Новини

Предложеният от Министерски съвет Закон за училищното образование съдържа множество ценни предложения, които конкретизират и развиват идеите на Националната програма за развитие на училищното образование 2006 – 2015 г., одобрена от Народното събравние на 7 юни 2006 г. В същото време проектът за Закон има съществени пропуски, а част от предложените чрез него промени и нововъведения са твърде спорни, което възпрепятства постигането на двете основни цели на Националната програма – равния достъп до образование и качественото образование. Поради това са необходими съществени допълнения и промени в предложения от МС вариант – както в някои от конкретните текстове, така и в цялостната му философия - за да може той да отговори на потребностите на българското образование и да покрие целите, поставени от Националната програма.

Необходимми са допълнения и промени в следните насоки:

1. Гарантиране на равния достъп до образование: Предложеният вариант съдържа множество конкретни текстове, които гарантират равния достъп на децата със специални образователни потребности и тяхната интеграция в т.нар. “масови училища”, което е безспорно достижение. В същото време не са гарантирани по никакъв начин (или са гарантирани само номинално) равния достъп и образователната интеграция на другите уязвими групи:

·        децата от етническите малцинства: проектът на Закон не съдържа нищо в тази насока, което е една от изключително сериозните му слабости. Проектът на Закон е сериозно отстъпление от Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, приета от МОН през 2004 г. и на практика отменя този документ. Той е отстъпление и от редица международни ангажименти, поети от България чрез участието в Десетилетието на ромското включване, подписването на Меморандума за социално включване (Joint Inclusion Memorandum) и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.

За да бъде преодолян този пропуск предлагаме: включване на членове и алинеи, стимулиращи действията за образователна интеграция на децата от етническите малцинства, въвеждането на интеркултурно образование и избягването на изкуственото отделяне на децата от малцинствата в етнически обособени паралелки. Предлагаме Законът да предвиди средства за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства като средства за равен достъп и насърчаване на участието в системата

·        застрашените от отпадане ученици: проектът на Закон изхожда от необоснованата презумция, че външни за училищната система въздействия, а именно предоставяне на определени социални придобивки (безплатни учебници, храна, стипендии и др.) и засилването на административните наказания за родителите са достатъчни, за да се спре отпадането на ученици от училище. Не са предвидени механизми за работа с родителите с цел превенция на отпадането и за изграждане на благоприятна училищна среда, подпомагаща ученика в цялостната му социализация в училище и възпрепятстваща отпадането.

За да бъде преодолян този пропуск предлагаме: включване на членове и алинеи, обезпечаващи с допълнителни средства от държавния бюджет въвеждането на целодневно обучение във всички основни училища, желаещи да се възползват; реализирането на програми за работа с родителите с цел превенция на отпадането; въвеждане на изискване за задължително  училищно обучение до завършване на първи гимназиален етап (в допълнение към настоящото изискване за задължително училищно обучение до 16 – годишна възраст)

·        вече отпадналите от училищната система: проектът на Закон не предвижда специални мерки за насърчаване на отпадналите от училищната система да придобият степен на образование и да се ре-интегрират в училищната система. В допълнение, той не предвижда механизми за лицензиране на знания, придобити извън системата на училищното образование.

За да бъде преодолян този пропуск предлагаме: включване на членове и алинеи, улесняващи продължаващото образование; лицензирането на знания и умения, придобити извън системата на училищното образование; работата с вече отпаднали ученици и тяхната ре-интеграция в училище

Само частично е гарантиран равният достъп на децата и учениците от малките населени места / селските региони. Узаконяването на т.нар. “защитени училища”, както и на допълнителното им финансиране е крачка към гарантирането на равния достъп в селските райони, но определянето на защитените училища става по неустойчив начин, позволяващ намесата на политически (тясно партийни) фактори – чрез акт на Министерски съвет всяка година. Това ще провокира несигурност и няма да стабилизира съществено тези училища. Проектът на Закон изхожда от необоснованата презумция, че предоставянето на безплатен транспорт е достатъчно за гарантиране на равния достъп на учениците от населени места със закрити училища. Не са предвидени механизми и финансиране за работа с родителите в тези населени места с цел ангажирането им за подкрепа на образованието на техните деца в средищни училища, а средствата за изграждане на благоприятна приемна среда в средищните училища се разпределят по неподходящ начин – на брой пътуващи ученици, което изключва участието на местните ученици.

За да бъдат преодоляни тези пропуски предлагаме: включване на членове и алинеи, гарантиращи устойчивост при определянето на защитени и средищни училища и допълнително финансиране за създаване на интегрираща среда в тях за всички ученици

2. Качество на образованието: предложението за Закон съдържа текстове, стимулиращи въвеждането на интерактивни методи на обучение, ИКТ, чужд език и др., което би довело до повишаване на качеството на образование и неговото осъвременяване. В същото време в този му вид проектът на Закон не дава цялостни гаранции за постигане на качествено образование поради следните пропуски:

·        не е предвиден механизъм за оценка на качеството на образование и на предоставяната образователна услуга: външното оценяване не би могло да бъде единствен критерий;

·        финансирането на усилията за повишаване на качеството на образование не е ясно определено;

·        заложени са сериозни препятствия пред качественото образование в училищата в селските райони: преминаването на 8-ми клас от основното в средното образование допълнително ще срине качеството на образование в училищата в малките населени места – по-малкото прогимназиални класове (5,6 и  7-ми) ще възпрепятства формирането на цялостен норматив на учител за един предмет от задължителната подготовка и ще доведе до практиката един учител да преподава няколко предмета. Това ще възпрепятства сериозно наемането на квалифицирани учители в тези училища и в същото време ще доведе до съкръщаване на такива. Тази промяна не се изисква императивно от новите учебни планове, които предвиждат в 8-ми клас да се изучават засилено ИКТ и чужд език: при инвестиция в основните училища, този 8-ми би могъл да се изучава в основните училища.

В допълнение, проектът на Закон не предвижда механизми основните училища да придобият възможност да организират обучение и в първи гимназиален етап –  чл. 25, ал. 2 допуска училища да обучават в 1-10 клас единствено “ако това е предвидено в акта на създаването им”, което не е релевантно за основните училища.

За да бъдат преодоляни тези слабости предлагаме:

·        да се запази съществуващото в настоящия ЗНП положение основно обравание да се завършва след 8-ми клас, като се въведе предвидената от Националната програма и от предложението за Закон за училищното образование практика в 8-ми клас да се изучава засилено ИКТ и чужд език;

• да се предостави възможност за превръщане на средищните училища (както и на други основни училища) в училища, обучаващи и в първи гимназиален етап

ПРИЛАГАМЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА КОНКРЕТНИ ТЕКСТОВЕ, ИЗГОТВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОВЕДЕНА НА 30.03.2009 Г. В ГР. СОФИЯ