Новини

Формирането на обединени училища в селските райони, преодоляването на сегрегацията в образованието на ромските деца, борбата с ранните бракове и отпадането от училище, изпълнението на Стратегията за образователна интеграция бяха сред основните дискутирани теми по време на форума „Перспективи пред образованието и образователната интеграция в малките населени места”. Той събра експертите от 26 Регионални управления на образованието, отговарящи за политиките за образователната интеграция, представители на Министерство на образованието, директори на училища и НПО. Събитието бе уважено и от министъра на образованието и науката проф. Николай Денков. Форумът бе организиран от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” и от Фондация „Фридрих Еберт” на 10 и 11 април в Сливен, като техните усилия бяха подпомогнати от гостоприемството на Началника на РУО – Сливен д-р Бисерка Михалева.

От 1 август 2016 г. е в сила Закона за предучилищното и училищното образование, който има амбицията да реформира из основи българско образование. Образователната интеграция е същностна част от този процес. Всички ние – НПО, Регионални управления и Министерство на образованието, общини и местни общности сме от една и съща страна и затова трябва да координираме по-добре усилията си, каза във встъпителните си думи председателят на Амалипе Деян Колев. Той благодари на МОН и на министър Денков за съвместното организиране на форума и очерта непосредствените предизвикателства пред политиките за образователна интеграция: въвеждането на новата образователна структура с отнемането на осми клас от основните училища, формирането на обединени училища по начин, който гарантира качеството на образование и не задълбочава сегрегацията.

В началото на форума Теодора Крумова представи резултатите от програмата „Всеки ученик ще бъде отличник”, реализирана от Амалипе в 259 училища в цялата страна. Оказа се, че експертите от РУО познават много добре програмата, тъй като участващите в нея училища са едни от най-активните по региони. Нели Николова, регионален педагогически координатор на Амалипе за Централна Северна България представи една от иновациите, които програмата прилага през последната година, а именно – директорите-наставници. Тя призова експертите от РУО да използват безспорния капацитет на тези директори, за да достигнат и до най-проблемните училища, които обикновено не са мотивирани да участват в иновативни дейности и програми и заедно да помогнат и на тях.  

Много въпроси предизвика провокативната презентация на Петър Малинов, регионален педагогически координатор за Югоизточна България по въпросите на ранните бракове и дейностите, които могат да бъдат реализирани за тяхното преодоляване. Участниците се обединиха около виждането, че трябва да се реагира по всеки случай и въздействието трябва да протича паралелно на две нива: както прилагане на цялата строгост на закона (при това – от всички институции, а не само от училищата), така и мотивационни дейности по превенция вътре в общността.

Дискусията за обединените училища се превърна в една от основните теми на целия форум. Даниела Христова, директор на ОУ „П.Р. Славейков” – с. Джулюница аргументира защо училището опитва да се трансформира в обединено: това е желанието на родителите (както ромски, така и български), досегашният опит показва, че повечето момичета от ромската общност не продължават в средни училища в Г. Оряховица или В. Търново, училището ще гарантира пълен обхват в първи гимназиален етап, включително първа степен на професионална квалификация. Г-жа Христова подчерта, че ще положат необходимите усилия учениците им да продължат и във втори гимназиален етап: тогава ще е по-приемливо и за родителите на вече порасналите младежи и девойки.

В презентацията си Деян Колев наблегна, че решението е на Общинския съвет. Примерните критерии, които МОН спусна към РУО през декември са необосновано завишени и са в ущърб на селските училища, а точно там трябва да се формират обединени училища. Колев подчерта, че тези критерии не са задължителни и трябва да се прилагат творчески, в зависимост от местната специфика. Той апелира към РУО да подкрепят трансформацията на повече селски училища в обединени. В същото време сегрегираните  „ромски” училища в големите ромски квартали не бива да стават обединени, тъй като това ще задълбочи сегрегацията. Там усилията трябва да бъдат насочени към това учениците да продължат в средни училища: градовете предлагат широк спектър от възможности за това.

Този извод бе подкрепен и от презентацията на Мима Кондова, директор на ОУ "Йордан Йовков" – гр. Ямбол. Училището е с изцяло ромски ученици, но постига добри резултати. Когато поех една от паралелките в първи клас преди десет години, реших да приложа много от нещата, които научавах на обученията на Амалипе и други организации – въведохме СИП Ромски фолклор и ред други неща, поясни г-жа Кондова. Резултатите не закъсняха – от 26 ученика в първи клас до края на основното образование не отпадна нито един, а днес 24 от тях продължават в професионални гимназии в Ямбол. За тях би било по-зле училището ни да стане обединено и да ги затворим до 10 клас в квартала, поясни директорът.

Изпълнението на Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства бе дискутирано на сесия, модерирана от Пенка Иванова, директор на дирекция „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване" в МОН и от д-р Йосиф Нунев, експерт в същата дирекция. Заедно с представителите на РУО те направиха преглед на изпълнението на всеки индикатор от Стратегията и планираха дейностите за 2017 г.

След края на дискусиите, участниците във форума се включиха в откриването на Годишната среща на председателите на ученически парламенти.

Всички презентации от форума можете да видите тук