14.11.2016АМАЛИПЕ в прожектора на националната научно – практическа конференция за добри педагогически практики в областта на образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства
На 09, 10 и 11 ноември във Велинград се проведе Национална научно-практическа конференция на тема „Добри педагогически практики в областта на образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства“. Събитието беше организирано от Синдиката на българските учители с активното участие на Министерството на образованието и науката и финансиране от Фондация „Фридрих Еберт“. Сред ключови участници в конференцията бяха: д.ик.н. Янка Такева - председател на СБУ, проф. дфн Татяна Дронзина - СУ „Св. Кл. Охридски“, проф. дфн Пламен Макариев - СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Янка Тоцева – ЕПУ, доц. Лиляна Стракова - СУ „ Св. Кл. Охридски“, Пенка Иванова, началник на отдел в дирекция „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване“ на МОН, и д-р Йосиф Нунев, държавен експерт в същата дирекция. Гости на форума бяха кметът на община Велинград д-р Костадин Коев, Пенчо Хубчев - координатор на проекти във Фондация „Фридрих Еберт“, Лазар Додев - директор на дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ на МОН, Димитър Цветков - директор на дирекция „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване“ на МОН и др. Участваха представители на националната и местната власт, неправителствени организации, представители на РУО на МОН и водещи експерти от МОН, директори, учители и други педагогически специалисти, работещи по темата за интеркултурното образование, и др.
Във встъпителните си думи д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители беше категорична, че държавата трябва да спре да трансферира пари без ясни критерии за постигнати образователни резултати. Важните опорни точки върху, които трябва да стъпи всяка стратегия или политика за интеркултурно образование са: устойчива заетост на родители; работа с изпуснатите поколения, останали неграмотни; децата да се обхващат в детски градини още от 4 годишна възраст; да се разработи специална методология за работа с етнически малцинства; основно образование да не се завършва в 7-ми клас. Г-жа Такева подчерта, че „всяка социална политика в България, трябва да минава през българското училище“.
Много емоционална беше представената презентация от проф. д.ф.н. Татяна Дронзина от Софийския Университет. Тя разгледа проблемите и перспективите пред интеркултурното образование в България. Професорът дефинира няколко важни дефицита, които трябва да бъдат преодолени. „Един човек – много институции“ – каза тя. – „И липса на комуникация между институциите“ – продължи да коментира. Университетският преподавател постави като важен момент поемането на отговорност на интелектуалния елит на всеки етнос. Те трябва да не крият произхода си и с примера си да увличат след себе си други техни представители. Интеркултурното образование е отговорност на всички. Това е процес, който не се ограничава само в училище.
Представените 45 практики са били подбрани от комисия с председател проф. Пламен Макариев от СУ и членове: д-р Йоспроф. Янка Тоцева, доц. Лиляна Стракова и д-р Йосиф Нунев. Общо изпратените кандидатури са били 250: иключително богата палитра от реализирани практики, довели до приобщаващи резултати. Всяка споделена презентация показа, че благодарение на реализираните дейности етническите малцинства са променили макар и малка част от своите стереотипи, нагласи и консервативни схващания. Всеки презентатор подчертаваше, че не е било лесно, но в края, всички участници са били удовлетворени от случилото се.
От този голям натрупан педагогически опит и от впечатляващият брой изпратени добри практики за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства се ражда идеята, която от МОН д-р Йосиф Нунев сподели, че предстои да стартира в скоро време а именно електронна платформа, на която ще се споделят всички практики покрили определени критерии за иновативност, модерност, креативност и оригинална мисъл.
Бях много горда, когато доц. Стракова сподели, че организацията „Амалипе“ се среща в повече от две трети от представените кандидатури. Голяма част от поканените 30 участници на конференция училища са партньори на ЦМЕДТ „Амалипе“ – 14, това е почти 50 % от участниците. По същество днес Амалипе е единствената организация, която работи за образователна интеграция на национално ниво, достигайки и до най-отдалечените села и градчета. Помощта на организацията се цени изключително много, подчертаха както журито, така и презентиращите педагози. Погледнато практически през всичките три дни на конференцията добрата практика, опита и името на ЦМЕДТ „Амалипе“ бяха коментирани с много позитивизъм и уважение.
От позицията на изслушала всички споделени педагогически практики мога да кажа само това, че всичко се случва от хора, чрез хора, за хора. От коментарите на колегите педагози едно мнение се понесе в кулоарите на конференцията – да разгледаме добрите европейски практики; да преразгледаме забравените български добри практики; да опознаем повече другия и да говорим разбираемо помежду си. Стига сме откривали колелото, че и топлата вода, едновременно. „Непознаването на другия, пречи да видим неговото равенство.“
Подробна информация и повече снимки вижте на:
Петя Димитрова, Регионален координатор на Център Амалипе за областите Пловдив и Пазарджик
