19.07.2017Проведе се Кръгла маса 'Ромската интеграция - десет години след присъединяването към ЕС: образование, здравеопазване, кохезионна политика, председателство на Съвета на ЕС'
Организации от България, Македония и Румъния¸ посланици и представители на Европейската комисия призоваха българското правителство да включи ромската интеграция в дневния ред на българското председателство на Съвета на ЕС. Това стана на Кръгла маса "Ромската интеграция десет години след присъединяването към ЕС: образование, здравеопазване, кохезионна политика, председателство на Съвета на ЕС", организирана от Център „Амалипе” на 12 юли в гр. София. Тя събра заедно над 70 участника – представители на гражданския сектор, българското правителство, дипломатическия корпус и Европейската комисия.
От януари до юни 2018 г. България поема председателството на Съвета на ЕС. Това е изключителна възможност за всички граждани на България, включително и представителите на ромската общност, както и за процеса на интеграция на ромите в целия ЕС. България има шанса да постави високо в дневния ред на Съюза важни теми за неговото бъдеще, а ромската интеграция е една от тях, подчерта при откриването на форума председателя на Амалипе Деян Колев. Първият работен вариант на програмата на Българското председателство не съдържа експлицитно ромската тема, но от днес той влиза за публично обсъждане и чрез настоящият форум ще предложи теми и събития, които да бъдат включени в дневния ред на българското председателство. Колев припомни, че голяма част от политиките за интеграция се изпълняват чрез европейската солидарност, както и че големи групи роми от Източна Европа живеят в западноевропейските ни партньори, явявайки се мост между нашите страни. Европа трябва да положи усилия за развитието на този ресурс, а българското и румънското председателства следва да промотират тази тема.
Десет години след приемането на България в ЕС, ромското включване и ромската интеграция са не само национален въпрос, те са европейски въпрос, защото ЕС се базира на интеграцията, каза Н.Пр.Том ван Оорсхот, посланик на Кралство Нидерландия и съпредседател на Посланическата група за ромско включване. Сега е момента да се включи тази тема в дневния ред, тя е важна не само за България, но и за ЕС. Ромското включване трябва да бъде разрешавано на всички нива. Приканвам българското правителство да включи ромската интеграция в дневния ред на председателството на България. – заяви високия гост.
Н.Пр.Том ван Оорсхот припомни, че Посланическата група за ромско включване е средство за партнтьорска подкрепа на България. Тя обединява вече 13 посланика – 11 европейски, както и посланците на САЩ и Южна Африка. Той благодари на Център Амалипе и на гражданския сектор за активността, с която ангажира Групата.
Лавиния Бану, представител на Главна дирекция „Правосъдие” на Европейска комисия подчерта в своето изказване, че Европейската комисия оценява много сериозно ромския проблем е ангажирана с разрешаването му. Вече 6 години от прилагането на Рамката на ЕС за интеграция на ромите, ние правим годишна оценка на това как държавите-членки изпълняват своте и стратегии, както и как България и 4 други държави изпълняват специфичните препоръки за ромите, включени в Европейския семестър. Много от държавите-членки изостават по отношение на прилагането на своите национални ромски стратегии, заяви ораторката и пре-потвърди ангажимента на Европейската комисия да подпомага националните правителства.
Закривайки встъпителния панел Деян Колев подчерта, че ключови заинтересовани страни са нашите международни партньори от Европейската кмисия и дипломатическия корпус, гражданските организации и разбира се, българското правителство. И трите страни са в залата, като високопоставени представители на правителството участват във всяка от сесиите, а не във встъпителния панел, тъй като в момента липсва ефективна координираща и консултираща институция, а в същото време някои секторни министерства са пример за обещаващи успехи.
Първият панел дискутира добри примери в образованието и здравеопазването, които България може да сподели със своите европейски партньори и отворени проблеми, за които следва да получи подкрепа.
В сегрегираните училища влизат много повече средства, защото парите следват ученика, учителите взимат по-високи заплати, а успеваемостта на учениците е два пъти по-ниска от успеваемостта на учениците в смесените училища, разкри „публичната“ тайна Стела Костова, председател на Ромска академия за култура и образование, като преведе множество конкретни примери. Тя апелира за „размразяване” на политиките за десегрегация.
