Новини

Образованието е област, в която Център „Амалипе” работи от самото си създаване. Основната кауза на ЦМЕДТ „Амалипе” е да подпомогне процеса, в който всяко едно дете, без значение от прозиход, среда, в която живее, тип населено място или училище, има достъп и реално получава качествено образование, което се базира на познаване и уважаване на културата на всеки един етнос, въвеждане на модерно интерактивно и включващо образование, активно привличане към образователния процес на всички заинтересовани страни и най-вече – превръщането на училището в център на общността.

Предложенията, изготвени от Център Амалипе, включват проучване на мнението и предложения от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“, която Център Амалипе поддържа и която през учебната 2016/2017 г. обхваща 259 училища в цялата страна. Благодарим на всички директори, които се включиха с коментари и предложения!

Общо впечатление e, че Проектът на Наредба не предлага по-различен подход, а по-скоро преповтаря съществуващата досега нормативна уредба, регламентираща финансирането на институциите в системата на училищното образование, въпреки предизвикателствата и промените, които поставя новият ЗПУО.

В тази връзка, предложенията на Център Амалипе целят да помогнат на училищата да адресират новите предизвикателства на Закона, промяната в образователната структура и цялостната промяна на средата, в която функционира българското училище.

Сериозно притеснение от страна на директорите в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ представлява регламентирането на общата подкрепа за личностно развитие (чл.16 (1)), което е важна стъпка с оглед на това, че според проучване на Център Амалипе в училищата, с които работи, над 60% от учениците са ученици, които се нуждаят от обща подкрепа за личностно развитие – това са деца в риск от отпадане, ученици, живеещи в тежка социална среда, която не оказва необходимата подкрепа за тяхнтото обучение и личностно развитие, деца с девиантно поведение и др. Наредбата обаче не поема сериозен финансов ангажимент към тези деца, което препраща мерките за тяхното развитие в сферата на пожелателните намерения. В наредбата е записано, че финансирането на тази подкрепа е за сметка на: 1. средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и за целодневна организация на учебния ден (наред с всички останали дейности, свързани с ЦОУД, за които и без това финансирането не е достатъчно); 2. целеви средства от държавния бюджет (Това е единствената реална възможност за финансиране на общата подкрепа на личностно развитие. Наредбата обаче не посочва как ще бъдат подсигурени и какъв ще е размерът на тези средства); 3. Европейски фондове и програми; 4. Други приходи на училищата и детските градини. Несериозно е да се смята, че последните две могат да бъдат основно средство за финансиране, на което училищата и детските градини могат да разчитат при планиране на ежегодните дейности.

В допълнение, трудно едно малко училище ще може да назначи зам-директор, логопед, психолог, да привлече качествени хора за екип за личностно развитие без допълнително финансиране. Стандартът за един  ученик не осигурява финансиране на  зам. директор, психолог и дейности, свързани с предоставянето на подкрепа за личностно развитие. Би трябвало условията и редът за разпределение на средствата за подкрепа да се определят от Министерския съвет чрез  средства от държавния бюджет, което обаче Наредбата не посочва как ще стане.

За да може да се обезпечи реално общата подкрепа за личностно развитие е необходимо основният източник на финансиране да бъде целеви средства от държавния бюджет, а останалите – само допълващи. Необходимо е целева субсидия на базата на брой ученици, идентифициран в началото на учебната година като ученици в риск, за които педагогическият екип в училището изготвя индивидуални профили и предприема целенасочени мерки за преодоляване на риска.

Проектът на Наредба не предвижда механизми, с които училищата да компенсират намаляващия брой деца в малките населени места, особено там, където училището е единствено в населено място, и да гарантират качествено образование чрез обучение в маломерни, а не слети паралелки. В същото време Наредбата изправя пред сериозни предизвикателства (или по-скоро не помага да се справят с предизвикателствата, пред които бяха изправени и досега) една голяма група училища, които обучават между 80 и 250 ученици.

И към момента, изключение от минималния брой на децата в групите и съответно на учениците в паралелките (чл.68) се допуска с разрешение на финансиращия орган. Финансиращият орган (в по-голямата част от случаите - общините), който има интерес да поддържа стабилна местна образователна политика, често одобрява това, но без да получи допълнително финансиране за гарантиране на качествено образование в маломерните паралелки (с изключение на случаите в чл.68), които обаче не касаят малки училища, но с брой ученици над 80, а именно цитираната по-горе група от училища, обучаващи между 80 и 250 ученици).

В същото време, не е ясно защо (съгласно приложение 7) минималният брой ученици в паралелките от I до IV клас е 16, а от V до XII клас, е 18. Много е малка вероятността във всички училища, в V клас да се запишат в минимум 2 нови ученика, за да вдигнат норматива от 16 на 18 ученици. Нещо повече, с оглед на цялостната демографска ситуация в страната, миграцията на децата в чужбина и цялостното намаляване на броя на учениците (особено в училищата, единствени в населено място) е необходимо намаляване като цяло на минималния и максималния норматив за броя на учениците и децата в паралелките и групите, особено в училищата, които са единствени в населено място.

Поради това, промените, които е необходимо да се направят, трябва да отразяват следните особености:

      1. Опитът от практиката на Център Амалипе показва, че оптималният норматив за брой ученици в паралелките в училищата, които са единствени в населено място, е между 14 и 22 (от I до XII клас)

      2. Опитът от практиката на Център Амалипе показва, че оптималният норматив за брой ученици в групите за ЦОУД, е между 14 и 22

      3. Увеличаване на минималния размер на допълнителните средства за неспециализираните училища, които са единствени в населено място, като разликата между реалния и средния брой ученици в паралелка се умножи със:

          a. не по-малко от 60 на сто от размера на съответния стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в I - VII клас на неспециализираните училища е до 250 ученици;

          b. не по-малко от 60 на сто от размера на съответния стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в VIII - ХII клас на неспециализираните училищата и във всички класове на спортните и специалните училища е до 250 ученици.

И не на последно място, проектът на Наредба под никаква форма не посочва как ще бъдат финансово обезпечени новотрансформираните обединени училища за подсигуряване на необходимите специалисти, МТБ и условия за предоставяне на качествено образование, а не просто задържане на учениците в училище. Нещо повече, Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда вече е факт, а тя не променя нормите за преподавателска работа от предходните нормативни документи, които не бяха съобразени със ЗПУО.