Новини

29.08.2016Как биха могли да се реализират Обществените съвети или как да превърнем функционирането им в предимство

Тенденциите в развитието на училищното образование у нас определят необходимостта от отваряне на училището и все по-активното му взаимодействие с родителската общност и местните институции. Идеята за „училището – център на общността“ вече не е нова и редица училища в България прилагат този подход, без да следват ясна, точно разписана методология и определен систематичен подход. Няма да се спирам върху ползите от него и от участието на родителската общност, тъй като има доста материали по темата.[1]

Новият ЗПУО и проектът на Правилник за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата, разработен според изискванията на чл. 270 на Закона, имат амбицията да отворят училището и да регламентират активното взаимодействие между училищна общност – родители – местни институции/общественост, за постигането на по-качествено образование за всяко дете чрез създаването на Обществени съвети. Или както е дефинирана според Закона, целта на Обществените съвети е формирането на „активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище“, както и създаването на „орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.“[2]

Първоначалната реакция от страна на учителската гилдия на идеята за Обществените съвети беше по-скоро рязка и отхвърляща. От една страна това се дължеше на неподходящото представяне (или по-скоро на липсата на такова) на идеята от страна, първо на законотворците, после и на Министерство на образованието. Обществените съвети бяха представени по-скоро като външна, контролираща структура, която ще се занимава с търсенето на виновност (или поне такова беше впечатлението, което се създаде). От друга страна, и без това изтормозеният български учител, в един момент се почувства още по-притиснат от всички онези външни хора, които ще навлязат в пространството му и ще започнат да му казват как да си върши работата – нормална реакция, която всеки, без значение от сферата, в която се намира, но поставен при подобна ситуация, би изпитал, ако не е запознат с това, което предстои да се случи. В същото време тази реакция е и много показателна, че тогава когато липсва реален включващ консултативен процес (или поне участниците в него са с убеждението за липсата на такъв), те възприемат всяка реформа (колкото и да е добра) като наложена „отвън“ и в техен ущърб. По същия начин често родителската общност възприема училището. В резултат от тези нагласи се появяват въпроси от страна на някои учители и директори като:

  • Как родители без образование ще обсъждат бюджета на училището?
  • Как родителите ще одобряват учебния план и учебниците, като не познават методите на преподаване, нормативна база, стандарти и т.н?
  • Как Общественият съвет ще взема толкова важни решения, а отговорността ще се носи от директора?
  • Обществените съвети имат прекалено много правомощия и никакви задължения.

Всъщност Обществените съвети имат едно голямо задължение – да помогнат, заедно със съвместни усилия да превърнем училището в място, където НАШИТЕ деца ще са мотивирани да учат, да мечтаят и да развиват себе си. Това, последното, може да се случи, само ако трите основни актьора, имащи най-голямо отношение към учебния процес – ученици, родители, учители, подкрепени от цялата общественост, престанем да възприемаме останалите като антагонисти, а по-скоро като съюзници. И тогава, когато съберем различните гледни точки, обсъдим заедно проблемите и заедно намерим решения, ще успеем да превърнем училището в така търсената „желана територия“ (която бюрокрацията също успя да изпразни от съдържание). Общественият съвет има потенциала да предостави именно това пространство, което ни е необходимо, за да седнем всички заедно на една маса.

От 2010 г., като част от програмата за намаляване на отпадането на ромските деца от училище „Всеки ученик ще бъде отличник“, реализирана от Център Амалипе, в голяма част от училищата функционират Родителски клубове, чиито функции са много близки до Обществените съвети. Идеята на родителските клубове, макар и не така стриктно регламентирани, е да формират едно ядро от родители. Те се занимават с множество и разнообразни дейности, планирани и реализирани заедно с учителите от училище, като водещата роля остава за самите родители:

