Новини

08.07.2016Европейската комисия втвърди тона си спрямо липсата на напредък на политиките за интеграция в държавите-членки

 

Половин десетилетие след публикуването на Рамката на ЕС за национални стратегии за нтеграция на ромите и обявеното от нея Европейско десетилетие на ромското включване, липсата на реален напредък е видима в почти всички сфери и държави. В резултат, Европейската комисия втвърди тона си  при оценката на държавите-членки и за първи път заговори за развитие на стратегически подход за интеграция след 2020.

Това е видимо в Оценката за изпълнението на Рамката на ЕС за интеграция на ромите и на Препоръките на Европейския съвет за ефективни мерки за интеграция на ромите от държавите-членки, публикувана от Европейската комисия на 27 април. Докладът съдържа Комюнике (Communication) с основните политически оценки, изводи и препоръки, както и Работен документ на Комисията (Commission Staff Working Document) със синтезирани успешни практики от всяка държава-членка и констатации и препоръки към всяка държава, включително – към кандидатите за членство. Докладът е изработен от експерти на Европейската комсия, координирани от ГД „Правосъдие”. Той оценява отчетите, подадени от националните правителства на държавите-членки (по-точно: от Националните контактни точки). Принос към доклада предоставиха и неправителствени организации, една от които е Център „Амалипе” (виж http://amalipe.com/files/publications/amalipe_assesment_NRIS_2015.pdf).

Продължаване и дори задълбочаване на проблемите („предизвикателствата”) в повечето сфери, както и липсата на реален напредък в изпълнението на интеграционните политики на терен са най-често срещаните констатации в Комюникето. По този начин е обобщено положението в сферите на анти-дискриминацията, заетостта, здравеопазването и жилищните условия. Леко положително развитие е констатирано единствено  в образованието и подсигуряването на финансиране, като последното се отнася преди всичко до подсигуреното европейско финансиране, но не и до ангажимента на държавните бюджети, който остава незначителен. Докладът е наличен на http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/roma-report-2016_en.pdf

 

Смяната на наратива на Европейската комисия при оценката на държавите-членки и подаваните от тях отчети е видима дори при бегло сравнение на ежегодните доклади, публикувани от Комисията. През 2014 г. водещият тон бе оптимистичен: първият доклад за оценка на изпълнението на националните ромски стратегии твърдеше, че „Първите признаци за подобрение в живота на ромите започват бавно да се проявяват... Макар все още да има редица предизвикателства, подобренията са ясно видими ...”[1] Година по-късно докладът заключаваше, че „Държавите - членки продължават да отбелязват напредък по отношение на интеграцията на ромите, но са необходими допълнителни усилия.”[2]. През юни 2016 г. наративът е преобърнат: отчетени са позитивните стъпки, но изводът е, че „усилията не успяват  да спрат по-нататъшното влошаване на условията на живот на ромите и широко разпространената враждебност от мнозинствата...”[3]

В същото време по-критичният тон на Комисията не води до нови механизми на въздействие и взаимодействие с националните правителства. В частта си „Изграждане на капацитет и промотиране на взаимодействието” докладът посочва подкрепа за дейността на мрежата от Национални контактни точки, Ромската координационна група в Комисията (Roma Taskforce), двустранните мониторингови визити в държави-членки (през април 2015 такава имаше и в България), Европейската ромска платформа, подкрепа  за създаването на Национални ромски платформи, подкрепа за местни инициативи. По същество, това са механизмите, които бяха използвани и през 2015. Докладът споменава за започнатите наказателни процедури спрямо държави-членки заради сегрегация в образованието, без да ги разглежда като механизъм на въздействие.

В заключителната си част комюникето настоява пред държавите-членки:

- да засилят своето анти-дискриминационно и анти-расистко законодателство,

- да не предприемат етнически мотивирани изселвания, а в случай на изселване да подсигурят алтернативно жилищно настаняване за семействата, чиито единствен дом е разрушен: изискване, което България опрределено не изпълнява, както показаха случаите в Гърмен и Варна през 2015;

- да преодолеят образователната и жилищната сегрегация: проблем, който е изключително остър и в България,

- да въведат защитни механизи, гарантиращи че основните (mainstream) интервенции достигат до ромите,

- да разширят в национален мащаб успешните пилотни инициативи за ромска интеграция: искане, което неправителствените организации постоянно отправят, тъй като в България има множество успешни практики, които не се превръщат в национални политики;

- да доразвият своите системи за събиране на информация, мониторинг и оценка, така че да гарантират прозрачност и отчетност, както и да отчетат реалните резултати: подобна система се развива понастоящем в България със средства от ОП „Развитие на човешките ресурси”,

- да развият / използват Националните ромски платформи, за да гарантират участието на всички заинтересовани страни: това изискване звучи особено актуално за България, където Нацзионалният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси не функционира ефективно от години и не подсигурява гражданското участие.  

 

Подбробен анализ за мястото на България в доклада очаквайте на www.amalipe.com

КАЛЕНДАР
<< август 2020 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
      01
02030405060708
09101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter