Новини

Спомените ще ни преследват и ще ни унищожат … , ако им позволим
Всичко трябва да помним. Освен омразата. Болката може да бъде пречистваща, ако преминем през нея без омраза. Страданието може да бъде облагородяващо, ако го преживеем без омраза. Тъгата може да се превърне в омраза …, ако й се отдадем без да направим усилието да потърсим в себе си онази светла искра, която остава вечно жива, но бива затрупана от негативните ни чувства.
Днес е Международният ден на ромите. Днес е 8 април. Но днес е и Лазаров ден по християнският календар. Днес е денят на възкресението и паметта. На входа на котленското възрожденско училище пише: „Позволи ми да те вознеса“. Какво е искал да ни каже родолюбивия българин, поставяйки този надпис над една от светините на българщината – училището? Днес децата на едно българско училище „П.К.Яворов“, гр. Кърджали, със 100% ромски ученици отива точно в този град. Вчера децата едно през друго ми разказваха за Котел, за Елена, за Велики Преслав, за българската история. На два пъти те казваха: „Госпожо, искаме да ни изпитате по история.“ Те знаеха дати, факти, исторически събития и разказваха за тях без да се запъват или да се замислят, а очите им блестяха и се усмихваха. Това е паметта, която трябва да съхраним жива. Памет изпълнена с факти и събития, които да държат умът и емоциите на децата будни. Памет, която да ги учи да са съпричастни, състрадателни, … обичащи.
Колкото повече се потапям в темата за интеграцията на ромите, толкова по-често си мисля, че интегрирането е двустранен, тристранен и многопластов процес. Интеграцията е начин на живот. Интеграцията е вътрешно убеждение на всеки отделен участник в процеса, че иска да го направи първо за себе си и след това за хората около него, ако започне да мисли и по-глобално, значи е преминал на по-високо етично и морално ниво.
Интегрираме се взаимно. И ромите, но и българите, и турците, но и българите, и арменците, но и турците. То е като осмозата*. Изключително важен процес за живота на клетката. Благодарение на осмозата тя се храни и живее, но в същото време не губи своята идентичност. Почти година вече срещам едни малки общества съставени от роми и българи, които взаимно са открили, че могат да бъдат заедно – да работят, да си помагат, да се забавляват. Тези малки общества съществуват, защото всеки участник в тях се е интегрирал към общата динамика, към различията на другия и към еднаквостите на общата група. Ако това може да се случи в едни малки групи от хора, където българи и роми говорят, работят, решават и успяват заедно и това е процес възможен, защо моделът не работи в голямата общност, в махалата, в държавата???
Аз се сещам само за една причина – в малката група липсва политиката, но пък изобилно има от човещината и добротата.
Днес на Международният ден на ромите ще кажа, че за българската история спасението на евреите и ромите от Холокоста е неоспорим факт. Днес отново е настъпил историческият момент българските роми отново да бъдат спасени и това може да стане с общо желание, общи усилия, и много доброта.
Пожелавам на българските роми да придобият огромно желание да бъдат спасени, защото колкото и да се спасява някой, то истинското му спасение минава през грамотността, доброто образование и непреодолимият стремеж да търси спасението и да прегръща възможностите, които се изправят пред него.
Български роми! Познавайте историята, своята и тази на страната, в която живеете, учете свободно да разговаряте на майчиният си език и на езика на страната, в която живеете, познавайте правата си, но и задълженията си към останалата част от обществото, в което живеете. Тези простички правила ще формират от вас граждани, които всяка страна ще иска да привлече при себе си, защото вие сте пъстри, защото вие сте умни, защото вие сте трудолюбиви, защото сте емоционални и знаете как да се радвате на живота. Направете това за себе си. Поискайте да живеете по-добър живот и да се обединим всички заедно: училището, работодателите, обществото и тези, които искат да се спасят.
Не зная дали след време в историята ще има урок за „вознесението“ /интеграцията/ на българските роми, но ми се иска да има ромски учители, които да учат български, турски и арменски деца, да има ромски доктори, които да лекуват българи, турци и арменци, да има ромски адвокати, които да защитават българи, турци и арменци, да има ромски учени и откриватели, които да не се срамуват нито от етноса, нито от роднините си.
Интеграцията е процес много странен и многопластов. Както е казал великият комбинатор Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.“ Аз ще добавя от себе си лека модификация, защото и времето и ситуацията е друга: Интеграцията е процес доброволен, произтичащ като свободно волеизявление от всички участници в процеса на интегриране. Иначе казано: Спасяваният трябва да иска да бъде спасен – Спасяващият трябва да иска да спаси.
Честит празник на всички роми и да бъдем изпълнени с доверие към себе си и другите!