Новини

Когато чуят за кв. Калтинец и кв. „Гарата“ в Горна Оряховица, хората се сещат за различни неща – за голямата бургуджийска махала, за шумните сватби, за разни други иновативни напоследък видове бизнес … Най-често ще махнат с ръка и ще кажат „Не се занимавай“  … И поради това, през последните години в квартала са останали основно хора, с които никой не се занимава. Повечето жени са с незавършено основно, а някои и дори начално, образование. Такива са традициите – бургуджийските момичета се спират (или поне в миналото се спираха – сега, това се случва все по-рядко) рано от училище – на ромската жена не й трябва да е учена. А и кой я пита за мнение. От нея не се очаква да има такова.

В квартала са останали и малко възрастни българи … и с тях никой не се занимава – децата им са в чужбина, а телефоните (колкото и да поевтиня роуминга) си остават скъпо удоволствие. И в резултат, те са спрели да се занимават със света. И светът е спрял да се занимава с тях …

Вярно е, в квартала училището все още го има. Но и за него много хора махват с ръка и казват „Не се занимавай! То българи почти не останаха там, а от ромите нищо не става – децата са неграмотни, родителите не се интересуват …“  

„Да, ама не“ – както казваше един популярен журналист от близкото минало. Защото се оказа, че на тези хора им трябва съвсем малко, за да ги измъкнеш от техните 100 години самота … По ирония на съдбата това пак беше прогресът. И пак циганите бяха замесени в него …сякаш онова почти самотно и древно Макондо се е пренесло ей тук, съвсем наблизо – на един хвърлей разстояние. Само дето Мелкиадес се беше преименувал на Иван.  Но вместо алхимическа лаборатория за златни рибки Иван (на който някои продължават да викат отец Иван, защото и попството, както и учителството, не е просто професия, а призвание) и Лили (общностни модератори към Център Амалипе), заедно с учителите от ОУ „Св.Паисий Хилендарски“, се заеха със създаването на родителски клуб. Не, че беше лесно в началото. Напротив даже – началото само би наляло още повече вода в мелницата на онези от по-горния абзац, които пак биха махнали с ръка и биха казала „Казахме ли ви – ромски родители и образование …“

„Да, ама не“ – всеки човек има слабо място, всеки човек има нещо, което може да го провокира – просто трябва да откриеш какво е то – казваме често ние в Център Амалипе. И понякога за да го направиш, просто трябва да погледнеш отвъд стереотипите си. Колкото и да е странно за някои – това „нещо“ се оказаха компютрите и родителския клуб, който успя да пресъздаде чувството за общност, с което нашите бургуджийски жени толкова много са свикнали. Родителският клуб, въпреки че се организира и провежда в училище, излезе извън стереотипа за училището, който мнозина от жените имаха. Особено след като започнаха да се провеждат компютърните курсове. Те се провеждат в компютърната зала на училището. Внезапно всички (пре)откриха любовта си към компютрите. Дали защото децата са в чужбина и само така могат да си комуникират с тях, като 72-годишния дядо Христо. Или като баба Роса - една типична бургуджийска жена, с типичната бургуджийска забрадка, но с нетипичната мечта да завърши 8 клас, да научи английски и компютър (след като откри, че може да мечтае …) И точно това ги накара да започнат да идват. Първо заради компютрите. После защото тези срещи помогнаха на родителския клуб да се превърне в едно задружно семейство (каквото мнозина от жените нямат, защото повечето им роднини са в чужбина), място, където всеки може да общува свободно и да споделя въпросите, които го касаят. Създаде се възможност за дискусии, повиши се интереса от страна на родителите и тяхната мотивация е все по-голяма за участие не само в училищния живот, но и стимул за повишаване стандарта на живот в  квартала. И всеки път участниците в клуба и в компютърните обучения започнаха да водят по още някой – с всяка нова среща се включваше нов родител. За какво си говорим? За всичко. За общността и нещата извън нея. Беседваме по теми, свързани със здравеопазване, образование,  основни права , задължения и отговорности, ромска интеграция, нуждата от нея и пр. Но паралелно с това се научихме как се пише автобиография, как се пише имейл, как можеш да си търсиш необходимата информация в интернет, как да общуваш с децата в скайп и как да си направиш фейсбук профил. Едно от най-хубавите неща в групата е. че всички са различни – българи и роми, млади родители и заинтересовани баби и дядовци, както и три годишния Гошко, който идва с баба си и иска да се учи да пише на компютър.

Така че, невъзможни неща няма …