Новини

През последните седмици образователният екип на Център „Амалипе” подпомага десетки здраво стъпили на земята  мечтатели. Така наричам колективите на училищата, които опитват да се трансформират от основни в обединени (1 – 10 клас), или да придобият статут на „иновативни”, или да направят конюнкцията / сечението на двете. Чест е да го правим: защото това са училища, които макар да са скромно-непритенциозни, показват на практика, че се грижат за своите ученици, гледайки смело напред. Тези усилия могат да осъществят важен елемент от образователната реформа и да доведат в практиката част от положителното в  Закона за училищното образование. Кое плаши и кое спъва училищата в тази стратегическа трансформация? Защо се налага неправителствени организации да помагат?

Наричам училищата, с които работим ”здраво стъпили на земята”, защото се сблъскват с почти всички трудности на образователното ежедневие в „другата България”: тази, която обхваща малките населени места и селските райони, западнали градски квартали, деца на семейства, които са в чужбина на „гурбет”, ученици, за които българският език не е майчин. Животът там е дори в буквалния смисъл „без маска и без грим”, а училището е единствената работеща институция. То е призвано да бъде ескалатор, който ежедневно пренася деца, в чиято семейна среда битуват патриархални порядки от преди десетилетия и дори векове в пост-модерността на 21 век... Образователната реалност е не по-малко трудна: оскъдни делегирани бюджети (поради малкия брой ученици), малко и претоварени със задължения учители (няма как да работят по проекти и да привлекат допълнителни средства), текучество и „прегряване”, отсъстваща или слаба родителска подкрепа (много от родителите са в чужбина, а изпращаните до бабите пари, снимките по фейсбук и скайп-разговорите не стигат дори за второто ниво в „пирамидата на Маслоу”). Но най-тежкото е усещането за не-оценяване и дори подценяване: от страна на колегите в т.нар. „елитни” училища, от Регионалните управления по образованието и от самото Министерство. На описаните училища не възлагат надежди, че могат да постигнат резултати: най-много да задържат учениците в класните стаи, но те така или иначе не са за показване...

Мрежата „Мисия Амалипе: Всеки ученик ще бъде отличник” обединява 240 училища от тази „друга България”. Но противно на очакваното, в тях кипи живот: води се учебен процес, образоват се не само децата, но и родители, най-активните родители участват в дейността на училището и т.н. В резултат, както децата, така и техните родители и учители успяват да мечтаят: за едно по-различно и по-добро бъдеще. Затова постигат забележителни резултати: редуцираха до абсолютен минимум отпадането от училище, постепенно повишават успеха на външното оценяване и др. Над тридесет от тях сега мечтаят да се трансформират в обединени, а над двадесет – в иновативни училища.

Обединените училища: защо и какво пречи?

Основното, което мотивира училищата да опитат трансформация към обединени, т.е. да започнат да обучават до 10 клас е фактът, че голяма част от ромските младежи и особено девойки не продължават в средни училища след като завършат основно образование. В национален мащаб това се отнася до около 10 % от всички завършили осми клас. Липсва официална статистика само за учениците от ромски произход или само за селата, но всеки работещ педагог знае, че там процентът е значително по-голям. Проучване в над 100 селски училища с  преобладаващо ромски ученици сочи, че едва 40 % от завършилите осми клас продължават в средни училища, като много от тях отпадат още в девети клас. Училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник” успяха почти да удвоят процента на продължаващите в средни училища, но се увеличи и броят на отпадащите още през първата година на средното образование. Работещите в ромска общност знаят, че отдалечеността на училището от населеното място по местоживеене е сериозна спънка пред образованието, особено при по-консервативните и по-бедните ромски семейства.

С отнемането на осми клас от основните училища, много ромски младежи и девойки ще останат с една година по-малко в класните стаи. Създаването на обединени училища е начин да бъдат задържани в училище повече младежи и девойки от малките населени места. Също така – начин за повишаване на качеството на образование и на атрактивността на училищата там. Обединените училища могат да предложат и първа степен на професионална квалификация, както и да създадат необходимите предпоставки техните възпитаници да продължат във втори гимназиален етап в градските училища.

Важен фактор, който възпрепятства трансформирането на основни училища в обединени понастоящем са някои от Регионалните управления на образованието. Всъщност погрешният сигнал бе спуснат от Министерство на образованието, което през декември 2016 изпрати на РУО примерни критерии за обединени училища, които бяха необосновано завишени и правеха почти невъзможно създаването на обединени училища в селата. Тези критерии правят възможна трансформацията най-вече на градски училища, особено в ромските гета, което ще засили сегрегацията. Някои РУО забравиха, че критериите са „примерни”, трябва да се прилагат творчески (т.е. в зависимост от местната специфика) и че в крайна сметка решението е на общината. Започнаха императивно да обезкуражават училищата от идеята за трансформиране в обединени и успяха да разубедят дори училища, които са подкрепени от съответната община. В допълнение към тази неблагоприятна среда, самото Министерство на образованието показва незаинтересованост към формирането на обединените училища: не са заделени ресурси за ремонти и техника, не са ясно регламентирани начините за въвеждане на професионална подготовка в обединените училища, не се използват  възможностите на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.

