Новини

Училището би трябвало да е място, в което всяко дете може да намери себе си, да открие таланта си, но най-вече – да изгради умения, които ще му помогнат да бъде добър човек и добър гражданин. И без да подценяваме или омаловажаваме ролята на семейството, учителят е този, който в най-голяма степен може да помогне на едно дете да постигне и да изгради тези умения, докато е в училище. Разбира се, за целта първо трябва да задържи детето в училище. За някои това е ежедневна борба. Успехът в нея се постига обаче тогава, когато отвориш училището за общността и помогнеш на всички да се почувстват партньори в общата кауза: ученици, родители и учители. За да се случи това обаче училището трябва да ти дава най-вече свободата да бъдеш себе си, да уважаваш другите и да успееш да намериш това, което ви прави екип. Успехът не се измерва с броя участия в олимпиади, нито само с резултатите от външното оценяване.

Той се измерва с това, че децата са в училище, усмихват се и се чувстват добре, както по време на час, така и в междучасията. А СОУ „Васил Левски“, гр. Вълчи дол успява да постигне всичко това. И всеки може да го види – разбира се, ако навремето е имал учители като тези във Вълчи дол, които са го научили и да вижда, а не само да гледа. Въпреки опитите за евтина медийна сензация, това, което непредубеденият страничен наблюдател може да види е училище, в което децата са в училище – не насила, и дори по време на междучасие са в класната стая (за разлика от героите в няколко други скорошни истории, които за съжаление, не завършиха така щастливо). Всеки, който е работил с деца може да познае, кога те се чувстват свободни (без да стигат до свободия), кога се чувстват на място и щастливи от това, което правят. Непредубеденият зрител би погледнал и страницата на училището, за да види колко много са талантите на децата в него. Сигурно трудно се побират в програмата за Деня на таланта. Най-вероятно това, което танцуват децата от клипа, е един от тези таланти – така, както танцуват хип-хоп, български народни танци и всичко останало, което им помага да се изразят чрез музиката. Ще види и че това е едно уютно, светло, шарено училище. Човек, който  е работил с деца, може да го почувства … Може да почувства и (дори от предубедените репортажи), че учители и ученици общуват свободно, без да преминават границите на уважението и позицията на всяка от страните. Ще види и, че това е училище, в което се възпитава любов към знанието и към призванието да си учител. Не случайно учениците не само имат мотивацията и желанието да продължат образованието си, но и да бъдат именно учители. Дали биха го искали, ако нямат пред себе си пример, който да следват? … Непредубеденият зрител ще види и че това са ученици, които не просто папагалски повтарят заучени фрази за Левски, а осъзнато оценяват това, което е направил. Може би обективните журналисти можеха преди да направят този репортаж, да направят друг, в който да разкажат за дарителската акция, която училището проведе, за да издигне паметник на Левски в двора си, както и да посети училището по време на патронния му празник. Може би тогава биха разбрали истинския смисъл на думите в залата на училището „Дела трябват, а не думи!“ Авторът не е записан – сигурна съм, че децата знаят кой е той (не знам за тези, които така евтино употребихa училището). Същият този велик българин говори и за „братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било.“ Изучаването на традициите, обичаите и културата на различните етноси е един от инструментите, използвани за опознаване на различието, един от инструментите, които ни помагат да живеем заедно и ни правят равни, които ни помагат да успяваме заедно. А учители, ученици и родители в СОУ „Васил Левски“, гр. Вълчи дол успяват да го постигнат! Успех, колеги! Продължавайте все така с  будителската си работа!

Снимки: СОУ "Васил Левски", гр. Вълчи дол