Новини

Инвестицията в образование е най-добрата превенция на ранните бракове и ранните раждания.  Национално проучване, осъществено от Център „Амалипе” и Институт „Отворено общество” сочи, че всяка по-висока образователна степен вдига с три години възрастта за ранен брак и всяка година престой в училище е важна. Законът за предучилищното и училищното образование намали класовете в основните училища от осем на седем. Законът предоставя възможност основните училища в селата да се превърнат в „обединени”  (т.е. обучаващи до 10 клас), но понастоящем Министерство на образованието дискутира критерии, които ще направят напълно невъзможно създаването на обединени училища. Така много от ромските деца в селата ще приключат своя престой  в училище още след 7 клас. Това ще смъкне възрастта за ранни бракове и раждания и ще върне тази порочна практика в места, в които беше изчезнала.

Новината за раждането на Динко, син на 13-годишната Златка от квартал „Надежда” в Сливен очаквано се превърна в медийна сензация. Не само защото началото на януари винаги е „гладно” за новини (до там, че предстоящото застудяване и сняг се превръщат в новина!), но и защото дори тези, които твърдят обратното са наясно, че случаите на много ранните раждания са все по-редки изключения и са концентрирани в няколко градски гета: „Надежда” в Сливен (но не и другият ромски квартал в града, в който живеят над 150 висшисти), в Бургаските гета, „Столипиново” в Пловдив и в значително по-малка степен другаде. Тези случаи може би ще намалеят и до няколко години ще се превърнат в „екзотични” изключения... Но е съвсем вероятен сценария, при който Министерство на образованието „връща в играта” ранните раждания и ги извежда от градските гета към селата.  Това може да стане ако се възпрепятства създаването на т.нар. „обединени училища” (1 – 10 клас)и се стимулира закриването на училищата в селата, след като последните загубят осми клас.

Национално представително проучване за семейните нагласи и отношения, реализирано в ромските махали и квартали от Център „Амалипе” и Институт „Отворено общество” през 2010 г. посочи постепенно вдигане на възрастта за ранни бракове в ромска общност, като това се отнася дори до най-консервативните групи (като калдарашите и бургуджиите). През 2010 г. средната възраст за първо съвместно съжителство е била 18 години и 4 месеца, като е била налице пространствена  концентрация: най-рано са се женили ромите в Югоизточна България (особено в областите Сливен и Бургас), а най-късно – в Югозападния регион. Проучването показа три статистически значими фактора, които вдигат възрастта за първа женитба, като образованието е най-значимият:  всяка по-висока образователна степен вдига с три години възрастта за ранен брак, а първото семейно съжителство настъпва средно между 1 и 3 години след края на престой в учебно заведение. Проучване на Център „Амалипе”, представително за Великотърновска област и осъществено през 2015 г. потвърди тези тенденции, като в областта най-ранните бракове (до 14 години) са анахронизъм, срещащ се само в 2 населени места.

Законът за предучилищното и училищното образование въведе т.нар. „нова образователна структура”, предначертана още през 2006 г. от Националната програма за развитие на училищното образование. Така 8-ми клас ще премине от основната в средната степен на образование, като основното образование ще е на два етапа - начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VII клас). Средното образование също ще е на два етапа - VIII-X, и ХI-XII ти клас. Посочената промяна ще намали класовете в основните училища от осем на седем и ще превърне България в първата страна в ЕС, в която основно образование може да се завърши още в седми клас: в повечето европейски държави това става след завършен девети клас. Тя ще доведе и до промени на училищната мрежа: много от училищата в по-малките села ще имат сериозни проблеми тъй като намаляването на учениците ще намали делегирания бюджет, а с три паралелки (по една в клас, което е масовия случай в селските училища)трудно ще се формират нормативи в прогимназиален етап. Много е вероятно да последва вълна на закриване на селски училища: тя едва ли ще е така масова като тази, която последва въвеждането на делегираните бюджети (450 училища бяха закрити през 2008 и 2009 г.), но десетки ще бъдат сериозно застрашени. Опитът ясно показва, че част от ромските деца от населените места със закрити училища, особено момичетата, отпадат и не пътуват до средищно училище (въпреки безплатния транспорт). Ранен брак и раждане е това, което им се случва след това.

Законът за предучилищното и училищното образование предоставя възможност част от основните училища да се трансформират в т.нар. „обединени училища”, в които ще се обучават ученици от първи до десети клас. В тях ще може да се придобива и първа степен на професионална квалификация. Т.е. селските училища може и да не загубят осми клас, а да „добият” девети и десети, което със сигурност ще задържи в  класните стаи много младежи, които иначе биха отпаднали и ще повиши процента на ромите - среднисти. За съжаление, законодателите не довършиха до край тази стъпка и не решиха основните училища, които са единствени за дадено населено място да се трансформират автоматично в обединени: това ще се случи след становище на Регионалното управление по образованието и решение на общината.

Така настоящата учебна 2016/17 година ще бъде последната, през която основните училища ще обучават ученици в осми клас: това е предвидено в чл. 24, ал. 3 на Преходните и Заключителните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование. Алтернативите пред тях са да загубят осми клас (с всички негативни последици – както за училището, така и за учениците) или да се трансформираат в обединени, т.е. да започнат да обучават и в първи гимназиален етап. Съгласно чл. 8, ал 3 срокът за това е 31 май 2017  г. След това процедурата ще бъде по-сложна. Две са институциите, които трябва да спечелите за каузата на обединените училища: съгл. Ал. 4 на чл. 8 трансформацията става след становище на Регионалното управление на образованието и решение на Общинския съвет. Ролята на Общинския съвет в случая е логична: това са общински училища. Становището от РУО бе въведено като допълнителен защитен механизъм: РУО да препоръча училища, които общините не са избрали поради тясно партийно-политически причини.

Последните седмици разкриха една по-различна тенденция. Някои Регионални управления представяха пред училищни директори примерни критерии, а други дори ги агитираха да не опитват да трансформират училищата си в обединени, защото няма да получат положително становище от РУО. Казано накратко, примерните критерии изискват директорът на обединеното училище да кара колело на една гума над пропаст, като прави салто през горящи обръчи и през това време свири на цигулка. При това: да свири като Паганини! Това е метафорично казано, но примерните критерии изискват напр. училището да е обучавало по минимум 20 ученика през всяка от последните 4 години и ред други изисквания, които голямата част от селските училища не могат да покрият. И които са неаргументирано високи: напр. защо 20,а не 18 ученика; защо ще се гледат изминалите години, а не предстоящите, в които идват повече ученици и т.н.

Разбира се тези критерии са полу-легални, т.е. „примерни”: Министерството не е одобрявало и не е спускало критерии за обединени училища, такива не са договаряни с Националното сдружение на общините. А и при всички положения решението на Общинския съвет е водещо за общинските училища.

Човек би  си задал въпроса „Защо МОН, поне към този момент, не подкрепя, а дори възпрепятства формирането на обединени училища, след като законодателната власт е дала тази възможност?”. Навярно, разтревожени от демографската криза, администраторите в Министерството са решили да я преодолеят като стимулират ранните раждания: повече рано напуснали училище младежи и девойки = повече ранни бракова и ранни раждания. Вероятно причината  не е тази, но ефектът ще е такъв.