Новини

За четиринадесета поредна година отворихме сърцата на хиляди малки, големи и още по-големи момичета и момчета. И тази година нито времето, нито напрегнатата организация, нито дебнещите подмолни камъни, така характерни за мащабните събития, успяха да нарушат дори за миг точната и прецизна организация на детският фестивал за ромска култура и изкуство „ОТВОРЕНО СЪРЦЕ“, който се проведе от 09 до 11 юни във Велико Търново. Организатор на събитието беше Център „АМАЛИПЕ“, но то нямаше да бъде реалност, ако не чувствахме подкрепата на Община Велико Търново.

Колко отворено може да бъде едно сърце?

Колкото една ръка? Колкото две ръце? Колкото една прегръдка с размерите на Вселена? Тази година отворихме повече от 2000 сърца. Дадохме и получихме повече от 4000 прeгръдки. Безсилно пред силната положителна емоция, лошото време се предаде и отстъпи пред усмивките и радостта на участниците.

Още вечерта на 8 юни цветовете на живота добиха някак по-ярко и по-цветно измерение. Откритата изложба в Изложбени зали „Р. Михайлов“, гр. Велико Търново с рисунки и фотографии на деца от наши училища партньори, разкри едно красиво и духовно лице на ромският етнос. В рисунките имаше много пъстрота и самобитност.

Тази година за първи път бяха изложени и авторски фотографии на Айдън Четинбоштаноглу, който разкри моменти от бита, делника и празника на ромският етнос на Балканите. Гости на откриването на изложбата бяха г-жа Пенка Игнатова, Директор Дирекция "Образование" в Община Велико Търново и специално пристигналите млади художници от ОУ "Св. св. Кирил и Методий",  с. Черна гора. В галерията прозвучаха думите от есето на Станислав Трифонов Иванов, 10 години, от с. Алеково, община Свищов, ученик в ОУ "Христо Ботев", които разказаха за скритите тайни в бабината ракла. На него беше присъдена първа награда в категорията есе. 

Утрото на 9 юни сякаш не можеше да реши дали да започне денят или да се върне обратно в топлата и суха постеля. Натежалите от дъжд облаци бяха решили да останат да лагеруват над старопрестолната ни столица. 

От ранни зори валеше така, сякаш цяла седмица няма да спре. Един голям български писател беше казал: „заваля и стана тихо“ ..., но колкото повече наближаваше часът на официалното откриване на Фестивал „ОТВОРЕНО СЪРЦЕ“, толкова повече глъчката и суетнята в Драматичния театър „К. Кисимов“ ставаше все по-неудържима. Дрънкаха бакърени съдове, тропаха дървени лъжици, ритмично потракваха иглите на плетачките, ухаеше на прясно изпечен хляб. Чуваха се пророчества и добри гадания за здраве и успех. Иначе казано подредиха се ателиетата на участниците, където бяха представени различните занаяти на ромите – запазени и до днес. Това, което радваше посетителите беше крехката възраст на плетачките, на хлебарите, на кошничарите, на дърводелците. Имаше и истинска гадателка с мистични очи, с черна, като абанос коса и устни алени като роза. На тъкана черга тя наричаше за любов, за щастие, за изобилие.

Пъстър свят! Шарен свят!

Кипеше трескава подготовка – сцената, залата, украсата, регистрацията, участниците, гостите ... всичко се въртеше в луда надпревара: образователни координатори, общностни модератори, доброволци – всички се движеха като добре смазана и синхронизирана машина. На пръв поглед от страни нещата сякаш сами се случваха. Само, че в кухнята друго беше положението. Раздаваха се задачи, указания, телефони звъняха, всяко действие беше предпоследно, всяка проверка – навременна, всяка стъпка – точна и уверена. Като голям кошер, пълен с медоносни пчели беше театърът в последните часове преди официалното откриване.

И то се случи. Без излишно закъснение, с точност пристигнаха официалните гости: г-жа Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България, г-жа Даниела Сачева – Зам. министър на МОН, представители на ТСА, посланиците на Холандия, ЮАР и др, представители на държавната администрация: МОН, ЦОИДУЕМ, ДАЗД и на неправителствения сектор: „Америка за България“, Заедно в час“ и др..

Трудно ни беше да откъснем официалните гости от първите фестивални изпълнения. Още с първата група публиката се взриви и залата запулсира като развълнувано сърце. Скочиха на крака. Запяха. Запляскаха. Затанцуваха и вече не искаха да мируват. А гостите, макар и официални, затактуваха с крак, запляскаха с ръце, заусмихваха се. Сърце е това – иска да обича! Как да му заповядаш, когато вече се е отворило за света – такъв какъвто е – различен и разнообразен.

Тази година решихме да добавим към фестивалните дейности и щипка сериозност. И не защото е нужно да си придаваме важност, а защото цялата изминала учебна година беше белязана с нови неща, които донесоха и нови преживявания. На този форум говорихме смело и открито за трудностите, за недостатъците и за дефицитите в образователната система. Нещата бяха наричани с истинските им имена, а ситуациите обрисувани – натуралистично, без излишна пасторалност. Диалогът беше динамичен и конструктивен. В него се включиха директори на училища и детски градини, представители на центрове за развитие на общността, представители на НПО-та от страната, работещи по ромските въпроси за интеграцията. И в този сериозен формат гостите ни отново не искаха да си тръгнат. Всеки споделяше болката, но и радоста в сърцето си от случващото се в образователната сфера. Разделихме се с мъничко тъга и с пожелание да продължим започнатият диалог на националната конференция през месец юли.

