14.07.2017Има ли етническо напрежение след събитията в Асеновград?
В Асеновград наблюдаваме прерастването на местен криминален инцидент в етническо напрежение в национален характер. Основен фактор за това не са хората от Асеновград, а външни фактори, които се намесват винаги в такива случаи – футболни агитки, рокери, псевдо-националистически медийни „звезди” и особено политиците от крайния спектър. Този вид реакция засяга най-вече невинни хора: тези роми, които изпращат децата си в градски училища, а не в сегрегираните квартални, които работят извън квартала..., т.е. най-интегрираната част от ромите. В ромските махали в цялата страна се усеща напрежение и естествен страх, че могат да станат обект на насилие. На този етап ромските организации и общност реагират разумно, като не организират контра-протести и контра-шествие до Асеновград, въпреки че могат да го направят. Нужен е повече разум и по-малко емоция и от двете страни, защото раздеелнето между тях е изкуствено. Държавниците трябва да дадатсвоя принос както за успокояването на ситуацията, така и за превенцията на нови случаи.
Това бяха основните послания от пресконференцията "Има ли етническо напрежение след събитията в Асеновград?". Тя се проведе на 10 юли, понеделник от 13,00 в Пресклуба на БТА в гр. София при силен журналистически интерес. Участници в пресконференцията бяха: Деян Колев (Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"), Ганчо Илиев (Сдружение "Свят без граници" - Стара Загора), Асен Колев (жител на Асеновград), Весела Иванова (директор на 101 Средно училище "Бачо Киро" - София), Лава Коцева (директор на Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Априлово, община Горна Малина) и други директори на училища и представители на граждански организации. Организатор бе Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".
На пресконференцията бяха представени:
- информация за отглас на събитията в ромските квартали в Асеновград и други градове и региони в страната;
- в отговори на журналистически въпроси участниците коментираха и проведените седмица преди това дебати в Народното събрание по изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите.
Всяко лято локален скандал между роми и българи ескалира и се превръща в национален проблем - спомнете си Катуница (2011), Гърмен (2015 и 2016), Орландовци (2015), сега Асеновград, Смолян, Бяла…, коментира Деян Колев. Въобще юни-юли през последните години отприщват „бесове” - вижте случая с битата д-р Гагова; с шофьора, бутнал сляп човек; с ученика, пребил учителка в столично училище… Ако извършителите в тези случаи бяха роми, реакцията на обществото щеше да е съвсем друга - по места щяха да пристигнат рокери, Перата, футболни фенове, да дойдат политици... Асеновградският квартал Лозница никога не е споменаван като фрапиращо ромско гето. Той няма имиджа на пловдивския Столипиново и на някои от големите гета в България. Ако случаят беше останал на ниво Асеновград, хората - българи, роми и турци, които от поколения живеят заедно, щяха да намерят решение: виновните са задържани и ще получат наказание. Ако не беше намесата отвън, най-вероятно случаят нямаше да получи широк отглас.
Не знаем дали е имало предварителна организация на протестите вАсеновград, но прави впечатление, че при всеки конфликт само ден след това се появяват рокери, футболни агитки и проблемът ескалира. Определено има партии от патриотичния спектър, които берат плодове от това. През 2005 г. „Атака” влезе в парламента заради конфликта в „Захарна фабрика” в София... От играта с етническо напрежение никой няма да спечели, дори и в краткосрочен план партиите да ползват дивиденти. Всички ще загубим като граждани. Каквото и да приказват дори най-крайните националисти за ромите, очевидно България е родината ни. Ние не й мислим лошото и няма да яхаме етническото напрежение. Дай боже и останалите да проявят разум. В една лодка сме и усилията да преобърнем другия в лодката са усилия да се обърне цялата лодка.
„На 2 юли около 15 ч. около 500-600 души от Столипиново бяха готови да тръгнат за Асеновград”, разказа докторът по философия Асен Колев, който е от Асеновград. Към 22 ч. същото се повтори - обяснихме на пловдивчани, че е опасно за всички. Ние 10 пъти ще ги спрем, но на 11-ия може и да не ни питат. Твърде опасно е за държавата ни подобен етнически конфликт, който може да влоши отношенията в страната. Не проявяваме слабост, а правим възможно да се не усложнява ситуацията.”
„Гетата са бомба със закъснител, сподели тревогата си Ганчо Илиев, от сдружение „Свят без граници” в Стара Загора. Под претекст „те си имат собствена култура и обичаи” държавата изостави махалите и вече не е ясно какви процеси текат вътре - затова говорим за скрито строителство, престъпност и др. В ромските махали хората живеят, без да усещат присъствието на държавата. Решението е институциите да влязат в гетото. Полицията да е от роми. Така е в Стара Загора. Ромската махала е от 30 000 души, но и полицаите, и шефът на РПУ-то са роми. Ваучерите за детските добавки трябва да са директно за детска градина, а не майката да ходи с тях на пазар”, споделя част от идеите си Илиев.
Директорите на училища разказаха за ежедневните си усилия да обхванат и задържат в класните стаи ромските деца, да повишат качеството на образование и да формират толерантност от най-ранна възраст. Резултати се получават, бяха категорични те: вече нямаме отпаднали ученици, много от децата ни продължават в средни училища, имаме и първите студенти. Но когато възникне конфликт като Асеновградския, нещата тръгват в обратна посока! Това подтикна близо сто директори, които се бяхме събрали на конференция по интеркултурно образование, организирана от Амалипе и Великотърновския университет да подготвим писмо до премиера Борисов, вицепремиера Дончев и министъра на образованието Вълчев.
Пълен запис от пресконференцията вижте на YouTube канала на Център Амалипе Center Amalipe media