Трудно е да се каже дали тази незаинтересованост и дори препятствия, съдавани от основните институции, призвани да се грижат за равитието на училищното образование, се дължат на нисък капацитет или са целенасочени. Едва ли някой има интерес от закриването на още училища в селата и от отпадането на повече ромски деца. Обективният национален интерес е в обратната посока: с оглед на това, че българската икономика има все по-остра нужда от квалифицирана работна ръка, а обществото ни се нуждае от образовани граждани, създаването на обединени училища е ключова национална задача.

Образователният екип на Амалипе подпомага училищата, които искат да се трансформират в обединени чрез така необходимата им информация и застъпничество: виж http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2857&lang=1 . Помагаме и при създаването на партньорства с професионални гимназии, което е най-реалистичната опция за въвеждане на професионална подготовка. И най-вече: окуражаваме ги да мечтаят – понякога това е достатъчно!

Иновативните училища: защо идеята не вдъхновява?

Иновативността е състояние на духа, което може да се срещне, както в полите на Витоша, така и във всеки един град, градче или село. Образователната иновация също може да бъде осъществена навсякъде, във всяко едно училище: необходими са най-вече иновативни педагози, които могат да про-видят своето училище по нов начин и да мечтаят за него.

Признаването на училище за иновативно е регламентирано с чл. 38 на Закона за предучилищното и училищното образование и разработените в последствие наредби за институциите в системата на предучилищното и училищното образование (Наредба № 9/19.08.2016), за общообразователна подготовка (Наредба № 5/30.11.2015), за учебния план (Наредба № 4/30.11.2015) и за организация на дейностите в училищното образование (Наредба № 10/01.09.2016). Според дефиницията на нормативната уредба, иновативни училища са училища, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност. Срокът, в който училищата могат да кандидатстват за статут на иновативни  е 31 януари.  

Много от училищата в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник” реално прилагат множество иновации. Водени от амбицията да постигнат резултати без да викат на помощ Неволята, учителите апробират иновативни подходи и техники, а директорите – нетрадиционни форми на организация. Това правят и много други училища.

Въпреки това, твърде малко са училищата, които възнамеряват да кандидатстват за иновативни до 31 януари. Защо това се оказва толкова непопулярно?

Министерство на образованието не организира подходяща кампания, чрез която да поясни на училищата какво на практика означава и какво им дава статутът на „иновативни”. В резултат на това сред много директори битува умерен скептицизъм, изразяван като:

- „Ние така или иначе сме иновативни, защо ни е нужен статут?”: всъщност не бяха създадени никакви стимули за официализиране на иновативността. Придобиването на статут „иновативно училище” не е свързано с по-висок делегиран бюджет или с целева субсидия за прилагане на иновацията (или поне кандидатстването за такава, дори след една година, все още е неясна величина). Не са въведени и други стимули. Разбира се, предимства има, но те не са самоочевидни и не бяха обяснени;

- „Ще се засилят проверките от РУО”: обременени от прекомерна административна работа, с която свързват почти всеки досег с Регионалните управления, директорите не искат и да чуят за допълнителни срещи с тях;

- „Иновативните училища са в София, ние нямаме деца от елита”: смесването на елитни с иновативни училища, комбинирано с многогодишно отношение към селските училища като „втора ръка” стряска директорите на по-малобройните училища.

Образователният екип на Амалипе подпомага училищата, които искат да придобият статут на иновативни чрез поясняване на ползите от това, информация и насърчаване: виж http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2866&lang=1 . Понякога дори само това се оказва достатъчно.

Къде е МОН?

Логичен е въпросът „Защо на този етап преди всичко неправителствените организации се ангажират с това да информират, окуражават и напътстват училищата в усилията им да се превърнат в обединени и / или иновативни?”. Те не могат да достигнат до всички училища и още по-малко: да свършат това, което може да направи образователното министерство. Какво е необходимо да предприеме от своя страна МОН?

Относно обединените училища:

- да промени кардинално или дори да отмени напълно примерните критерии, изпратени на РУО относно създаването на обединени училища: на този етап те изграят негативна роля. Ако се запазят количествените критерии (брой ученици в 8 клас и др.), те трябва да бъдат понижени. За училищата, които са единствени в населено място, критериите следва да са значително по-леки. Министерството трябва да промени и цялостната философия на тези критерии, като обърне внимание на това какъв процент от младежите в определено населено място не продължават след завършване на основно образование – колкото по-голям е този процент, толкова по-остра е необходимостта от създаване на обединено училище;

- да даде ясен сигнал – пред РУО и общините – че подкрепя създаването на обединени училища в населените места с едно училище. В същото време е необходимо да не се стимулира превръщането на сегрегирните ромски училища в големите градове в обединени, за да не се засили сегрегацията там;

- да опише ясно и да стимулира институционализираното партньорство между обединени училища и професионални гимназии като начин за въвеждане на професионална подготовка в първи гимназиален етап в обединените училища;

- да позволи допълнителен държавен план-прием в професионални паралелки в обединените училища през юни, когато вече ще е ясно кои училища са гласувани като обединени от съответния общински съвет;

- в малко по-дългосрочен план е необходимо Министерството да предвиди средства за подпомагане на неотложните нужди на обединените училища от ремонти и техника: чрез национална програма или друг начин.

Относно иновативните училища:

- да удължи срока за кандидатстване: 31 януари изглежда непосилно скоро;

- да проведе достъпна разяснителна кампания за възможностите и ползите от придобиването на статут на иновативно училище;

- в по-дългосрочен план е необходимо въвеждането на национална програма, отворена за иновативните училища и подкрепяща прилагането на иновациите в тях.