Този първи официален ден вървеше към своя край. Много уморени, но силно заредени тръгнахме към последното събитие – моно спектакълът на Наталия Цекова – „Цигански колелета“. Представлението беше удоволствие за всички сетива – за очите, за ушите, за душата. Шарен реквизит. Чувствени песни. Забиващи се в сърцето думи. Всичко това събрано в една изповед за желанието на душата да бъде приемана от света, за търсенията и лутанията, питайки се кой съм и защо съм на тази земя. Спектакъл, който като кинжал с прецизен удар постави дълбоко в обърканите ни умове въпросите за нашата идентичност, различност и многообразие. Смях, ритъм и сълзи се редуваха в точна последователност и доза. Тръгнахме си с наслада, но и с мъничко тъга, защото все не можехме да си отговорим на въпроса:  Кои сме? А отговорът е в очите и сърцето на човекът до нас. В неговото разбиране и приемане на такива каквито сме – различни от него, но с отворено сърце.

Така изпратихме първият фестивален ден. Очакваха ни втори и трети, а те щяха да бъдат шеметни, устремени, еуфорични, пъстри ... неповторими. Така е, защото най-доброто винаги предстои, но го разбираш едва когато отвориш сърцето си за света и той нахлуе в него и го изпълни с различност и с приятелство.

Танцувайки, усмихвайки се и споделяйки преминавахме от фестивален ден във фестивален ден и когато дойде краят, дойдоха и сълзите в очите. Защото се разделяхме с толкова много приятели от близо и далеч, за които фестивалът е една магия.

Специален гост на официалното закриване на фестивал "Отворено сърце" беше посланикът на Норвегия в Румъния, г-жа Тове Брувик Уестберг. Тя връчи специалните награди на участниците и поднесе плакети на директорите на училищата, които вече повече от 10 години са приятели на Център "Амалипе" и се борят за осигуряване на качествено образование на всяко дете в България.

Вече ни липсва онази изстрелваща доза чист адреналин, която наливахме директно в кръвта по време на 14 – ят детски фестивал на ромската култура и изкуство „ОТВОРЕНО СЪРЦЕ“‘ 2017.

А вие, приятели, започвайте с приготовленията за следващия 15-ти по ред!

... И тазгодишният фестивал „Отворено сърце“ приключи. В продължение три дни близо 2000 деца пяха на ромски, български, турски, руски, испански, китайски и какви ли още не езици, без да се замислят кой от какъв произход е и каква религия изповядва. Този фестивал обаче не е като другите, при които децата идват и си изнасят програмката на сцената. Това е фестивал, който отваря един цял свят, в който всички се усмихват ... И в който всички са приятели ... Фестивал, който показва на всяко дете (дори и на тези, които идват от най-отдалечените селца, от които никога досега не са излизали и където никой никога не ходим защото стоте години самота още не са свършили), че е можещо, че заслужава и получава уважение, усмивка и вярата, че ще се справи... Фестивал, който кара всяко едно ромско дете да почувства гордостта от ромската култура, защото вижда уважението в очите на другите, вижда споделеността, толерантността и равнопоставеността – не в думи и стратегии, а в усмивка, докосване, прегръдка... Фестивал, в който виждаш как всяко едно дете израства пред очите ти, след като Вицепрезидент, министри, посланици, гости стават на крака защото се пее „Джелем, джелем“ ... Защото това е Ромският химн! Фестивал, в който виждаш как учители и директори, които идват с децата, изправят рамене и започват да гледат гордо, защото виждат, че някой е оценил усилията им и това, което са направили за тези деца, а то е най-вече – вяра и надежда!
Затова и този фестивал ще го има, защото той не се прави с пари, а с ентусиазъм, мечти, кауза и споделеност – защото всички сме едно голямо семейство, семейството на Амалипе! И за това искаме да благодарим на всички колеги, регионални координатори, модератори, доброволци – младежи от училищата и от Центровете за развитие на общността, партньори, които през последните месеци и особено през последните три дни, не жалиха енергия, хъс и ентусиазъм, за да се случи Фестивалът. ОГРОМНО БЛАГОДАРИМ!!!

Екип Център „Амалипе“

Велико Търново 

С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА

Детски фестивал "Отворено сърце" е удостен с Effe Label 2017-2018 - признание на Европейската фестивална общност, подпомагана от Асоциацията на фестивалите в Европа. Асоциацията на европейските фестивали (EFA) обединява около 100 фестивали и фестивални асоциации в 40 страни. EFA е създадена през 1952 г. в Женева, като в началото е включвала само 15 фестивала. Основната идея на асоциацията е да покаже различните общности, чрез изкуство, музика и театър, като поставя фокус на качеството на изпълнение и социалното включване.

 

Фестивалът се организира със съдействието на Тръст за социална алтернатива. Тръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на най-непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху  ромите.