Новини

„Пътища напред“ бе темата на деветата среща на Европейската ромска платформа. Тя се проведе на 16 и 17 март в Брюксел, като участие взеха безпрецедентно голям брой участници, над 200 представители на: Европейската комисия, националните правителства на държавите – членки на ЕС, европейски и национални неправителствени организации. Срещата имаше две цели: практически дискусии по две от ключовите теми, свързани с ромската интеграция, както и да представи политическия ангажимент на новия състав на Европейската комисия за продължаване на интеграционната политика. Крайната цел на срещата бе да определи пътища за бъдещото развитие на Европейската ромска платформа и на аналогичните национални платформи.

Първият ден от форума бе отделен за дискусии по две ключови теми: едната бе дискриминация и анти-циганизъм, а другата – междуинституционално взаимодействие при политиките за ромска интеграция. Разделени в две работни групи, участниците проведоха интерактивни дискусии, в които всеки един имаше възможност да представи своето мнение и опит. Така бяха оформени позиции, представени в политическите сесии на втория ден. Български участници бяха сред презентаторите и в двете малки работни групи: Иван Иванов (Европейски ромски информационен офис) и Димитрина Петрова (Тръст за равни права) бяха сред основните говорители в групата, дискутираща междуинституционалното взаимодействие, а Лили Макавеева (Асоциация Интегро) – в групата по дискриминация и анти-циганизъм.

Вторият ден от форума бе посветен на политически реакции по изработените позиции и по въпроса за бъдещето на Европейската ромска платформа. Комисарят по правосъдието и човешките права Вера Йоурова се обърна към участниците с думи, които съчетаха политическите послания и чисто човешките примери. „Време е да кажем Не на стереотипите! Време е да кажем Не на нетолерантността! И е време да направим нещо относно тези проблеми!“, каза комисарят. Тя подчерта, че сега – както никога преди – европейските структурни и инвестиционни фондове са насочени към ромите и вече никой не може да се оплаква от липса на средства за интеграционната политика. Важно е да има политическа воля за подкрепа на интеграционната политика на местно ниво – там, където хората се срещат с проблемите, подчерта Комисър Йоурова. Пълният текст на изказването можете да видите на http://ec.europa.eu/commission/2014-2019/jourova/announcements/roma-integration-lets-make-it-work_en

Последвалите два политически панела представяха реакции по темите за дискриминацията и междуинституционалното взаимодействие. Във всеки от тях участваха три министри от национални правителства, един евродепутат и един експерт от ромска организация. България бе представена в панела за междуинституционално взаимодействие от зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова и от председателя на Център „Амалипе“ Деян Колев. Заместник-министър Русинова говори за доброто взаимодействие между МТСП като Управляващ орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ромските организации: в работната група по подготовката на програмата, както и в Комитета за наблюдение през изминалия и настоящия програмен период. Тя подчерта, че ромските организации участват реално в процеса на вземане на решения във всичките му фази.

Деян Колев посочи две консултативни структури: Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, която е пример за неефективност и е била напусната от Амалипе и много други организации именно поради това и Комитета за наблюдение на ОП „Развитие на човешките ресурси“, в която ромските организации участват активно. Междуинституционалното взаимодействие е въпрос на култура и структури, посочи Колев. Относно структурите са важни три неща: те да са облечени в достатъчна власт да вземат решения, участието в тях да е структурирано (т.е. да следва определени критерии) и да има задължителност на консултациите с тях преди вземането на всяко едно решение в съответната област. И трите неща ги няма в НССЕИВ, а ги има в Комитета за наблюдение и това е причината да наппуснем едната структура и да участваме в другата, поясни Колев. Относно културата на междуинституционално взаимодействие е важно доверието между партньорите: не е възможно да смяташ НПО за престъпнически структури и да търсиш взаимодействие с тях. Правейки мост към следващата сесия, председателят на Амалипе посочи, че националните ромски платформи, предлагани от Европейската комисия ще имат смисъл единствено ако покриват описаните три критерия. Цялата дискусия можете да гледате на: http://ec.europa.eu/justice/events/roma-platform-2015/platformwebstream_en.htm

Последната сесия дискутира пътищата пред Европейската ромска платформа и идеята за създаване на национални ромски платформи. Всички желаещи участници споделиха своите предложения и въпроси. Стана ясно, че Комисията няма да предложи модел за национална платформа, а само принципи, като конкретните модели ще бъдат решавани във всяка от държавите-членки.