Катилиян Костадинов, директор на СУ „Ц. Церковски” – Никола Козлево представи опита на своето училище в това да редуцира до нула отпадналите ученици и ранните бракове, да подсигури пълен обхват и в гимназиалното образование, да активизира и овласти родителите. Той подчерта, че в уччилището вече работят като пълноправни учители 4 роми, които са завършили СУ „Ц. Церковски” и след това са придобили педагогическа специалност.
Теодора Крумова от Център „Амалипе” наблегна на проблемите с образованието на децата, които заминават със семействата си в чужбина. Никой не знае колко са тези деца, колко от тях продължават да учат в западноевропейските държави, а когато се завърнат в България – директорите и родителите се сблъсват с почти непреодолими пречки при записването им в училище. Така ЕС и България губят ценен човешки ресурс, подчерта Крумова и апелира към включването на тази тема в дневния ред на българското председателство.
Д-р Мими Данева от Дирекция ”Протокол и международни връзки” посочи, че тяхната дирекция ще координира образователните теми по време на българското председателство. Отворени сме за вашите предложения, посочи д-р Данева.
Ганчо Илиев от СНЦ „Свят без граници” представи опита на Здравно-социалните центрове, създадени от Програмата за превенция на ХИВ / СПИН и туберкулоза в ромска общност. Организациите, които оперират тези центрове достигат на терен до десетки хиляди жители на най-маргинализираните квартали. Проблем е свършващото финансиране на програмата и неподсигурената устойчивост.
Проф. Ивайло Търнев, представител на Националната асоциация на здравните медиатори представи две успешни практики, с които България може да се гордее – здравните медиатори и програмата за подкрепа на лекари – роми. Проф. Търнев не премълча и съществуващите проблеми: напр. в Столипиново работи само 1 здравен медиатор, в Пазарджик няма здравен медиатор... Често медиаторите са претоварени с много несвойствени за длъжнотта им дейности, в резултат на което те прегряват и напускат.
На въпрос дали проф.Търнев е правил оценка на продължителността на живот на ромите, той заяви, че последната оценка е правена през 2003г., но неговите лични впечатления са: „Като човек, който влиза в ромската махала, виждам как млади хора умират от лечими заболявания. Толкова неглижирани, че човек може да ги срещне само в учебниците по медицина. Всички тези хора са бедни, здравно-неосигурени”.
Д-р Ангел Кунчев от Министество на здравеопазването сподели своето притеснение, че за 23 мобилни кабинета са осигурени средства само за 14 дни работа в годината и тези кабинети дефакто остават неизползваеми. За това мислим да предоставим кабинетите на общини и организации, които ще ги ззползват повече дни.
Здравните медиатори, лекарите-роми НПО, работещи в общността свършиха много работа по овладяването на епидемии в ромска общност. За миналата година 90% от заболелите деца от морбили са от ромски произход, но броят вече е малък и случаите са концентрирани в места без здравни медиатори.- допълни представителят на Министерство на здравеопазването. - От 164 случаи на морбили – 140 са в Пловдив, 10 в Пазарджик и 5-6 в Монтана.
Вторият панел бе посветен на бъдещето на кохезионната политика – един от основните приоритети в българското председателство - и мястото на ромската тема в нея. Специален акцент бе поставен на междуфондовите интервенции, комбиниращи „меки” и „твърди” мерки, както и на опростяването на кохезионната политика.
Станчо Ставрев, зам.кмет на община Тунджа посочи, че „Общините трябва да формират своите политики не според достъпа до ресурс, а според потребностите. Общинските планове за интеграция на ромите са добрата основа за това.”. Г-н Ставрев наблегна на необходимостта от интегрирани интервенции, които са подсигурени за урбанизираните общини, но не и за селските. Той посочи също, че от 2010 година в Община Тунджа детската градина е безплатна и това има страхотен ефект.”
