Новини

Председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката Милена Дамянова, народният представител Галя Захариева, Роберт Джераси - съветник в политическия кабинет на министъра на образованието, представители на РИО – Пловдив и община Пловдив приеха поканата на ЦМЕДТ „Амалипе“ и се включиха в областната конференция „Всеки ученик може да бъде отличник“. Тя се проведе в ОУ „Панайот Волов“ – гр. Пловдив на 17 февруари. В конференцията участваха директорите на 17 училища от област Пловдив, участващи в програмата за намаляване на отпадането на ромските деца от училище „Всеки ученик може да бъде отличник“, представители на родителски клубове и НПО.

Участниците бяха приветствани от Ученическия парламент на училището, както и от ученици: от най-малките малчугани от клас 0 – подготвителен до осмокласниците, правещи своите планове за средните училища, в които ще продължат наесен. Г-жа Цонка Жиговечка, директор на ОУ „Панайот Волов“ представи дейността на училището. Тя сподели както постигнатите успехи, така и трудностите, с които се сблъскват ученици, учители и родители. Откакто училището е включено в програмата „Всеки ученик може да бъде отличник“ са въведени основните и елементи: изучава се с голям интерес СИП „Фолклор на етносите“; сформиран е Ученически парламент, който се избира от учениците и обединява усилията им; сформиран е също така Родителски клуб, който вече  работи активно… Училището използва и възможностите на проект УСПЕХ, както и на националната програма „На училище без отсъствие“. В резултат на всичко това е редуциран до минимум броят на отпадналите ученици. Но все още има проблеми с нередовната посещаемост на част от децата. Почти всички от 697-те ученика са от групата на миллета и имат затруднения с българския език. Макар да се е удвоил, процентът на учениците, които продължават в средни училища остава относително нисък – под 42 %. Но подобренията от последните години са видими, променен е цялостния дух на училището и това дава повод за надежди и оптимизъм, сподели г-жа Жиговечка.   

Въпреки, че форумът беше замислен като конференция за споделяне на успешни практики по програма „Всеки ученик може да бъде отличник“, той съчета това с дискусия по законопроекта за предучилищната и училищната образование. Директорите представиха своите предложения към одобрения на първо четене проектозакон. Председателят на Център „Амалипе“ Деян Колев посочи, че в рамките на 4 дни тези предложения са подкрепени от 280 училища от цялата страна и този брой непрекъснато се увеличава. Тяхната идея е да предоставят гаранции за запазването, развитието и качеството на образование в селските райони, както и за стабилизирането на основните училища: неща, без които е немислимо развитието на българското образование. Красимира Благоева, директор на ОУ „В. Левски“ – Караджово аргументира категорично неприемането на идеята за ранен прием – от 5 клас - в профилираните гимназии. Тази възраст е твърде ранна, за да бъдат насочвани децата към определени профили и професии; необходимо е те да учат заедно в основните училища, които да дадат нужната основа за развитието на таланта и заложбите на всички деца. Едва след това е нормално да се върви към профилиране, когато детето е достатъчно зряло и е формирало базисните си компетенции, посочи г-жа Благоева.

В отговор Милена Дамянова изрази съгласие с изложените аргументи. Проекто-законът не предвижда ранен прием, но натискът от страна на т.нар. „елитни гимназии“ е много силен, подплатен е медийно и не може да се прогнозира какво ще бъде гласуването в Народното събрание. Затова г-жа Дамянова призова директорите да излагат по-настоятелно своите аргументи срещу ранния прием и да бъдат по-публични.

Красимира Димитрова, директор на училището в с. Христо Даново аргументира искането за оставане на осми клас в основните училища. В национален мащаб около 10 % от децата, които завършват основно образование не продължават да учат средно, а по селата този процент е доста по-висок. Вземайки 8-ми клас от основните училища ще направите така, че тези деца да бъдат в класните стаи 7, а не 8 години. Освен това, намаляването на класовете в основните  училища ще доведе до невъзможност да се формира норматив в прогимназиален етап и до това един учител да води 2-3 предмета, което ще влоши качеството на образование, аргументира се г-жа Димитрова.

Народният представител Галя Захариева изложи своите аргументи за преминаването на 8-ми клас: голямата част от учениците понастоящем постъпват в гимназии след 7-ми клас, това е обективна тенденция. В същото време идеята ни не е да закриваме основните училища, а напротив – да им дадем шанс да се превърнат в обединени, т.е. да обучават и в първи гимназиален етап. Така не само няма да отнемем 8-ми клас, но ще им дадем два нови класа – разбира се, ако учениците пожелаят да се обучават там, подчерта г-жа Захариева. Нищо не е решено предварително, ще се водят разговори и ще се приемат по-основателните аргументи, посочи и г-жа Дамянова.

Деян Колев изложи аргументи за определянето на нова категория „училище, което е единствено в населено място“ със съпътстващото задължение държавата да дофинансира маломерни, вместо слети паралелки в тези училища. В последвалата дискусия народните представители приеха повечето от аргументите в тази посока, като поеха ангажимент да поканят представители на училищата (директори и учители) по време на обсъждането за второ четене на проектозакона в Комисията по образованието и науката.

Дебат се проведе и по другото предложение, свързано с текст, който да забрани обособяването на училища с деца от един етнос в населени места с мултиетническо население. Трябва да се спре тревожния процес на вторична сегрегация, при който българските родители изтеглят децата си от етнически смесените училища, а това е задача на общините, аргументира предложението Д. Колев. С аргументи в едната или другата посока в дебата се включиха г-н Роберт Джераси и много от директорите. Според Милена Дамянова няма политически проблем за приемането на такъв текст, но е важно да се намери юридически коректна формулировка.

Конференцията завърши с обещание за  организирането на подобен форум в Народното събрание, на който да седнат заедно и да обсъдят направените предложения учители и директори на училища, депутатите от парламентарната Комисия по образованието и Министерство на образованието и науката. Преди това направените предложения трябва да бъдат официално внесени в Комисията най-късно до 26-ти февруари. Участващите директори заявиха, че ще съберат широка подкрепа за предложенията си и ще ги отстояват – за по-доброто образование на всички деца.