за интеграция на ромите“.

 

„Как да мрежуваме?“ бе темата на последната сесия, модерирана от Ива Таралежкова. Тя представи опита на Форум „Гражданско участие“: как функционира, как взема решения и какви резултати постига тази най-голяма за България мрежа, обединяваща над 130 организации. След това участниците споделиха своите очаквания за взаимодействие между организациите и групите, работещи за интеграция на ромите, очертавайки основните теми и механизмите за вземане на решения. От попълнените в края на сесията анкети стана ясно, че 61 от участващите организации и групи желаят да се включат в Мрежата за интеграция на ромите.

 

В края на националната среща всички подкрепиха Декларация по повод изказванията на министъра на здравеопазването за спиране на спешната помощ в ромските квартали. Декларацията определя направените квалификации като недопустими и застрашаващи конституционния демократичен ред, а евентуалната заповед, която позволява на екипите на спешна помощ да не се отзовават на сигнали, идващи от ромските квартали – като нарушаваща конституцията и законите. В декларацията се изразява също така тревога за зачестилите инциденти с екипите на Спешна помощ и желание за съдействие на терен за преодоляване на тези проблеми. Документът завършва с конкретни предложения и искания. Пълният текст може да видите на http://www.amalipe.com/index.php?nav=news&id=2123&lang=1

 

 

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter