Новини

Предложеният от Министерски съвет Закон за училищното образованиепо никакъв начин не отчита и не подпомага усилията за образователна интеграция на ромските деца. Напротив, част от нещата предвидени в него ще затруднят допълнително образователната интеграция като ще оставят хиляди ромски деца извън училище.

Това бяха част от изводите от кръглата маса “Образователната интеграция и Закона за училищното образование”, която се проведе на 30 март в гр. София. Тя бе организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” с подкрепата на Институт “Отворено общество” – София. В нея взеха участие над 50 директори на училища, интегриращи ромски ученици в цялата страна, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Кръглата маса бе модерирана от Деян Колев и Боян Захариев.

Преекто-Законът за училищното образование не съдържа нито един член, алинея или точка, свързани с образователната интеграция на децата от малцинствата. Това е сериозно отстъпление от Стратегията за образователна интеграция, приета от МОН през 2004 г. и на практика отменя този документ – посочи Деян Колев. Той е отстъпление и от редица международн ангажименти, поети от България чрез участието в Десетилетието на ромското включване, подсписването на Меморандума за социално включване (Joint Inclusion Memorandum) и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Затова е необходимо конкретни текстове, благоприятстващи образователната интеграция да бъдат предложени на Парламентарната комисия по образование и да се настоява Народното събрание да включи тези текстове при евентуалното одобряване на закона.

Румяна Йорданова, Зам.-Председател на Комисията по образование към НСОРБ определи проекто-закона като “един килограм насипни недоразумения”и подчерта, че приемането на закона в този му вид ще доведе до сериозни проблеми в образователната система като цяло.

В провелата се дискусия директорите подчертаха няколко основни проблема. Преминаването на 8-ми клас от основно в средно образование ще доведе до закриване на стотици училища в селските райони (много от тях посещавани от ромски деца) и ще затрудни сериозно реалния достъп до образование. Тази мярка ще остави извън училище хиляди ромски деца, които завършват основно образование без да продължат да учат в гимназии – така те ще останат извън училище с една година по-рано. Участниците се обединиха консенсусно около предложението за запазване на продължителността на основното образование на 8 (вместо 7) години.

Въвеждането на целодневно обучение във всички основни училища, които имат желание да се възползват и финансирането му със средства от държавния бюджет бе друго консенсусно предложение. Това ще даде шанс на ромските деца (както и на всички други) да получат по-качествено образование и ще намали рязко отпадането от училище. Проекто-законът разглежда целодневното обучение в пожелателен аспект и не предвижда финансирането му.

Въвеждането на интеркултурно образование трябва да бъде подпомогнато чруз Закона и това следва да бъде един от основните приоритети в усилията за образователна интеграция – посочиха участниците. Интеркултурното образование ще създаде благоприятна приемна среда за децата от малцинствата като ще формира толерантност у всички деца, както и у учителите. Участниците предложиха конкретни текстове, които ще позволят подкрепа за интеркултурното образование чрез включването му в предметите от задължителната подготовка, чрез ЗИП и СИП, както и чрез извънкласни дейности.

В края на дискусията предложенията бяха обобщени. Те ще бъдат внесени в Парламентарната комисия по образованието с искане да бъдат включени при окончателното приемане на Закона. Мнозина от участниците споделиха мнение, че е по-добре този Закон да не бъде гласуван преди изборите за парламент, защото несъвършенствата му са твърде много и няма как да бъдат отстранени в толкова кратък срок. Разумно е този толковаважен закон да бъде приет от новия състав на Народното събрание след реална широка дискусия – посочиха участници.