  • допринасят с идеи и мнения при избора на извънкласни дейности и други дейности, в които училището би могло да се включи,
  • подпомагат педагогическия колектив и директора при решаване на случаи на ранни бракове, превенция на отпадането от училище
  • обсъждат проблеми, с които се сблъсква училището и как родителите биха могли да помогнат за преодоляването им
  • Обсъждат резултатите от външно оценяване и др.
  • Обсъждат текущите нужди:на училището и как те могат да бъдат адресирани; на учениците и как те могат да бъдат адресирани; на педагогически персонал (свързани с образователния процес) и как те могат да бъдат адресирани
  • обсъждат възможности: какви текущи възможности има през съответния месец, от които училището може да се възползва и как – възможности за финансиране; включване в инициативи
  • обсъждат график на предстоящите за месеца дейности, в които могат да се включат по-широк кръг родители, както и други представители на общността
  • организират дискусии за протекли вече събития – как са реализирани; какво би могло да се подобри
  • Представят училището като институция и политиките, които то провежда пред по-широк кръг родители, включително и съдействие по време на организирани инициативи за това, повече родители да се включат и запознаят с училищния живот. Подпомагат взаимното опознаване на учителската и родителската общност
  • Провеждат анкета за впечатленията и удовлетвореността на родителите от материалната база, учебния процес, отношенията и живота в училище след което обсъждат резултатите с директора и педагогическия персонал и заедно планират мерки за преодоляване на посочените проблеми (ако има такива)
  • Организират събития в общността
  • Организират обучителни семинарии за останалите родители

Създаването на активен родителски клуб не винаги се случва лесно (някъде отнема повече от година). Не е и нужно обаче много родители, които да поставят началото. Първоначално училищата тръгват с 2 – 3 активни родители. Постепенно те увличат останалите и оказват на учителите именно онази подкрепа, която им е нужна – да достигнат до родителската общност и постепенни заедно да започнат да преодоляват стереотипите и предразсъдъците, които двете общности имат една спрямо друга.

Опитът от функциониращите към момента родителски клубове показва, че родителите реагират положително когато на тях се дадени съответните възможности да участват в училищния живот, когато им е гласувана отговорност и са приети като партньор. Това означава, че трябва да се мисли за нови начини за достигане до тези родители, които са в по-неравностойно положение и тези, които традиционно не се включват. Родителите реагират изключително отговорно и адекватно вкключително и по теми, по които на пръв поглед е немислимо тяхното включване, особено ако са с по-ниско образование – теми като делегирания бюджет, разпределението на формулата и всички финансови трудности, с които се сблъсква училищният мениджър. Затова и първото предизвикателство пред училищното ръководство е да „образова“ своите родители. В същото време, родителите най-добре познават своите деца, техните нужди и това, което би направило престоят им в училище по-интересен и полезен (след самите деца, разбира се). Опитът е огромен и трудно може да бъде споделен в рамките на няколко реда. Той обаче показва, че ако бъде приложен правилен подход, родителските клубове могат да се превърнат в неизползвана възможност.

Същото би могло да се случи и с Обществените съвети. Връщайки се към въпросите, посочени по-горе, ще видим че те са валидни не само за новата структура, предложена от ЗПУО. Същите въпроси биха могли да бъдат зададени и към един от органите на местното самоуправление - Общински съвет, който обаче разглежда и решава въпроси на много по-високо ниво, имащи отношение не само към цялата община, но и към общинските политики, общинския бюджет, решенията на кмета и т.н..

Вярно е, че всяка свобода е винаги плашеща, но именно в тази свобода са възможностите, които ние можем да използваме или да не използваме.

Предложенията на Център Амалипе можете да видите тук.

[1] Емилия Славова, Защо е важно участието на родителите, http://www.index-priobshtavane.eu/?p=1422

Боян Захариев, Илко Йорданов, Проучване на родителското участие в училищния живот в България. София, 2010

[2] ЗПУО, в сила от 1.08.2016, чл. 265

 

 

КАЛЕНДАР
<< януари 2022 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
      01
02030405060708
09101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter