Новини

Какво мотивира училищата  да се трансформират в обединени и / или иновативни, кои са основните спънки пред този процес и какво може да направи професионалната директорска общност за интеркултурно образование, за да подкрепи този процес: това бяха основните обсъждани въпроси по време на дискусията „Предизвикателства на новия ЗПУО: обединените и иновативните училища”. Тя се проведе на 17 февруари като част от директорския форум на училищата, работещи по програма „Всеки ученик ще бъде отличник”, организиран от Център „Амалипе”. В дискусията участваха над 200 училищни директори, както и началници на РУО.

Въвеждайки участниците в дискусията, председателят на Амалипе Деян Колев наблегна на това, че създаването на обединени училища трябва да се случи през следващите няколко седмици: общинският съвет може да вземе това решение и документите да се внесат в МОН до 31 май, но ако в обединеното училище ще има паралелка с професионална подготовка, предложението по държавния план – прием трябва да бъде внесено да 10 април, съгл. чл. 52 от Наредба 10/01.09. 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Той подчерта също така, че именно общинският съвет е органа, който взема решението кое училище да стане обединено, а РУО  само изготвя становище, което не е задължително да бъде подкрепящо. Съблюдаваните понастоящем от РУО критерии са примерни, т.е. не са задължителни и са необосновано високи, подчерта Колев.

Директорите на основните училища в с. Каспичан Павлина Филева, с. Черна гора (община Хаджидимово) Анета Делчева и с. Девене (общ. Враца) Ваня Климова представиха мотивите да опитат да трансформират своите училища в обединени. Да се даде шанс на момчетата и особено на момичетата от селата, които масово не продължават в средни училища или отпадат още в девети клас бе основният изтъкван мотив. Г-жа Делчева посочи, че само един ученик от с. Черна гора се е записал в средно училище през изминалата година и това е успех, тъй като през предходните години не се е случвало и това. В Девене ситуацията е по-благоприятна, но и там едва половината от завършилите осми клас продължават в девети. В с. Каспичан също половината дипломирали се осмокласници продължават в професионални гимназии, но до края на девети клас почти всички се отказват и отпадат: така до 8 клас нямаме нито един отпаднал ученик вече седма година, но в девети остават само един или двама, поясни г-жа Филева. И трите директорки бяха  категорични, че ще задържат всички свои ученици до 10 клас и няма да позволят отпадане в първи гимназиален етап, ако училищата им се трансформират в обединени. Те изразиха увереност, че една част от учениците ще продължат и във втори гимназиален етап, тъй като ще бъдат с повишена мотивация и разбиране.

Друг изтъкван аргумент бе желанието на самите родители: и в трите села родителите са организирали проучване или подписка, като почти всички са посочили, че желаят децата им да продължат образованието си до 10 клас в родното село. Директориите наблегнаха на  амбицията не просто да задържат децата в класните стаи, но и да им предоставят качествено образование, включително и професионална квалификация.

В последвалата дискусия се включиха много от участниците. Директорът на училището в с. Победа, община Добричка Галя Тошкова разказа за пътя, който е извървяла, заедно с общината. Още преди година, когато общинските съветници са гласували оптимизацията на училищната мрежа, те са планирали кои училища ще трасформират в обединени. Макар те да не отговарят на всички от необосновано тежките критерии, които се  използват т РУО, Регионалното управлние в Добрич е издало положително становище, тъй като потенциалът на училището в с. Победа да формира паралелки в прогимназиален етап и волята на родителите са очевидни, В момента всички документи са внесени в МОН и се очаква подпис на  министъра. Планираме от септември 2017 г. да формираме 2 професионални паралелки – една в осми, и друга в девети клас, поясни г-жа Тошкова.

Трудностите при въвеждането на професионална подготовка бяха посочени от Ангел Живков, директор на Професионалната  гимназия по селско стопанство в Гоце Делчев. Дори професионалните гимназии трудно намират учители по професионална подготовка, сериозен проблем е и базата, техниката... Искрено се съмнявам дали обединените училища ще могат да направят професионална подготовка, сподели г-н Живков. Защитниците на идеята за обединените училища отговориха, че ще работят в партньорство с професионална гимназия, така че първа степен на професионална квалификация да се прави от учители на ПГ и в нейната база.

Други директори наблегнаха на изискването на чл. 144,ал. 1, т. 3 от ЗПУО държавен план-прием в професионални паралелки да се утвърждава само  ако друго училище в общината не предлага същото обучение. Това би възпрепятствало възможността учениците от обединеното училище да продължат в същата професия във втори гимназиален етап в своята община. Оказа се, че посоченото не е сериозна пречка: няма забрана за една и съща специалност, а за едно и също обучение и е въпрос на тълкувание дали обединените училища, обучаващи в първа степен и професионалните гимназии, обучаващи в трета степен предлагат едно и също обучение. Освен това, двете училища могат да обучават по близки специалности в едно и също направление.

Участниците се обединиха около позицията, че критериите, спуснати от МОН към РУО за оценка на възможността на училищата да се трансформират в обединени са необосновано високи. Напр. няма причина да се изисква от училищата да са имали по 20 ученика в 8 клас през последните 4 години: броят 20 не е свързан с никакво образователно изискване, както и четирите предходни години. Но така се ограничава силно броя на училищата в селата, които могат да станат обединени: от 792 основни училища, които са единствени в населено място, едва 59 покриват това изискване! Директорите се обединиха около предложението МОН да облекчи чувствително тези критерии или напълно да ги отмени, като делегира по-голяма свобода на преценка в зависимост от местната специфика. Необходимо е да се подкрепят училищата, които са гласувани от общинските съвети, а не да се създават спънки.

Много въпроси и коментари предизвика и дискусията за иновативните училища. Панелистите Даниела Христова от ОУ „П.Р.Славейков” – с. Джулюница и Петя Русинова от ОУ „Н.Й. Вапцаров” – с. Селановци представиха иновации, с които кандидатстват за иновативни училища и защо го  правят. От своя страна директорите на НУ „Хр. Смирненски” – Бяла Слатина и на ОУ „Кл. Охридски” – с. Тишевица Димитър Костов разкриха защо не са кандидатствали за иновативни училища. Макар реално да прилагат множество иновации, те се аргументираха с неяснотата какво допълнително би им донесъл статута на иновативно училище, комбинирана с притеснението от допълнителната административна работа и проверки. Не се отказваме от иновациите, които правим, но ще ги продължим и без специален статут, посочиха директорите.

На последвалата дискусия участниците настояха за по-ефективна информационна кампания и гаранции,  че придобиването на статут на иновативно училище няма да е свързано с допълнителна бюрокрация и засилени проверки. Мнозина изразиха мнение, че е необходима национална програма или програма по ОПНОИР, чрез която иновативните училища да кандидатстват на конкурентен принцип за прилагане на съответната иновация.