Деян Колев представи опита от интегрираната операция за социални жилища за уязвими групи в общините Видин, Девня и Дупница от предходния програмен период. Нейният дизайн бе добър, но при изпълнението се очертаха и сериозни проблеми. Видя се, напр. във Варна и Бургас, че без добра комуникационна стратегия дори добри проекти могат да бъдат спрени от анти-ромските стереотипи. Той очерта и основните параметри на новата интегрирана операция „Социално-икономическа интеграция...”
Всяка една социално уязвима група, която е извън образованието и заетостта, би трябвало да бъде подпомогната. Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя посочи, че политиките за ранно детско развитие ще са сред приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС. Русинова подчерта важната роля на неправителствения сектор при усвояването на ресурса от оперативните програми. „Ще разчитам на вас като на партньори за бъдещата ни работа по фондовете, политиките на Министерството на труда и социаля ната политика и за успешно председателство на Европейския съюз, което ще открои България като един от най-успешните примери и за усвояване на европейски средства, и за интегриране на различни политики, отговорни за интеграция на социално уязвими групи“, каза заместник-министър Русинова. Повече за изказването вижте на: https://mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=900
Даниела Михайлова от Асоциация „Равни възможности” представи основни проблеми пред регулацията на ромските квартали и жилищните условия на ромите. Тя наблегна на това, че Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите е изградила алгоритъм за трайно разрешаване на проблемите, който е в съответствие със закона и е проработил в някои общини. Но тази програма не се изпълнява, в много от общините няма желание за това, липсва и политическа решимост на централно ниво.
Малина Крумова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството представи дебатите в работната група на Европейската комисия за опростявавне на кохезонната политика. Насоката за опростяване среща политическа подкрепа на най-високо европейско ниво. Все още е рано да се каже под каква форма ще протече опростяването за новия програмен период, но със сигурност българското председателство на Съвета на ЕС има шанса да постави тези въпроси.
По време на заключтелния панел участниците обобщиха своите предложения към дневния ред на българското председателство на Съвета на ЕС. Сашо Ковачев от Сдружение ЛАРГО представи няколко от идеите, които срещнаха консенсусна подкрепа:
1. По време на българското председателство да се проведе заседание на Европейската ромска платформа: тя е най-високият форум на ниво ЕС по отношение на ромите. Организира се от Председателството на Съвета и от ГД „Правосъдие” на Европейската комисия;
2. Заседанието на Европейската ромска платформа да се проведе в България: като страната с най-голям процент роми и като държава с много успешни модели за интеграция, България има какво да покаже на терен;
3. Българското Председателството на Съвета на ЕС да включи като една от своите теми образованието и здравеопазването на децата от Източна Европа, които живеят със семействата си в Западна Европа: ЕС не бива да губи този многоброен човешки ресурс!;
4. По време на Българското Председателството на Съвета на ЕС да бъде организиран форум за образованието и здравеопазването на децата от Източна Европа, които живеят със семействата си в Западна Европа;
5. Темата за обучението в етнически смесени училища да бъде една от основните, които България ще промотира;
6. Българското Председателството на Съвета на ЕС да включи като една от своите теми бъдещето на кохезионната политика и в частност: подкрепата на кохезионната политика за ромската интеграция, интегрираните междуфондови интервенции, опростяването на кохезионната политика и нейните инструменти;
7. В рамките на големия форум за бъдещето на кохезионната политика да бъде отделено специално внимание на подкрепата на кохезионната политика за ромската интеграция
Иван Иванов, изпълнителен директор на Европейския ромски информационен офис – Брюксел допълни тези предложения с идеята българското председателство да повдигне въпроса за продължаване на Рамката на ЕС за национални ромски стратегии след 2020. Той също така категорично подкрепи предложението да се проведе в България заседание на Европейската ромска платформа
Заместник-посланикът на Австрия Томас Штьолц представи накратко проритети за Австрийското председателство, което ще започне след българското. Той увери, че макар ромите в Австрия да са малко, правата на всеки един гражданин са важни и Австрийското председателство би продължило повдигнатите от България ромски теми