20.12.2011До Чикаго и назад (образователен пътепис)
Планирахме нашето пътуване до САЩ през 2010 г. в рамките на Програмата за намаляване на отпадането на ромските ученици от училище, за да проучим моделите за образователна интеграция на различни уязвими, малцинствени, и коренни (native) групи; да видим както са постигнали там и какво още не са постигнали; какво можем да използваме и да модифицираме в България и последно, но не по важност, с какво и ние можем да допринесем в техните усилия. Започнахме пътешествието си от Чикаго, където имахме възможността да видим как различните етнически общества се борят едновременно да се интегрират, но и да запазят идентичността си. Някои от тях много си приличат с ромите. От всички тях успяхме да заемем идеи, които ще адаптираме, за да подобрим нашата работа в България.
Обратно към Майката Земя
Първата ни среща беше с д-р Алака Уали от Field Museum (http://www.fieldmuseum.org/) в Чикаго, който ни запозна с опита на перуанската организация ARAA/CHOBA-CHOBA. Те се опитват да съвместят и свържат общностните ценности с образованието. Екологията е ключов фактор в дейностите, които организират, защото е близка до културата на местното население. Те включват деца в допълнителни дейности по учебни програми, в които те, на собствения си език, търсят и представят информация за различни растения и за това как да бъдат отгледани.
Подобен метод беше използван и от Американския индиански център в Чикаго (American Indian Center in Chicago, http://aic-chicago.org/). Срещнахме се с неговите представители Адам Кесел и Меган Бенг. Американския индиански център (АИЦ) в Чикаго е най-старият градски център на коренните американци в САЩ. АИЦ е и експеримент по отношение на общностната идентичност. Служи като основен ресурс за градската американска индианска култура и използва местната образователна програма, за да привлича децата. Нашата дискусия там продължи повече от два часа. Открихме доста прилики между коренното население на Америка и ромите. Те също се опитват да преодолеят противопоставянето, което понякога се появява между различните индиански групи, живеещи в Чикаго; открили са методи за запазване на идентичността на децата с индиански произход в Чикаго, както и начин да постигнат напредък в благосъстоянието на американските индианци като цяло, да насърчават икономическото и образователното им развитие, да подкрепят културното, творческо и професионално; да поддържат индианските културни ценности. Един от начините за постигане на това е чрез връзката със земята. Около сградата си, Центърът е създал своя ботаническа градина с над 100 вида растения. Там те посрещат училищни групи с индиански деца. Чрез работата в градината, изучаването на отделните растения, легендите, свързани с тях, приложението им в народния бит и в науката, учителите се опитват да направят връзката между градското обкръжение на децата и тяхното минало, запазвайки тази културна връзка. Обсъдихме нашия опит с въвеждането на часове по ромска история и култура. По време на дискусията стигнахме до извода, че двата метода могат да бъдат комбинирани и съответно и да двата да бъдат ползотворни.
Американският индиански център е член и на Чикагския културен алианс (Chicago Cultural Alliance), консорциум, включващ повече от 25 етнически музея и културни центрове, който организира събитието„Културни връзки“. Това е обществена образователна програма, създадена, за да проучи и обясни културното многообразие чрез поредица от сравнителни културни събития. Това ни даде идеи как ние можем допълнително да обогатим представянето на нашия мултикултурен опит, особено в училища със смесени паралелки. Целият текст можете да изтеглите оттук
Използването на майчиния език за постигане на по-високи образователни резултати (презентация)
